Конституционният съд отмени съдебната реформа, но това е само видимата

Конституционният съд анулира правосъдната промяна, само че това е единствено забележимата част на историята. В причините има и по-особена невидима страна. Конституционен съд се базира и на едно от най-спорните си остарели решения, с цел да вземе настоящето. Двете дружно блокират естествения парламентарен развой, на процедура вечно.

Решение 13 от 26 юли 2024 година на Конституционния съд (КС) беше предстоящо над половин година провокира невиждана за сходен акт детонация от реакции.

Първото нещо, което прави усещане, е гигантският му размер - към 200 страници. Може напълно умерено да е под 50, а в значителната си част да се събере в към 20. Но тази напоителна приказливост не е най-важното.

В пакета с, по-голямата част от които Решение 13 анулира, приоритет имаше правосъдната промяна и съответно свиването на пълномощията на основния прокурор до рационални равнища.

Институцията на основния прокурор в Конституцията е объркана по конюнктурни аргументи през 1991 година Тогава основният обвинител е изваден от взаимоотношението на управляващите с концепцията да бъде самостоятелен. Целта е да бъде успокоено едно травмирано общество, в което прокуратурата и изключително основният прокурор бяха всевластен инструмент на репресията и произвола на комунистическата партия.

Но въпреки и да е разгласен за самостоятелен, статутът му повтаря в нова обстановка старите си недостатъци. Преди 1991 година основният прокурор е бил подвластен от Българска комунистическа партия . След 1991 година, към този момент самостоятелен, той придобива нещо като конституционно-диктаториален мандат и стартира по този начин да се възприема обществено.
Независимата власт неизбежно става източник на произвол
В една конституционна страна няма самостоятелна власт, всяка власт взаимодейства и се лимитира от други управляващи. Ако една власт е оповестена за самостоятелна, тя