Конституционният съд да каже дали парламентът може да закрива съдилища: Орган
Конституционният съд (КС) да се произнесе може ли Народното събрание посредством законодателни промени да закрива съдилища.
Около това предложение се сплотиха членовете на Гражданския съвет към Висшия правосъден съвет, те разискаха плана за промени в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), с които се предлага закриване на профилираните съдилища и прокуратури, както и премахването на кариерните и финансовите бонуси за членовете на Висшия правосъден съвет и инспекторите от ИВСС, оповестява Лекс. Забавното е, че точно Народното събрание ги основава и законите, по които съдилищата правят действия. Така, че отговорът е явен, а протакането е явно.
Гражданският съвет реши да изпрати молба до всички депутати, ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и до основния прокурор с искане да сезират Конституционния съд дали Народното събрание може да закрива съдилища, като по думите на членовете на съвета това би трябвало да стане преди започването на процедурата по разискване на законопроекта.
Съветът се разгласи изрично срещу закриването на спецструктурите като разгласи, че не поддържа претекстовете и оценката за влияние, като съобщи, че те не са задълбочени и справедливи, защото не почиват на обективно проучване на активността на тези органи.
На съвещанието участваха представители на организации, членове на Гражданския съвет, кадровици, съдии и прокурори от профилираните структури, както и юристи.
„ Една година мислех, че може да има разговор. Чака ни тежка борба “, съобщи на собствен ред ръководителят на Специализирания углавен съд (СНС) Мариета Райкова. Според нея задачата не е правосъдна промяна, а прахосване на каузи, а в плана имало единствено общи и кухи изречения. Тя съобщи, че на процедура не вижда къде са грешките в работата на профилираните съдилища.
Представители на адвокатурата обаче показаха къде са проблемите в работата на спецструктурите, а те са в главно в две насоки – продължителността на ограниченията за неотклонение, за което към този момент има неоправдателни решения против България от съда в Страсбург. Това рефлектира и върху споразуменията, както и така наречен „ леки присъди “.
Пламен Валентинов
Около това предложение се сплотиха членовете на Гражданския съвет към Висшия правосъден съвет, те разискаха плана за промени в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), с които се предлага закриване на профилираните съдилища и прокуратури, както и премахването на кариерните и финансовите бонуси за членовете на Висшия правосъден съвет и инспекторите от ИВСС, оповестява Лекс. Забавното е, че точно Народното събрание ги основава и законите, по които съдилищата правят действия. Така, че отговорът е явен, а протакането е явно.
Гражданският съвет реши да изпрати молба до всички депутати, ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и до основния прокурор с искане да сезират Конституционния съд дали Народното събрание може да закрива съдилища, като по думите на членовете на съвета това би трябвало да стане преди започването на процедурата по разискване на законопроекта.
Съветът се разгласи изрично срещу закриването на спецструктурите като разгласи, че не поддържа претекстовете и оценката за влияние, като съобщи, че те не са задълбочени и справедливи, защото не почиват на обективно проучване на активността на тези органи.
На съвещанието участваха представители на организации, членове на Гражданския съвет, кадровици, съдии и прокурори от профилираните структури, както и юристи.
„ Една година мислех, че може да има разговор. Чака ни тежка борба “, съобщи на собствен ред ръководителят на Специализирания углавен съд (СНС) Мариета Райкова. Според нея задачата не е правосъдна промяна, а прахосване на каузи, а в плана имало единствено общи и кухи изречения. Тя съобщи, че на процедура не вижда къде са грешките в работата на профилираните съдилища.
Представители на адвокатурата обаче показаха къде са проблемите в работата на спецструктурите, а те са в главно в две насоки – продължителността на ограниченията за неотклонение, за което към този момент има неоправдателни решения против България от съда в Страсбург. Това рефлектира и върху споразуменията, както и така наречен „ леки присъди “.
Пламен Валентинов
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ