В образованието вилнее глобалистки башибозук
Конституционният арбитър член-кор. проф. д.ю.н. Атанас Семов бе специфичен посетител при учредяването на Сдружение „ Велико Търново – историческа и духовна столица на България “ на 18 март в Музей „ Възраждане и Учредително заседание “ в болярския град.
Той съобщи своята безапелационна поддръжка за тази самодейност, смятайки я не просто за добра, а и за българополезна. Ето и неговата вълнуваща тирада, представена от dnesbg.com:
„ За мен във формулата историческа и духовна столица основни са историческото и духовното. И в случай че носим най-малко някакво остатъчно възприятие за дълг пред предците си или най-малко в случай че желаеме да ни има като народ, сме длъжни да си признаем, че така наречената народна власт у нас в последните три десетилетия докара до съвсем показателен отвод от историческото и духовното.
От земя на възрожденци България се трансформира в татковина на невъзвращенци. От предвестител на европейската модерност през Златния век България се трансформира във витрина на модерното безродие.
От Търновската книжовна школа се сринахме до безкнижовност и бездуховност. Наложеното извън или по-страшно – несъответстващо прокараното от вътрешната страна схващане за толерантността, като отвод от историческа памет ни докара до съгласно мен невиждано в цялата ни история обезбългаряване.
И отново по този начин наложеният извън или по-скоро от комфортни случайници от вътрешната страна отвод от духовното, от ценностното, от стойностното, ни води последователно към положение на някогашна нация. Дано е пресилено, нека е погрешно, само че се багра, че ние през днешния ден още веднъж замязваме на парадайса. А един народ замязя ли на парадайса – близко е краят.
Общественият ни живот към този момент е дезинфекциран от българско и родно. Езикът заветен на нашите предци е опоганчен до безсловестност. А образованието – там вилнее глобалистки башибозук. Простете ме за израза!
Учебниците са подложени на Баташко кръвопролитие. Да не остане нито спомен за предишното, нито възприятие за национална принадлежност, нито съображение за горделивост, че си българин. Вече нямам подозрения – това не е инцидентно.
Толкова проведена нелепост не е допустима непринудено. Въпреки героичните старания на значително прелестни учители, днешното българско учебно заведение отглежда безродни и бездушни гастарбайтери, за които родното мирише на лук и вкиснало и националната еднаквост е строшен чадър, който можеш да захвърлиш на първото непознато летище, като отидеш да разменяш памет за самун.
В българското обучение за 30 години скрито и бавно изчезнаха няколко века. Новоселското въстание го няма, Хвърковатата чета е изхвърчала от учебниците. Бенковски, горкият, е просто умрял край Тетевен. Левски е изтъквам: „ Заловен от турската полиция и обесен край София “ като елементарен нарушител.
Гоце Делчев е показан като роден в Македония трафикант на оръжие. Каблешков и Волов са станали непотребни като воловете в земеделието. Робството се учи като време на високи налози и ниски къщи. По български език и литература се учат доста малко български творби, патриотични – напълно малко.
Записките на Захари Стоянов са изцяло отписани. Вместо това се учи Легенда за рома. Няма я българската заслуга за кирилицата и за християнството. Няма го Златния век като предвестител на европейското възобновление. Няма го Черноризец Храбър като най-демократичен разум за своето време. Затова съм уверен, че би трябвало да върнем България в българското учебно заведение. Чиста и свята република не значи очистена от загатна за всичко свято. Народ без занаят остане ли и без памет е приключен народ.
И да, на Велико Търново му подхожда да извършва такава възродителска роля. България има потребност Търново да е Велико, тъй като в нашата история и в националната ни орис най-велико е отдаването на Отечеството.
За велики считаме на първо място тези българи, които са се посветили на Отечеството и изключително тези, които са му дали освен живота си, само че и причини за смисъла на патриотизма. Защото модерното глобалистично мислене в последно време ни води към неверното схващане, че нациите са отживялост, а опазването на националната еднаквост и националната памет е назадничавост.
Не, опазването на националната памет не е назадничавост и не е шовинизъм. Както и толерантността и хуманизмът не постановат и даже не изискват отвод от патриотизма. И да, наднационалният Европейски съюз в член 4 на своя Договор категорично и изрично подсигурява и пази националната конституционна еднаквост на своите страни.
Защото опазването на националната памет не е развъждане на ненавист. То е развъждане на любов. Само който обича родината си и който знае за какво я обича, може да почита другия и другите нации. Националната памет е поръчител за националната приемливост. Геният на революционерите ни е точно в това – да опазим своето, без да посягаме на непознатото, да обичаме, без да ненавиждаме.
Българският народ е народ с изключителни качества, само че има и един минус, който унищожава ориста ни и който още Бенковски беше прозрял – патологичното ни самообладание. Ние сме българинът дълготърпчик. Ние все чакаме различен да ни оправи и не реагираме, до момента в който ножът не опре до кокала. Е, към този момент е опрян!
Най-важната роля на интелигенцията е да бъде по-чувствителна от другите хора – първа да усети болката и първа да извика какъв брой надълбоко е влезнал ножът. Ботев способства за Освобождението не толкоз с четата си, колкото със словото си. Днес всеотдайност като тяхната не е нужна. Необходимо е просто още веднъж да се хванем за историческото и духовното. Къде, в случай че не във Велико Търново! “
Той съобщи своята безапелационна поддръжка за тази самодейност, смятайки я не просто за добра, а и за българополезна. Ето и неговата вълнуваща тирада, представена от dnesbg.com:
„ За мен във формулата историческа и духовна столица основни са историческото и духовното. И в случай че носим най-малко някакво остатъчно възприятие за дълг пред предците си или най-малко в случай че желаеме да ни има като народ, сме длъжни да си признаем, че така наречената народна власт у нас в последните три десетилетия докара до съвсем показателен отвод от историческото и духовното.
От земя на възрожденци България се трансформира в татковина на невъзвращенци. От предвестител на европейската модерност през Златния век България се трансформира във витрина на модерното безродие.
От Търновската книжовна школа се сринахме до безкнижовност и бездуховност. Наложеното извън или по-страшно – несъответстващо прокараното от вътрешната страна схващане за толерантността, като отвод от историческа памет ни докара до съгласно мен невиждано в цялата ни история обезбългаряване.
И отново по този начин наложеният извън или по-скоро от комфортни случайници от вътрешната страна отвод от духовното, от ценностното, от стойностното, ни води последователно към положение на някогашна нация. Дано е пресилено, нека е погрешно, само че се багра, че ние през днешния ден още веднъж замязваме на парадайса. А един народ замязя ли на парадайса – близко е краят.
Общественият ни живот към този момент е дезинфекциран от българско и родно. Езикът заветен на нашите предци е опоганчен до безсловестност. А образованието – там вилнее глобалистки башибозук. Простете ме за израза!
Учебниците са подложени на Баташко кръвопролитие. Да не остане нито спомен за предишното, нито възприятие за национална принадлежност, нито съображение за горделивост, че си българин. Вече нямам подозрения – това не е инцидентно.
Толкова проведена нелепост не е допустима непринудено. Въпреки героичните старания на значително прелестни учители, днешното българско учебно заведение отглежда безродни и бездушни гастарбайтери, за които родното мирише на лук и вкиснало и националната еднаквост е строшен чадър, който можеш да захвърлиш на първото непознато летище, като отидеш да разменяш памет за самун.
В българското обучение за 30 години скрито и бавно изчезнаха няколко века. Новоселското въстание го няма, Хвърковатата чета е изхвърчала от учебниците. Бенковски, горкият, е просто умрял край Тетевен. Левски е изтъквам: „ Заловен от турската полиция и обесен край София “ като елементарен нарушител.
Гоце Делчев е показан като роден в Македония трафикант на оръжие. Каблешков и Волов са станали непотребни като воловете в земеделието. Робството се учи като време на високи налози и ниски къщи. По български език и литература се учат доста малко български творби, патриотични – напълно малко.
Записките на Захари Стоянов са изцяло отписани. Вместо това се учи Легенда за рома. Няма я българската заслуга за кирилицата и за християнството. Няма го Златния век като предвестител на европейското възобновление. Няма го Черноризец Храбър като най-демократичен разум за своето време. Затова съм уверен, че би трябвало да върнем България в българското учебно заведение. Чиста и свята република не значи очистена от загатна за всичко свято. Народ без занаят остане ли и без памет е приключен народ.
И да, на Велико Търново му подхожда да извършва такава възродителска роля. България има потребност Търново да е Велико, тъй като в нашата история и в националната ни орис най-велико е отдаването на Отечеството.
За велики считаме на първо място тези българи, които са се посветили на Отечеството и изключително тези, които са му дали освен живота си, само че и причини за смисъла на патриотизма. Защото модерното глобалистично мислене в последно време ни води към неверното схващане, че нациите са отживялост, а опазването на националната еднаквост и националната памет е назадничавост.
Не, опазването на националната памет не е назадничавост и не е шовинизъм. Както и толерантността и хуманизмът не постановат и даже не изискват отвод от патриотизма. И да, наднационалният Европейски съюз в член 4 на своя Договор категорично и изрично подсигурява и пази националната конституционна еднаквост на своите страни.
Защото опазването на националната памет не е развъждане на ненавист. То е развъждане на любов. Само който обича родината си и който знае за какво я обича, може да почита другия и другите нации. Националната памет е поръчител за националната приемливост. Геният на революционерите ни е точно в това – да опазим своето, без да посягаме на непознатото, да обичаме, без да ненавиждаме.
Българският народ е народ с изключителни качества, само че има и един минус, който унищожава ориста ни и който още Бенковски беше прозрял – патологичното ни самообладание. Ние сме българинът дълготърпчик. Ние все чакаме различен да ни оправи и не реагираме, до момента в който ножът не опре до кокала. Е, към този момент е опрян!
Най-важната роля на интелигенцията е да бъде по-чувствителна от другите хора – първа да усети болката и първа да извика какъв брой надълбоко е влезнал ножът. Ботев способства за Освобождението не толкоз с четата си, колкото със словото си. Днес всеотдайност като тяхната не е нужна. Необходимо е просто още веднъж да се хванем за историческото и духовното. Къде, в случай че не във Велико Търново! “
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ