Конституционният съд (КС) образува дело по искането на Възраждане“ и

Конституционният съд (КС) образува дело по настояването на „ Възраждане “ и други депутати да бъдат оповестени за противконституционни новите текстове в Закона за Държавата организация за национална сигурност, с които бяха орязани пълномощията на президента при назначение и освобождение на ръководител на организацията.

За докладчик по делото е избран проф. Сашо Пенов. Той е назначен за парламентарен арбитър от президента Румен Радев, а преди този момент беше длъжностен министър на образованието и науката в назначените от президента служебни държавни управления с министър председател Гълъб Донев, който по-късно назначи за началник на кабинета си.

До проблема се стигна се стигна, откакто Радев изрично отхвърли на кабинета " Желязков " да издаде декрет за Деньо Денев от изпълняващ функционалностите да стане титулярен ръководител на организацията с 5-годишен мандат.

До измененията в закона ръководителят на ДАНС се назначаваше с декрет на президента. Държавният глава Румен Радев наложи несъгласие върху текстовете, само че предходната седмица то беше преодоляно от болшинството в Народното събрание.

След това 59 депутати сезираха Конституционен съд. Освен от „ Възраждане “, под настояването се подписаха трима депутати от „ Продължаваме промяната “, 13 – от „ Алианс за права и свободи “ и от парламентарната група на „ Величие “.

В него те желаят Конституционен съд да разгласи за противоконституционен член 8 от Закона за ДАНС. В него към този момент се споделя, че ръководителят на организацията се избира с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет, до момента в който преди този момент ставаше след декрет на президента.

Правомощията на президента са отнети и при освобождението на ръководителя на ДАНС, което също към този момент става с решение на Народното събрание, а не с негов декрет. С новите и оспорени текстове беше решено шефът на ДАНС да има към този момент трима, а не двама заместници.

В настояването си до Конституционен съд депутатите акцентират, че законопроектът е бил признат без спор, без събрани становища и е бил прегледан от Комисията по вътрешен ред и сигурност, а не от отрасловата Комисията за надзор над службите за сигурност.

Според тях признатите текстове опонират на член 8 от Конституцията, постановяващ правилото на разделяне на управляващите, на член 92, чл.98, алинея 7 и член 100, съгласно които президентът е държавен глава, олицетворяващ единството на нацията, който има управителна роля по въпроси, касаещи националната сигурност.

„ Налице е директна интервенция от страна на законодателната власт в пълномощията на президента. Въпросното решение е признато от Народното събрание при висящо състояние на и.ф. ръководител на Държавна организация “ Национална сигурност “ Деньо Денев след експлицитен отвод на президента да назначи същия, чиято кандидатура е препоръчана от Министерски съвет “, се споделя в настояването. В него депутатите припомнят, че като висш главнокомандващ, президентът оглавява Консултативния съвет за национална сигурност и изброяват характерните функционалности на ДАНС.

Според депутатите философията на досегашната наредба, с която ръководителят на ДАНС се назначаваше с декрет на президента по предложение на Министерския съвет е била в салдото на управляващите.

„ С признатото изменение на Закона се основават рискови за националната сигурност предпоставки изборът на ръководител на Агенцията да е предмет на нечистоплътни подмолни политически покупко-продажби, в това число и при изискванията на враждебни на българските ползи външни геополитически фактори с въздействие върху парламентарни политически субекти, изключително при фрагментиране на парламентарното посланичество “, пишат депутатите.

Според тях избирането на кандидатура, „ плод на подмолни политически сделки “ е в непосредствено несъгласие на член 3, алинея 1, т.6 от Закона за Държавна организация „ Национална сигурност “ според, който ДАНС би трябвало да работи при политически неутралитет.

„ Non sense от конституционна позиция е вмешателството на Народно събрание в оперативната активност на президента, който е обединител на нацията и който дружно с орган на изпълнителната власт в лицето на Министерски съвет в положение на споделена подготвеност определяха ръководител на организацията като с признатите промени се дерогират и наредбите на член 105 и член 114 Конституция на Република България, според които Министерският съвет управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната “, се споделя още в настояването.

Депутатите декларират също, че с решението на Народното събрание са дерогирани пълномощията на президента и на Министерския съвет, като е конфискувана властта им и оперативните управнически функционалности.

„ Така с решение на Народното събрание се нарушава конституционно откритият баланс сред трите управляващи и се подценява Конституцията, което е нарушаване на правилото на правовата страна, залегнал в член 4, ал.1, както и правилото за господство на Конституцията, залегнал в член 5, алинея 1 от нея. Конституционно нетърпимо е Народното събрание своеволно да взема решения, които не са в границите на неговите конституционни пълномощия “, пишат вносителите.

При внасяне на жалбата в Конституционен съд Петър Петров от „ Възраждане “ посочи пред Българска телеграфна агенция, че законът е противоконституционен, опонира на разделянето на управляващите, на ролята на президентската институция като балансьор сред управляващите.

От " Възраждане " изготвят още три претенции до Конституционен съд по отношение на аналогичните промени, отнемащи пълномощията на президента, в законите за Държавна организация Разузнаване (ДАР), в закона за специфичните разследващи средства, свързани с Държавна организация " Технически интервенции ", и признатите процедурни правила за избор на ръководител на ДАНС.