Конституционният съд (КС) е образувал рекорден брой дела през 2024

Конституционният съд (КС) е образувал рекорден брой каузи през 2024 година - 42, от които 16 – по претенции на обособени сформира, като 11 от тях са отклонени. Това сподели проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ " Климент Охридски ", при представянето на новия брой на " Юридически барометър ", съобщи Българска телеграфна агенция.

Общо 16 са решенията на Конституционен съд за предходната година, като това е над междинната стойност от 2016 година до момента (13 решения годишно).

Двадесет и третият брой на " Юридически барометър " обгръща цялата 2024 година, означи проф. Вълчев. Законодателната активност е характерна през този интервал, тъй като имаше огромни спирания в активността на Народното събрание. От нормалните 180-200 закона, които в границите на една година се одобряват в България, този път са признати единствено 94 закона, като съвсем пет месеца нямаше нито един признат закон, разяснява проф. Даниел Вълчев.

" Българският цивилен кодекс " е тематиката на брой 23 на " Юридически барометър " – гражданска самодейност за от време на време наблюдаване и оценка на положението и развиването на правния ред в България, ръководена от проф. Даниел Вълчев.

Запазва се наклонността над 90% от законите да бъдат изменяни и допълвани повече от един път годишно. Кодексът за обществено обезпечаване още веднъж е законът с най-голям средногодишен брой промени и допълнения – седем пъти годишно, регистрират още в новия брой на списанието. Прегледът на законодателството за 2024 г сочи за трайна наклонност в това закони да се трансформират не поради нужда от рационализиране, а заради несъблюдение на признати периоди от страна на институциите, показват от самодейността.

В рамките на тематиката на изданието екипът на " Юридически барометър " повдига въпроса за нуждата от приемането на български цивилен кодекс, като слага началото на полемика по една от най-старите, само че и най-недовършени задания пред българското законодателство – такава, която " вълнува мозъците на генерации български адвокати към този момент близо 100 години ". България е една от дребното европейски страни без личен цивилен кодекс, макар че все още в страната работят цели 11 кодекса в разнообразни клонове на правото, прибавят от самодейността.

Достойната, само че тъжна история за ориста на благородната, възвишена, държавотворяща концепция за основаване на български цивилен кодекс, заела напъните и пристрастеността на най-хубавите ни учени, цивилисти, изявени адвокати от практиката не трябва да се не помни, сподели при представянето на броя проф. дюн Иван Русчев - професор по гражданско и фамилно право в Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски " и учен - постоянен член на Българската академия на науките.

За нея би трябвало да подсещаме с голямата вяра тя да възпламени нови поддръжници, без чийто разсъдък и воля ще бъде обречена на давност, този път вечно. Крайно време е да се отхвърлят безкрайните оправдания, прикриващи очевидната индиферентност и на законодателното тяло, и на някои представители на юридическото съсловие, че за цивилен кодекс у нас към момента или към този момент не му е времето, че изработването на неговите текстове е комплицирано, че у нас няма юридически готови хора или като страна не притежаваме елитна правна каста, разяснява проф. Русчев.

Крайно време е инертността, неналичието на воля, незаинтересоваността към бъдещето на правото у нас да престане да се оправдава с справедливи аргументи. Въпросът е не е във опциите, а във волята тази десетилетна фантазия да бъде сбъдната. Ще ми се да имам вяра, че сложният, само че прочут път по изработването и най-много по приемането на българския цивилен кодекс занапред следва, сподели още проф. Иван Русчев.

В актуалната конюнктура Народното събрание е по-добре да приема по-малко, само че по-сериозно разисквани законопроекти и да не повтаряме неточности на предходни парламенти, сподели ръководителят на Народното събрание Наталия Киселова при представянето на новия брой.

Министърът на правораздаването Георги Георгиев сподели, че е извънредно значимо " да си даваме сметка за смисъла на качеството на законодателството, доста преди то да е реалност ".