Съдебната реформа - в ръцете на служебния кабинет и плаващи мнозинства
Конституционните промени в глава правосъдна власт бяха признати в края на предходната година и за разлика от всички останали не бяха атакувани пред Конституционния съд. Така, в изискванията на към момента работеща (не)коалиция Министерство на правораздаването се захвана с написането на на процедура най-съществената част от тази промяна - Законът за правосъдната власт.
Проектът е подготвен. Но ориста му - неразбираема. Той може да попадне в ръцете на служебното държавно управление (при неприкрит спор на интереси), а по какъв начин да наподобява на финала - да се реши от плаващите към този момент болшинства в Народното събрание, в случай че ГЕРБ и Движение за права и свободи решат да пришпорят процеса.
Защо?
Считано от 25 март стартира да тече 20-дневният период за публично разискване на закона. То завършва на 15 април. След него постъпилите мнения се обобщават, което съгласно Министерство на правосъдието е лишава доста време. След съгласуването сред министерствата се внася в Министерския съвет за утвърждение. При такова - влиза в Народното събрание.
Планът на правосъдния министър в оставка Атанас Славов бе процесът да завърши до края на април, с цел да имат депутатите два месеца за разисквания и Закон за съдебната власт да бъде дефинитивно признат в края на юни. Шестмесечен бе и срокът за това, записан в преходните и заключителни разпореждания на главния закон при промените.
След отхвърли на ГЕРБ да продължи договарянията за взаимно ръководство с " Продължаваме промяната-Демократична България " обаче по този начин заложената промяна увисва във въздуха. Макар още да няма президентски декрет за назначението на служебния кабинет, то съдейки по поръчката на Румен Радев, а и по свиканото от ръководителя Росен Желязков (ГЕРБ) за на следващия ден в 9 ч. изключително съвещание на Народно събрание за клетвата му, то по всичко проличава, че от новия правосъден министър и кабинета " Главчев " ще зависи дали ще внесе Закон за съдебната власт в Народното събрание, а и какви корекции ще направи преди този момент.
Въпросът е, че служебната министърка Мария Павлова на процедура е в спор на ползи. Причината - тя идва от позицията на заместник-главен прокурор на изпълняващия функционалностите Борислав Сарафов. От проведената в края на март полемика за Закон за съдебната власт стана ясно, че от държавното обвиняване не утвърждават изключително промените в Закон за съдебната власт и свитите (с Конституцията) функционалности на Главния.
Пак с измененията в главния закон, бе решено и да има непрекъсваемост на мандата на Народното събрание, т.е. то да не се разпуска, както бе преди този момент, с назначението на служебния кабинет и датата за изборите. Може обаче единствено да реши да се разпусне за месеца на предизборната акция. Може също по този начин и да се е разпуснало за акцията, да се привикват съвещания на комисиите, както и съвещания за гласувания. С други думи, в случай че мнозинство реши да се захване със Закона за правосъдната власт, то няма спънки да одобри закона. Авторите му от ПП-ДБ обаче са твърдо срещу това - не може този значим закон да се приема с плаващи болшинства, считат те. На процедура обаче, в случай че решат, ГЕРБ и Движение за права и свободи може да форсират процеса. Председател на отрасловата комисия - тази по правни въпроси - е Анна Александрова от ГЕРБ. Председателят е този, който привиква съвещанията.
И въпреки всичко, упованието е, че депутатите ще излязат в едномесечна " предизборна почивка " за вота на 9 юни. Според парламентарния устав обаче те имат и 10-дневна великденска почивка, която стартира от Разпети петък в това число. Тази година това значи да се разхлабен още от 3 май.
Защо измененията са значими?
Новият Закон за съдебната власт е на процедура крайъгълният камък на правосъдната промяна и съгласно ПП-ДБ е в основата на това ГЕРБ да " разтури седянката " - тъй като Борисов и Делян Пеевски (ДПС) към този момент няма да могат да разгръщат по този начин въздействието си върху правосъдната власт.
С плана се поставя срочност на командироването на съдии и прокурори, което в този момент се употребява или като наказване, или като пощрение - за развъждане на лоялни магистрати. Затвърждава се и духът на конституционните промени, съгласно които основният прокурор към този момент няма да може да въздейства надолу по веригата, а ще има представителни функционалности. Вече няма да може да го има и настоящето заварено състояние при висшите препоръки. Мандатът на Висш съдебен съвет (вече Висш правосъден съвет и Висш прокурорски съвет) от дълго време е изминал, само че поради неналичието на болшинство от 2/3 в миналите няколко години на политически рецесии, не разреши промяната им. Така на процедура статуквото си остана. Новите текстове разрешават при избор на съдийската квота да се конституира нов Висш съдебен съвет. (Такъв избор имаше, само че поради неделимостта на досегашния съвет, новоизбраните членове не можеше да встъпят. Със законови промени след това изборът бе занулен, б.р.).
Приемането на новия Закон за съдебната власт дава старт на процедурата по избора на новите членове на двата съвета, като прокурорският би трябвало да избере и нов основен прокурор. Борислав Сарафов е изпълняващ функционалностите.
На процедура обаче всичко сега си е постарому. И статуквото няма причина да желае смяна. Освен, в случай че не промени разпоредбите.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Проектът е подготвен. Но ориста му - неразбираема. Той може да попадне в ръцете на служебното държавно управление (при неприкрит спор на интереси), а по какъв начин да наподобява на финала - да се реши от плаващите към този момент болшинства в Народното събрание, в случай че ГЕРБ и Движение за права и свободи решат да пришпорят процеса.
Защо?
Считано от 25 март стартира да тече 20-дневният период за публично разискване на закона. То завършва на 15 април. След него постъпилите мнения се обобщават, което съгласно Министерство на правосъдието е лишава доста време. След съгласуването сред министерствата се внася в Министерския съвет за утвърждение. При такова - влиза в Народното събрание.
Планът на правосъдния министър в оставка Атанас Славов бе процесът да завърши до края на април, с цел да имат депутатите два месеца за разисквания и Закон за съдебната власт да бъде дефинитивно признат в края на юни. Шестмесечен бе и срокът за това, записан в преходните и заключителни разпореждания на главния закон при промените.
След отхвърли на ГЕРБ да продължи договарянията за взаимно ръководство с " Продължаваме промяната-Демократична България " обаче по този начин заложената промяна увисва във въздуха. Макар още да няма президентски декрет за назначението на служебния кабинет, то съдейки по поръчката на Румен Радев, а и по свиканото от ръководителя Росен Желязков (ГЕРБ) за на следващия ден в 9 ч. изключително съвещание на Народно събрание за клетвата му, то по всичко проличава, че от новия правосъден министър и кабинета " Главчев " ще зависи дали ще внесе Закон за съдебната власт в Народното събрание, а и какви корекции ще направи преди този момент.
Въпросът е, че служебната министърка Мария Павлова на процедура е в спор на ползи. Причината - тя идва от позицията на заместник-главен прокурор на изпълняващия функционалностите Борислав Сарафов. От проведената в края на март полемика за Закон за съдебната власт стана ясно, че от държавното обвиняване не утвърждават изключително промените в Закон за съдебната власт и свитите (с Конституцията) функционалности на Главния.
Пак с измененията в главния закон, бе решено и да има непрекъсваемост на мандата на Народното събрание, т.е. то да не се разпуска, както бе преди този момент, с назначението на служебния кабинет и датата за изборите. Може обаче единствено да реши да се разпусне за месеца на предизборната акция. Може също по този начин и да се е разпуснало за акцията, да се привикват съвещания на комисиите, както и съвещания за гласувания. С други думи, в случай че мнозинство реши да се захване със Закона за правосъдната власт, то няма спънки да одобри закона. Авторите му от ПП-ДБ обаче са твърдо срещу това - не може този значим закон да се приема с плаващи болшинства, считат те. На процедура обаче, в случай че решат, ГЕРБ и Движение за права и свободи може да форсират процеса. Председател на отрасловата комисия - тази по правни въпроси - е Анна Александрова от ГЕРБ. Председателят е този, който привиква съвещанията.
И въпреки всичко, упованието е, че депутатите ще излязат в едномесечна " предизборна почивка " за вота на 9 юни. Според парламентарния устав обаче те имат и 10-дневна великденска почивка, която стартира от Разпети петък в това число. Тази година това значи да се разхлабен още от 3 май.
Защо измененията са значими?
Новият Закон за съдебната власт е на процедура крайъгълният камък на правосъдната промяна и съгласно ПП-ДБ е в основата на това ГЕРБ да " разтури седянката " - тъй като Борисов и Делян Пеевски (ДПС) към този момент няма да могат да разгръщат по този начин въздействието си върху правосъдната власт.
С плана се поставя срочност на командироването на съдии и прокурори, което в този момент се употребява или като наказване, или като пощрение - за развъждане на лоялни магистрати. Затвърждава се и духът на конституционните промени, съгласно които основният прокурор към този момент няма да може да въздейства надолу по веригата, а ще има представителни функционалности. Вече няма да може да го има и настоящето заварено състояние при висшите препоръки. Мандатът на Висш съдебен съвет (вече Висш правосъден съвет и Висш прокурорски съвет) от дълго време е изминал, само че поради неналичието на болшинство от 2/3 в миналите няколко години на политически рецесии, не разреши промяната им. Така на процедура статуквото си остана. Новите текстове разрешават при избор на съдийската квота да се конституира нов Висш съдебен съвет. (Такъв избор имаше, само че поради неделимостта на досегашния съвет, новоизбраните членове не можеше да встъпят. Със законови промени след това изборът бе занулен, б.р.).
Приемането на новия Закон за съдебната власт дава старт на процедурата по избора на новите членове на двата съвета, като прокурорският би трябвало да избере и нов основен прокурор. Борислав Сарафов е изпълняващ функционалностите.
На процедура обаче всичко сега си е постарому. И статуквото няма причина да желае смяна. Освен, в случай че не промени разпоредбите.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ