Конституционният съд (КС) е отказал да се произнесе по питане

Конституционният съд (КС) е отказал да се произнесе по запитване на ГЕРБ за мястото на националното разследване в структурата на правосъдната власт, заяви lex.bg. То бе подадено в края на мандата на предходния парламент. По създание ГЕРБ желаеха Конституционен съд да каже дали опонира на конституцията подчинението на следователите на основния прокурор. Съдиите обаче единомислещо декларират, че към този момент са се произнасяли по въпроси, свързани с независимостта на магистратите и няма потребност да го вършат още веднъж.

В настояването си ГЕРБ намекнаха, че упорстват за изговаряне, защото има концепция следствието на основния прокурор да бъде предоставено на подчиненото му разследване. Тази концепция се стартира от " Възраждане ", само че партията на Бойко Борисов също сподели, че не е безразлична към нея.

" Без да навлизаме в други, по-широки импликации на казуса, бихме единствено отбелязали, че в случай че следователите и тяхната респективна организационна конструкция не бяха в действителност изгубили високия си парламентарен статут, може би сега някои животрептящи въпроси като да вземем за пример " Кой да проверява основния прокурор " или " Кой да проверява корупцията по високите етажи на властта " нямаше да съществуват и щяха да са се решили от единствено себе си ", пишеше в настояването до Конституционен съд.

Следствието е на послушание на прокуратурата от съвсем 15 години. За това време ГЕРБ нито един път не се сетиха, че сходно решение може и да е противоконституционно. Когато въпросът опря до приемане на мехамизъм за следствие на основния прокурор обаче те внезапно си спомниха за казуса.

Въпросът с този механизъм е от изключителна значимост и е част от изискванията за приемане на средста по Плана за възобновяване. Той е основен и за договарянията за сформиране на държавно управление. Наскоро Бойко Борисов съобщи, че в случай че има постоянен кабинет, ще бъде признат и механизъм за следствие. Не е ясно обаче дали ГЕРБ са съгласни да поддържат концепцията на ПП-ДБ, че шефът на държавното обвиняване би трябвало да се проверява от особено назначен арбитър или ще се опитат да прокарат собствен вид.

От настояването на Конституционен съд излиза наяве, че съдиите по-скоро не виждат проблем в това следствието да е част от прокуратурата. В него е представено предходно решение по подобен въпрос, в което се споделя следното:

" Следствието е най-тясно обвързвано с прокуратурата и при деяние на новата уредба на Конституцията включването на следователите към прокуратурата не е " прекачване " към нея на нова активност, а организационно усъвършенстване на проверяващата активност, която прокуратурата продължава да управлява ".

Затова в настоящето си решение Конституционен съд показва, че независимостта на магистратите се подсигурява от това, че те се подчиняват единствено на закона при взимане на решения. Решенията за чисто организационната конструкция обаче се вземат на равнище закон, а не в конституцията, написа в решението.