Конституционният съд се раздели на 7 срещу 3 гласа по

Конституционният съд се раздели на 7 против 3 гласа по едно от най-интригуващите си каузи, което може да предопредели бъдещето на настоящия Висш правосъден съвет.

Мнозинството в Конституционен съд счита, че Народното събрание не може да блокира работата на конституционни органи на правосъдната власт поради неспособността си да излъчи нови постоянни техни членове.

Конкретният проблем е обвързван с Инспектората на Висш съдебен съвет, чийто началник и инспектори надвишиха допустимия си 5-годишен мандат с цели две години.

Решението на конституционните съдии на процедура им дава зелена светлина да останат да извършват своите функционалности без явен период. Съдиите Красимир Влахов, Атанас Семов и Янаки Стоилов са го подписали с изключително мнение.

Причината да се стигне до питането от пленума на Върховния административен съд по тематиката за Инспектората е политическата рецесия, която докара до неспособността на няколко следващи къси Народното събрание да съберат нужното болшинство от 2/3 от всички народни представители, с цел да се смени Теодора Точкова като основен правосъден контрольор.

Същото огромно болшинство обаче е нужно и за промяната на парламентарната квота във Висш съдебен съвет, чийто мандат изтича единствено след една седмица.

Конституционен съд отваря евентуалната опция заварените кадровици да останат да извършват своите функционалности без явен период оттатък законовия си мандат - макар че съответното им решение визира единствено инспектората.

" Конституционно неприемливо е да се прекрати автоматизирано, за неопределен срок, активността на Инспектората към Висшия правосъден съвет заради приключване на периода на пълномощията на основния контрольор и на инспекторите и неизбирането от Народното събрание на нов състав на Инспектората, осигуряващ му действие в сходство с конституционните наставления. Дискреционната власт на Народното събрание е лимитирана и противоположното подрива демократичния ред под върховенството на правото, което е конституционно открито по волята на суверена като детайл на фундаменталната конструкция на Основния закон ", се споделя в решението, представено от правния уебсайт " Лекс ".

Проблемът с бъдещия състав на Висш съдебен съвет остава неуреден.

Съдиите, прокурорите и следователите към този момент избраха свои представители в институцията през юни и юли.

От прокуратурата влизат заместничката на Иван Гешев Красимира Филипова, ръководителят на Асоциацията на прокурорите Владимир Николов и двама апелативни прокурори - Добринка Калчева и Владимир Станков.

От съдийската квота са излъчени Мария Терзийска (Окръжен съд - Варна), Явор Колев (председател на Административния съд в Пловдив), Миглена Тянкова (Окръжен съд - Хасково), Васил Петков (Окръжен съд - Ямбол), Даниела Александрова (СГС) и Младен Димитров (Районен съд - Велико Търново).

Следователите показаха ръководителя на своята професионална камара Петко Петков (НСлС) за член на бъдещия Висш правосъден съвет.

За да проработи парламентарната квота обаче, би трябвало стартира процедура за номинации, която да приключи с избор на 11 членове, подкрепени от минимум 160 депутати.