Конституционните съдии единодушно отклониха искането на "Възраждане" и ИТН да тълкува правилата за изменение на Конституцията
Конституционният съд (КС) единомислещо отклони настояването на депутати от " Възраждане " и Има Такъв Народ да разтълкува разпоредбите за изменение на Конституцията, заложени в самата нея посред процедура по промени в нея, заяви lex.bg.
Депутатите попитаха Конституционен съд: " Задължително ли е съществуване на болшинство от три четвърти от всички народни представители за всяко от трите гласувания за приемане на закон за изменение или допълнение на Конституцията, по този начин както е посочено в чл.155, ал.1 от Конституцията и неналичието на този кворум за което и да било от трите гласувания препраща ли наложително към ново разглеждане на всяко от тях по реда на чл.155, ал.2, изр.първо от Конституцията? ".
Т.е. дали при всяко от трите гласувания би трябвало да се търси болшинство от ¾ от народните представители и дали всяко от тях би трябвало да е минимум два месеца след предходното. Основният им мотив беше, че разпоредбите, по които сега се организира процедурата за промени в Конституцията, се отличават от тези при предходните ѝ промени. Депутатите обаче не оспориха самите правила, а желаеха нереално пояснение от конституционните съдии.
Именно, отчитайки че настояването е направено до момента в който е висяща процедура по промени в главния закон – в петък Народното събрание одобри плана на първо четене, Конституционен съд приема, че следва да го отклони.
В определението си конституционните съдии коментират някои съществени положения, свързани с ролята на елементарното Народно заседание като производна учредителна власт – т.е. когато приема промени в Конституцията, и ролята на Конституционен съд като интерпретатор на главния закон.
" Като открива върховенството на Конституцията като най-яркото проявяване на върховенството на правото, наредбата на член 5, алинея 1 от учредителния акт на страната изисква всеки юридически акт да бъде в сходство с висшия закон. В парламентарното ръководство това във висока степен се отнася до представителното институция, което стои най-близо до и най-непосредствено показва волята на суверена, изключително когато едно Народно заседание (обикновено) влиза в ролята на производна учредителна власт при изискванията и по реда, планувани в Глава IX от Конституцията ", написа Конституционен съд.
И декларира, че въпреки даването на наложително нереално пояснение на главния закон да е прерогатив на конституционната пълномощия, тя няма монопол върху тълкуването.
" Когато Конституционният съд пояснява нереално наредбите на Основния закон, той се стреми да разкрие смисъла, наличието и обсега на висшите за обществото полезности и съществени начала в вероятност, която по своя мащаб надвишава съответен проблем, до момента в който тълкуването, което дължи Народното събрание при практикуване на своите функционалности за ценене на върховенството на Конституцията, отразява настоящото измерение на тези правила и полезности в подтекста на съответния решаван въпрос ", коментира Конституционен съд.
Конституционните съдии акцентират, че настояването на депутатите е направено в миг, в които е подложен в ход развой на разглеждане на предложение за изменение и допълнение на Конституцията, а то е обосновано и с съответните правила, по които се развива той.
" Тези правила обаче не са просто процедура, разбирана в смисъл на техника на изменение на Основния закон, а проекция на реализирането на националния суверенитет от Народно заседание (обикновено) на плоскостта на конституционния развой. Конституционният съд е овластен от Основния закон да упражнява надзор за сходството на актовете на Народното събрание с Конституцията, само че не и да интервенира в процеса на образуване на волята му при тяхното приемане ", написа в Конституционен съд.
И декларира, че при тези условия има " риск конституционната пълномощия да измести разгръщането на демократичния развой и в сегашния случай да се допусне разбъркване на функционалностите на Народното събрание и на Конституционния съд ".
Депутатите попитаха Конституционен съд: " Задължително ли е съществуване на болшинство от три четвърти от всички народни представители за всяко от трите гласувания за приемане на закон за изменение или допълнение на Конституцията, по този начин както е посочено в чл.155, ал.1 от Конституцията и неналичието на този кворум за което и да било от трите гласувания препраща ли наложително към ново разглеждане на всяко от тях по реда на чл.155, ал.2, изр.първо от Конституцията? ".
Т.е. дали при всяко от трите гласувания би трябвало да се търси болшинство от ¾ от народните представители и дали всяко от тях би трябвало да е минимум два месеца след предходното. Основният им мотив беше, че разпоредбите, по които сега се организира процедурата за промени в Конституцията, се отличават от тези при предходните ѝ промени. Депутатите обаче не оспориха самите правила, а желаеха нереално пояснение от конституционните съдии.
Именно, отчитайки че настояването е направено до момента в който е висяща процедура по промени в главния закон – в петък Народното събрание одобри плана на първо четене, Конституционен съд приема, че следва да го отклони.
В определението си конституционните съдии коментират някои съществени положения, свързани с ролята на елементарното Народно заседание като производна учредителна власт – т.е. когато приема промени в Конституцията, и ролята на Конституционен съд като интерпретатор на главния закон.
" Като открива върховенството на Конституцията като най-яркото проявяване на върховенството на правото, наредбата на член 5, алинея 1 от учредителния акт на страната изисква всеки юридически акт да бъде в сходство с висшия закон. В парламентарното ръководство това във висока степен се отнася до представителното институция, което стои най-близо до и най-непосредствено показва волята на суверена, изключително когато едно Народно заседание (обикновено) влиза в ролята на производна учредителна власт при изискванията и по реда, планувани в Глава IX от Конституцията ", написа Конституционен съд.
И декларира, че въпреки даването на наложително нереално пояснение на главния закон да е прерогатив на конституционната пълномощия, тя няма монопол върху тълкуването.
" Когато Конституционният съд пояснява нереално наредбите на Основния закон, той се стреми да разкрие смисъла, наличието и обсега на висшите за обществото полезности и съществени начала в вероятност, която по своя мащаб надвишава съответен проблем, до момента в който тълкуването, което дължи Народното събрание при практикуване на своите функционалности за ценене на върховенството на Конституцията, отразява настоящото измерение на тези правила и полезности в подтекста на съответния решаван въпрос ", коментира Конституционен съд.
Конституционните съдии акцентират, че настояването на депутатите е направено в миг, в които е подложен в ход развой на разглеждане на предложение за изменение и допълнение на Конституцията, а то е обосновано и с съответните правила, по които се развива той.
" Тези правила обаче не са просто процедура, разбирана в смисъл на техника на изменение на Основния закон, а проекция на реализирането на националния суверенитет от Народно заседание (обикновено) на плоскостта на конституционния развой. Конституционният съд е овластен от Основния закон да упражнява надзор за сходството на актовете на Народното събрание с Конституцията, само че не и да интервенира в процеса на образуване на волята му при тяхното приемане ", написа в Конституционен съд.
И декларира, че при тези условия има " риск конституционната пълномощия да измести разгръщането на демократичния развой и в сегашния случай да се допусне разбъркване на функционалностите на Народното събрание и на Конституционния съд ".
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ