Конституционната комисия се събира извънредно заради промените в основния закон
Конституционните промени ще бъдат гласувани на второ четене в пленарната зала на 19 декември, когато Народното събрание ще се събере изключително за ремонт на главния закон на страната. За разлика от останалите закони в страната, Конституцията се трансформира не с две, а с три гласувания. Намеренията на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи са това да стане преди Коледните празници. Основните промени плануват правосъдна промяна, ограничение на президента при съставянето на служебно държавно управление и отпадане на възбраната министри и депутати да нямат двойно поданство.
Една от най-спорните ремонти е обвързвана с фигурата на президента и служебните държавни управления. След като през последните години Румен Радев на няколко пъти сформира свои кабинети, в този момент се предлага при неналичието на постоянно държавно управление да се избира длъжностен министър-председател сред ръководителя на Народното събрание, шефа на Българската национална банка или ръководителя на Конституционен съд, а по предложение на кандидат-премиера ще бъде образуван и самият длъжностен кабинет.
В плана е заложено съкращаване на парламентарната квота във Висш съдебен съвет до една трета от състава (петима членове) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират директно от съдиите, като съставляват другите равнища на правосъдната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. Според плана, Висш съдебен съвет се ръководи от ръководителя на Върховен касационен съд, а в негово неявяване — от ръководителя на Върховен административен съд, написа Дарик.
Предвидено е в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната социална квота, като задачата е да се ускори публичният контрол върху активността на прокуратурата, да се подсигурява нейната самостоятелност, само че и отчетност, както и да се подсигурява по-голямата самостоятелност на редовите прокурори посредством понижаване въздействието на основния прокурор.
В законопроекта е записано Прокурорският съвет да бъде от 10 членове, от които шестима са избирани от Народното събрание; двама - директно от прокурорите, един - от следователите, и един - от основния прокурор, като член по право. Предлага се функционалностите на прокуратурата да се съсредоточат главно в наказателното правосъдие, като се лимитират пълномощията на основния прокурор. Въвежда се и детайл на децентрализация на прокуратурата.
Предвижда се и уреждането на самостоятелна конституционна тъжба, тъй че всеки един български жител при избрани условия да има опция директно да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато правата му са застрашени или уредени по метод, който не подхожда на Конституцията.
Една от най-спорните ремонти е обвързвана с фигурата на президента и служебните държавни управления. След като през последните години Румен Радев на няколко пъти сформира свои кабинети, в този момент се предлага при неналичието на постоянно държавно управление да се избира длъжностен министър-председател сред ръководителя на Народното събрание, шефа на Българската национална банка или ръководителя на Конституционен съд, а по предложение на кандидат-премиера ще бъде образуван и самият длъжностен кабинет.
В плана е заложено съкращаване на парламентарната квота във Висш съдебен съвет до една трета от състава (петима членове) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират директно от съдиите, като съставляват другите равнища на правосъдната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. Според плана, Висш съдебен съвет се ръководи от ръководителя на Върховен касационен съд, а в негово неявяване — от ръководителя на Върховен административен съд, написа Дарик.
Предвидено е в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната социална квота, като задачата е да се ускори публичният контрол върху активността на прокуратурата, да се подсигурява нейната самостоятелност, само че и отчетност, както и да се подсигурява по-голямата самостоятелност на редовите прокурори посредством понижаване въздействието на основния прокурор.
В законопроекта е записано Прокурорският съвет да бъде от 10 членове, от които шестима са избирани от Народното събрание; двама - директно от прокурорите, един - от следователите, и един - от основния прокурор, като член по право. Предлага се функционалностите на прокуратурата да се съсредоточат главно в наказателното правосъдие, като се лимитират пълномощията на основния прокурор. Въвежда се и детайл на децентрализация на прокуратурата.
Предвижда се и уреждането на самостоятелна конституционна тъжба, тъй че всеки един български жител при избрани условия да има опция директно да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато правата му са застрашени или уредени по метод, който не подхожда на Конституцията.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ