Конституционният съд ще разгледа питането на президента Радев за СЕТА
Конституционният съд (КС) позволи за разглеждане питането на президента Румен Радев за икономическото и комерсиално съглашение сред Канада и Европейски Съюз (СЕТА). В питането си президентът желае наложително пояснение на разпореждания от Конституцията.
Докладчик е посочената от квотата на президента Мариана Карагьозова Финкова, а определението за допустимост е подписано от петима съдии с изключително мнение.
Искането на президента е в четири точки, като за разглеждане са позволени първите три точки, а отклонена е четвъртата - възможни ли са отклонения от правилото на равнопоставеността на всички жители и компании за осъществяване на стопанска активност при идентични правни условия, когато това се постанова за отбрана на полезности като уравновесено развиване на обособените региони в България и по какъв начин това може да се приложи в подтекста на преимуществото на интернационалните контракти пред вътрешното право на страната.
Така Конституцинния съд (КС) ще разисква при какви условия СЕТА може да стане част от вътрешното право, доколкото тя е съглашение със разбъркан темперамент – страни по контракта са Европейски Съюз и страните членки, от една страна, и Канада, от друга.
С определението Конституционен съд насочва покана да предложат мнение до Българската асоциация за европейско право и до Съюза на юристите в България. Освен това поканени са проф. д - р Огнян Герджиков, проф.д-р Снежана Начева, проф. д – р Георги Близнашки, проф. д- р Пенчо Пенев, проф.д-р Пламен Киров, проф. д - р Жасмин Попова, проф. доктор Николай Натов, проф. доктор Благой Видин , проф. доктор Атанас Семов и доцент д- р Юлия Захариева да дадат документално правно мнение по предмета на делото.
Трима съдии Румен Ненков, Кети Маркова и Атанас Атанасов са подписали с изключително мнение определението за допустимост, като съгласно тях то опонира флагранто на досегашната процедура на съда.
" Казано в най- синтезиран тип, настояването за пояснение на Конституцията е неприемливо напълно, а не отчасти,
тъй като се изземват функционалности, които Народното събрание
ще следва да упражни суверенно в идния законодателен развой по ратификацията на Всеобхватното икономическо и комерсиално съглашение (ВИТС). Многократно в своите актове Конституционният съд е изразявал безапелационната си позиция против упражняването, в каквато и да е форма, на предварителни консултативни функционалности по отношение на Народното събрание във връзка с негови бъдещи актове, подлежащи на надзор за конституционност. Сама по себе си сходна опция би отклонила съда от качеството му на съдия по конституционни разногласия, правейки го като начало участник в кардинално неприсъщия за него политически спор, развиван в Народното събрание, а като резултат- и положителен законодател, което също е неприемливо.
Изцяло в този смисъл е трайно откритата процедура на съда, а разграничаването от нея посредством приемане на изцяло противоположни решения, освен това без да се излагат претекстове, за нас остава недопустимо. Друг е въпросът и че не намираме съображение за ревизирането на юриспруденцията на Конституционния съд, поредно построила, дефинирала и утвърдила критериите за допустимост на настояванията за пояснение на Конституцията.
Освен че самият вносител не предлага повече от една допустима интерпретация на смисъла и наличието на конституционните разпореждания, чието пояснение желае, в тази ситуация не се открива и действителен юридически проблем, който да обоснове нужда от наложително пояснение. При очевидния фокус на вносителя върху едно съответно съглашение /ВИТС/, видно от обстоятелствената част на настояването, следва да се означи също, че във връзка с него президентът би могъл сполучливо да упражни други свои пълномощия: за сезиране на Конституционния съд- по член 149, алинея 1, т. 4 предл. 1 или предл. 2, или по член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията, както и за връщане на вероятно признат ратификационен закон за ново разискване, по реда на член 101, алинея 1 от Конституцията.
Поставените въпроси, обсъждани и поотделно, и в тяхната цялост, не са от темперамент, осигуряващ решаването им по пътя на наложителното пояснение на Конституцията.
В умозаключение, намираме, че няма обрисуван с настояването предмет на тълкуването, няма аргументиран юридически интерес, няма дефинирана неизясненост или нееднозначност на смисъла и наличието на визираните конституционни разпореждания, пораждаща действителен или даже предполагаем юридически спор, заради което в тази ситуация напълно липсва нужда от пояснение ", пишат съдиите.
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.
Докладчик е посочената от квотата на президента Мариана Карагьозова Финкова, а определението за допустимост е подписано от петима съдии с изключително мнение.
Искането на президента е в четири точки, като за разглеждане са позволени първите три точки, а отклонена е четвъртата - възможни ли са отклонения от правилото на равнопоставеността на всички жители и компании за осъществяване на стопанска активност при идентични правни условия, когато това се постанова за отбрана на полезности като уравновесено развиване на обособените региони в България и по какъв начин това може да се приложи в подтекста на преимуществото на интернационалните контракти пред вътрешното право на страната.
Така Конституцинния съд (КС) ще разисква при какви условия СЕТА може да стане част от вътрешното право, доколкото тя е съглашение със разбъркан темперамент – страни по контракта са Европейски Съюз и страните членки, от една страна, и Канада, от друга.
С определението Конституционен съд насочва покана да предложат мнение до Българската асоциация за европейско право и до Съюза на юристите в България. Освен това поканени са проф. д - р Огнян Герджиков, проф.д-р Снежана Начева, проф. д – р Георги Близнашки, проф. д- р Пенчо Пенев, проф.д-р Пламен Киров, проф. д - р Жасмин Попова, проф. доктор Николай Натов, проф. доктор Благой Видин , проф. доктор Атанас Семов и доцент д- р Юлия Захариева да дадат документално правно мнение по предмета на делото.
Трима съдии Румен Ненков, Кети Маркова и Атанас Атанасов са подписали с изключително мнение определението за допустимост, като съгласно тях то опонира флагранто на досегашната процедура на съда.
" Казано в най- синтезиран тип, настояването за пояснение на Конституцията е неприемливо напълно, а не отчасти,
тъй като се изземват функционалности, които Народното събрание
ще следва да упражни суверенно в идния законодателен развой по ратификацията на Всеобхватното икономическо и комерсиално съглашение (ВИТС). Многократно в своите актове Конституционният съд е изразявал безапелационната си позиция против упражняването, в каквато и да е форма, на предварителни консултативни функционалности по отношение на Народното събрание във връзка с негови бъдещи актове, подлежащи на надзор за конституционност. Сама по себе си сходна опция би отклонила съда от качеството му на съдия по конституционни разногласия, правейки го като начало участник в кардинално неприсъщия за него политически спор, развиван в Народното събрание, а като резултат- и положителен законодател, което също е неприемливо.
Изцяло в този смисъл е трайно откритата процедура на съда, а разграничаването от нея посредством приемане на изцяло противоположни решения, освен това без да се излагат претекстове, за нас остава недопустимо. Друг е въпросът и че не намираме съображение за ревизирането на юриспруденцията на Конституционния съд, поредно построила, дефинирала и утвърдила критериите за допустимост на настояванията за пояснение на Конституцията.
Освен че самият вносител не предлага повече от една допустима интерпретация на смисъла и наличието на конституционните разпореждания, чието пояснение желае, в тази ситуация не се открива и действителен юридически проблем, който да обоснове нужда от наложително пояснение. При очевидния фокус на вносителя върху едно съответно съглашение /ВИТС/, видно от обстоятелствената част на настояването, следва да се означи също, че във връзка с него президентът би могъл сполучливо да упражни други свои пълномощия: за сезиране на Конституционния съд- по член 149, алинея 1, т. 4 предл. 1 или предл. 2, или по член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията, както и за връщане на вероятно признат ратификационен закон за ново разискване, по реда на член 101, алинея 1 от Конституцията.
Поставените въпроси, обсъждани и поотделно, и в тяхната цялост, не са от темперамент, осигуряващ решаването им по пътя на наложителното пояснение на Конституцията.
В умозаключение, намираме, че няма обрисуван с настояването предмет на тълкуването, няма аргументиран юридически интерес, няма дефинирана неизясненост или нееднозначност на смисъла и наличието на визираните конституционни разпореждания, пораждаща действителен или даже предполагаем юридически спор, заради което в тази ситуация напълно липсва нужда от пояснение ", пишат съдиите.
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ