Конституционният съд възложи повторно броене на гласовете от изборите в 1777 секции
Конституционният съд (КС) позволи за разглеждане настояванията за анулиране на изборите за парламент, извършени на 27 октомври. Във вторник съдът, че е изискал наново броене на бюлетините в 1777 секции в границите на делото.
Искания за анулиране на изборите подадоха ПП-ДБ, „ Възраждане “, Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия и „ Величие “. Част от тях упорстват за отчасти анулиране на вота, до момента в който други упорстват за наново броене на всички гласове. Конституционен съд позволи за разглеждане и петте тъжби, като ги сплоти в общо дело.
Всички партии в новия парламент без ГЕРБ и ДПС-Ново начало на глобения за корупция Делян Пеевски показаха подозрения в честността на изборите и желаеха тяхното анулиране. Това направи и „ Величие “, на която не ѝ стигнаха 21 гласа да влезе в Народното събрание. Президентът Румен Радев също се усъмни в честността на вота.
Изборите се организираха на фона на и платен избор, най-вече в интерес на крилото на Движение за права и свободи на Пеевски. Имаше подозрения, че, вместо да ги проверява, само че служебният министър и сподели, че ведомството е осигурило условия за провеждането на почтени избори.
Видеонаблюдението на броенето на гласовете също, в това число дописване на гласове. Централната изборна комисия (ЦИК) обаче сподели, че не може да направи нищо.
Сега Конституционният съд одобри да прегледа настояванията за анулиране на вота.
Назначена е експертиза, която би трябвало да преброи наново гласовете в 1777 секции.
Експертите би трябвало да ревизират:
дали броят на подадените действителни гласове по кандидатски подхожда на вписания в протокола;дали броят на гласовете, подадени с машини, подхожда на информацията от паметта на самите машини;дали протоколите на секционните изборни комисии са формирани в сходство с условията на закона.
Експертизата би трябвало да ревизира протоколите в други 442 секции, с цел да откри дали броят на недействителните бюлетини в тях съответствува с действително подадените. Проверката би трябвало да бъде приключена до 10 януари 2025 година
Конституционният съд също така изиска от ЦИК да даде информация за аргументите в някои секции да няма видеонаблюдение на броенето на гласовете – нещо, което е наложително по закон. Комисията би трябвало да даде информация и за измененията в съставите на секционните комисии, осъществени след крайния период.
Изборният кодекс планува 2-месечен период конституционалистите да се произнесат по такова искане. За да се стигне до решение за анулиране на вота, би трябвало най-малко 7 от членовете на Конституционен съд да го поддържат.
Пълно анулиране на изборите до момента в никакъв случай не се е случвало. В практиката на Конституционен съд има два прецедента, в които това е ставало факт единствено отчасти.
Искания за анулиране на изборите подадоха ПП-ДБ, „ Възраждане “, Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия и „ Величие “. Част от тях упорстват за отчасти анулиране на вота, до момента в който други упорстват за наново броене на всички гласове. Конституционен съд позволи за разглеждане и петте тъжби, като ги сплоти в общо дело.
Всички партии в новия парламент без ГЕРБ и ДПС-Ново начало на глобения за корупция Делян Пеевски показаха подозрения в честността на изборите и желаеха тяхното анулиране. Това направи и „ Величие “, на която не ѝ стигнаха 21 гласа да влезе в Народното събрание. Президентът Румен Радев също се усъмни в честността на вота.
Изборите се организираха на фона на и платен избор, най-вече в интерес на крилото на Движение за права и свободи на Пеевски. Имаше подозрения, че, вместо да ги проверява, само че служебният министър и сподели, че ведомството е осигурило условия за провеждането на почтени избори.
Видеонаблюдението на броенето на гласовете също, в това число дописване на гласове. Централната изборна комисия (ЦИК) обаче сподели, че не може да направи нищо.
Сега Конституционният съд одобри да прегледа настояванията за анулиране на вота.
Назначена е експертиза, която би трябвало да преброи наново гласовете в 1777 секции.
Експертите би трябвало да ревизират:
дали броят на подадените действителни гласове по кандидатски подхожда на вписания в протокола;дали броят на гласовете, подадени с машини, подхожда на информацията от паметта на самите машини;дали протоколите на секционните изборни комисии са формирани в сходство с условията на закона.
Експертизата би трябвало да ревизира протоколите в други 442 секции, с цел да откри дали броят на недействителните бюлетини в тях съответствува с действително подадените. Проверката би трябвало да бъде приключена до 10 януари 2025 година
Конституционният съд също така изиска от ЦИК да даде информация за аргументите в някои секции да няма видеонаблюдение на броенето на гласовете – нещо, което е наложително по закон. Комисията би трябвало да даде информация и за измененията в съставите на секционните комисии, осъществени след крайния период.
Изборният кодекс планува 2-месечен период конституционалистите да се произнесат по такова искане. За да се стигне до решение за анулиране на вота, би трябвало най-малко 7 от членовете на Конституционен съд да го поддържат.
Пълно анулиране на изборите до момента в никакъв случай не се е случвало. В практиката на Конституционен съд има два прецедента, в които това е ставало факт единствено отчасти.
КОМЕНТАРИ