Конституционният съд образува дело по искане на ГЕРБ за тълкуване на съдебната независимост
Конституционният съд образува дело по искане на депутати от ГЕРБ-СДС за пояснение на текстове от главния закон, свързани с независимостта на правосъдната власт. Делото е разпределено на арбитър Филип Димитров.
На е оповестено настояването на депутатите, което е импортирано през днешния ден, в последния ден на 48-ото Народното събрание .
В настояването си до Конституционен съд в този момент депутатите от ГЕРБ-СДС изясняват, че следва Народното събрание да прави правосъдна промяна, която ще засегне салдото сред трите органа на правосъдната власт. Затова те желаят от конституционните съдии да поясняват понятието " самостоятелност на правосъдната власт " . И задават въпроса дали, с изключение на самостоятелност на правосъдната власт от другите две държавни управляващи - законодателна и изпълнителна, и функционалната самостоятелност на всеки обособен арбитър, правосъден заседател, прокурор и следовател, включва ли се и институционална, организационна и йерархична самостоятелност сред трите органа, включени в системата на правосъдната власт - съд, прокуратура и разследване.
" Пред нас е една от най-тежките глави, отдадена на правосъдната власт. Тя е една от най-спорните глави, която може да препъне цялата Конституция, в случай че не можем да намерим оптималната формула за излизане от ситуацията, защото има диаметрално противоположни мнения по някои от главните правила . Както се вижда, главата " Съдебна власт " на Конституцията и до ден сегашен е в центъра на политическия спор и е в положение да препъне политическата и институционалната система на Републиката ", показват от ГЕРБ.
От ГЕРБ желаят да знаят къде е мястото на следствието в системата на органите на правосъдната власт. Преди седмица от " Възраждане " желаеха шефът на националното разследване да може да проверява основния прокурор и неговите заместници. Предложение, което от " Продължаваме промяната " дефинираха като новаторско. В момента шефът на националното разследване е зам.-главен прокурор, т.е. зависещ на основния.
ГЕРБ напомнят модела на правосъдната власт от интервала на Третото българско царство, при който прокурорите и следователите са били към съда. " Не е известно тогава обществото да е имало забележки към правосъдната власт, а нейният престиж е бил неоспорим, доколкото няма документирани сведения за противоположното. Което значи, че тя е функционирала добре ", написа в настояването.
Според ГЕРБ както следствието в този момент е подчинено на прокуратурата, по този начин може да мине и " под шапката " на съда и показват по какъв начин при приемането на Конституцията от 1991 година се е стигнало от съдии-следователи до следователи въпреки и концепцията следствието да бъде прикрепено към прокуратурата да е била отхвърлена като недемократична от тогавашния основен прокурор Мартин Гунев. В следствие статута на следствието е траял да деградира през законодателни промени. В настояването се сочи още, че в случай че в бъдеще Висшият правосъден съвет се раздели на две - прокурорски и съдийски, то ще се циментира подчинението на следствието на прокуратурата.
" Ако следователите и тяхната респективна организационна конструкция не бяха в действителност изгубили високия си парламентарен статус, може би сега някои животрептущи въпроси, като да вземем за пример: " Кой да проверява основния прокурор? " или " Кой да преследва корупцията по високите етажи на властта " нямаше да съществуват и щяха да са се решили от единствено себе си ", пишат още депутатите от ГЕРБ.
Служебното държавно управление и Демократична България към този момент предложиха специфичния механизъм за следствие на основния прокурор, само че 48-ото Народно заседание стигна единствено до първо четене на плана. Механизмът е част от уговорките, поети от България в проекта за възобновяване. Главният прокурор Иван Гешев обаче въобще не е удовлетворен от плановете и към този момент ги разгласи за противоконституционни и ориентирани персонално към него.
На е оповестено настояването на депутатите, което е импортирано през днешния ден, в последния ден на 48-ото Народното събрание .
В настояването си до Конституционен съд в този момент депутатите от ГЕРБ-СДС изясняват, че следва Народното събрание да прави правосъдна промяна, която ще засегне салдото сред трите органа на правосъдната власт. Затова те желаят от конституционните съдии да поясняват понятието " самостоятелност на правосъдната власт " . И задават въпроса дали, с изключение на самостоятелност на правосъдната власт от другите две държавни управляващи - законодателна и изпълнителна, и функционалната самостоятелност на всеки обособен арбитър, правосъден заседател, прокурор и следовател, включва ли се и институционална, организационна и йерархична самостоятелност сред трите органа, включени в системата на правосъдната власт - съд, прокуратура и разследване.
" Пред нас е една от най-тежките глави, отдадена на правосъдната власт. Тя е една от най-спорните глави, която може да препъне цялата Конституция, в случай че не можем да намерим оптималната формула за излизане от ситуацията, защото има диаметрално противоположни мнения по някои от главните правила . Както се вижда, главата " Съдебна власт " на Конституцията и до ден сегашен е в центъра на политическия спор и е в положение да препъне политическата и институционалната система на Републиката ", показват от ГЕРБ.
От ГЕРБ желаят да знаят къде е мястото на следствието в системата на органите на правосъдната власт. Преди седмица от " Възраждане " желаеха шефът на националното разследване да може да проверява основния прокурор и неговите заместници. Предложение, което от " Продължаваме промяната " дефинираха като новаторско. В момента шефът на националното разследване е зам.-главен прокурор, т.е. зависещ на основния.
ГЕРБ напомнят модела на правосъдната власт от интервала на Третото българско царство, при който прокурорите и следователите са били към съда. " Не е известно тогава обществото да е имало забележки към правосъдната власт, а нейният престиж е бил неоспорим, доколкото няма документирани сведения за противоположното. Което значи, че тя е функционирала добре ", написа в настояването.
Според ГЕРБ както следствието в този момент е подчинено на прокуратурата, по този начин може да мине и " под шапката " на съда и показват по какъв начин при приемането на Конституцията от 1991 година се е стигнало от съдии-следователи до следователи въпреки и концепцията следствието да бъде прикрепено към прокуратурата да е била отхвърлена като недемократична от тогавашния основен прокурор Мартин Гунев. В следствие статута на следствието е траял да деградира през законодателни промени. В настояването се сочи още, че в случай че в бъдеще Висшият правосъден съвет се раздели на две - прокурорски и съдийски, то ще се циментира подчинението на следствието на прокуратурата.
" Ако следователите и тяхната респективна организационна конструкция не бяха в действителност изгубили високия си парламентарен статус, може би сега някои животрептущи въпроси, като да вземем за пример: " Кой да проверява основния прокурор? " или " Кой да преследва корупцията по високите етажи на властта " нямаше да съществуват и щяха да са се решили от единствено себе си ", пишат още депутатите от ГЕРБ.
Служебното държавно управление и Демократична България към този момент предложиха специфичния механизъм за следствие на основния прокурор, само че 48-ото Народно заседание стигна единствено до първо четене на плана. Механизмът е част от уговорките, поети от България в проекта за възобновяване. Главният прокурор Иван Гешев обаче въобще не е удовлетворен от плановете и към този момент ги разгласи за противоконституционни и ориентирани персонално към него.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ