Константинос Марицас: Първият човек е бил хермафродит във всички религии
Константинос Марицас е роден в София през 1957 година Баща му е грък политемигрант, правист, а майка му – българка, книжовник. Завършил е две висши образования – инженерство в Атина и философия в Софийския университет. Има доста ползи, по тази причина и магистратурите му са от две противоположни дисциплини. Център на неговите проучвания са еволюцията на индивида и преходът му от природата към цивилизацията. Това, което желае хората да вземат от него, са въпросите, които задава, а не отговорите. Отговорите могат да се трансформират, само че въпросите са най-ценното нещо. Стойността на една книга е отварянето на нови хоризонти, а не затварянето на старите, счита той. И по този начин, неговият централен въпрос е: какво е цивилизация? Оттук стартира всичко и не се вижда краят, за благополучие.
Г-н Марицас, една от тематиките, която необятно разглеждате в най-новата ви книга, е джендърството. Само течащият в обществото спор ли ви предизвика да я напишете или тематиката ви интересува доста преди да възникне публичният интерес към нея?
Най-новите ми книги са две: The origin and transformation of Gender и The origin and transformation of Sexes. Издаването им и дебатът напълно инцидентно съответстваха. Книгите ми са артикул от многогодишно проучване и издание и на други филисофски книги. Повече от три години ги пиша и сега на издаването се разгорещи дебатът. Съвсем инцидентно, макар че би било добра реклама за мен, че сякаш съм планувал или дори провокирал дебата. Не, елементарна, най-обикновена случайност.
В древността обществата не са приемали хомосексуалността като публичен проблем. И въпреки всичко, имало ли е случаи, които са ги шокирали? Може би са превъзпитавали или по някакъв метод са въздействали на „ друго възприемащите се ”?
Ако приказваме за праисторията, тогава съм сигурен, че не са приемали хомосексуалността като публичен проблем. И то по доста аргументи. Първата е, че са имали доста по-съществени проблеми от това да се занимават със половите пристрастености на всеки един. Второ, тогава обществото не е било като нашето, и най-важното може би е, че моногамията не е съществувала. Моногамията и фамилията са много „ нови “. При полигамията хомосексуалността не е била проблем. Тогава мощният, приспособеният, по дарвиновата доктрина, е оплождал всичките дами. Както в днешни дни всеки кокошарник има един петел и доста кокошки, един жребец за доста кобили, един бик за кравите. С напредъка на цивилизацията, със основаването на обществото, фамилията и най-много религията, се появяват тематиките към хомосексуалността. Тогава религиите се заемат да обяснят този феномен. Във всички религии, в това число и в християнството, първият човек е бил хермафродит (и Адам е хермафродит, според Библията, Битие 1:27 – „ И Бог сътвори индивида по Своя образ; по Божия облик го създаде; мъж и жена ги сътвори. “) Другаде, да вземем за пример в гръцката митология, Хермафродит е бил провидение, дете на Хермес и Афродита. И по този начин обществото е приемало всичките човеци, не се е „ шокирало “ от разликите. Целта на тогавашното общество е била оцеляването му в една враждебна естествена среда и основаването на удобни условия за идващите генерации, за… нас.
Обяснявате, че нуждата от работна ръка е една от аргументите да се толерира или възприема джендърството през днешния ден. Смятате ли, че природата позволява джендърството при хората поради някаква друга причина?
Може и по този начин да се формулира. Просто споделих, че природата, в наши дни – цивилизацията, от единствено себе си намира точката на равновесие. Джендърите са човеци, които по физиология не се развъждат. Така че те са едно решение, което идва като разумна последица от цивилизацията: първо, не се развъждат, т.е. способстват за понижаване на хиперпопулацията, и второ, работят както всички други. Като работа имам поради следното: един мъж мъчно би станал детска бавачка или маникюрист, само че един джендър – с наслада. И колкото технологията напредва, толкоз работата ще става „ по-изтънчена “. Вече строителите и миньорите са доста по-малко, в сравнение с преди, само че служителите се усилват с огромен темп. Не инцидентно приведох образец за специалността „ маникюрист “. Ще си разреша да изтъквам от моята книга: „ Египтологът Грег Рейдер, в тирада в Далас, докладвал за гробницата на Нианкхнум и Кхнумотеп. Двамата мъже били маникюристи във фараонския двор 2400 година прочие Хр. в античния египетски град Саккара и били заровени дружно като женена двойка “. Те не са строили пирамиди, не са воювали; били… маникюристи. Може би те са първите познати джендъри, признати от обществото. Относно последното, в случай че природата го позволява при хората поради някаква друга причина, ще ви отговоря с един анекдот:
Срещат се две планети в Космоса.
Как си? – пита едната.
Не съм добре – дала отговор другата. – Хванах „ хора “!
О, не се притеснявай! Това минава от самосебе си – дала отговор първата.
Тоест, природата не се интересува от нашето оцеляване. Ние сами би трябвало да се погрижим за себе си и за планетата Земя.
Как би трябвало да позволи разногласието човечеството, откакто другите общества отстояват разнообразни позиции – северните нации да вземем за пример са по-толерантни или напряко одобряват за изцяло обикновено хомосексуалното държание в фамилията, само че южните са като че по-консервативни. Защо е по този начин съгласно вас?
Най-големият проблем е да нямаш проблеми. А обществото е жадно за секс и кръв, с цел да задоволи потребността от принуждение – това е тематиката ми на бъдеща книга, ролята на насилието в обществото. По тази причина всеки мотив за пораждане на проблем е добре пристигнал. Джендърството се оказа една тематика, която може да се усили до проблем, както да вземем за пример футболът или извънземните. На същото равнище съвестност и значителност. Но дано сложим въпроса всъщност. Колкото цивилизацията напредва, толкоз напредва и джендърството, т.е. появяват се от ден на ден полови разновидности, джендъри. Това може да се изясни с две думи въз основата на тестостерона. Както всички знаят, тестостеронът е мъжкият хормон. Колкото цивилизацията напредва, толкоз мъжете губят тестостерон, стават по-мекушави, по-женствени, а назад – дамите печелят тестостерон, стават по-агресивни, по-мъжествени. Индивидите, които се раждат с разнообразни равнища на тестостерон, сред мъжкото и женското равнище, са тъкмо наречените джендъри. Подробно го разказвам в книгата. Така е в действие една позитивна противоположна връзка: повече цивилизация следва повече джендъри и повече джендъри следва повече цивилизация. Северните нации са по-толерантни, тъй като при минус 20 или 40 градуса обществото, с цел да оцелее, би трябвало да е толерантно. Трябва да се грижи за членовете си, които не могат да оцелеят в природата, т.е. на улицата. Докато на юг всеки може да оцелее в природата, да спи по площадите и да краде праскови от градините. Затова южното общество оцелява и без да е толерантно към членовете си, до момента в който северното е насила да е такова. Относно спора… няма спор. Човечеството един ден ще одобри, че то включва всички човеци, без значение от равнището на тестостерон. Половете са единствено един метод на размножаване и нищо друго. В началото размножаването на живите същества е било безполово, както някои цветя и животни до ден сегашен. Леко-леко, както пиша в книгата, половото размножаване се появило и двуполовите животни, и индивидът превзеха планетата. Сега просто колелото се върти назад; може би от двуполовото размножаване вървим към безполовото. Това ще го разберем след милиони години, в случай че, естествено, оцелеем…
И в случай че е персонален проблем самоопределянето, публичното мнение може ли и би трябвало ли да постанова норма, която да се съблюдава, в случай че тя опонира на мирогледа, религията, критериите за вярно и погрешно в живота?
Както споделих преди, обществото е жадно за секс и кръв, за изкуплителни жертви. Вие, публицистите, го знаете най-добре… Да! Настоявам, че е персонален проблем изборът при самоопределянето. Но не съм склонен с противоположното – джендърът да се възползва от този тип расизъм и да парадира за по-благоприятно отношение към него. Напомням „ Евровизия 2014 “, където победител беше травеститът Кончита Вурст от Австрия. Конкурсът е за ария, а не за „ травестизъм “, само че това наклони везната към „ него “. Така че колкото е отговорно обществото, толкоз са отговорни и джендърите, гледайки всеки да завоюва от този „ спор “.
Имало ли е спор и някакъв тип публичен спор за приемане или не на джендърството като обикновено събитие в древността? Дайте образци.
Не е имало, тъй като не е имало нито общество, нито джендъри с днешния смисъл на термините. Припомням, че джендърите се развиват паралелно с цивилизацията. Първите джендъри са били хомосексуалистите. И в случай че приемем, че антична Гърция тогава е имала най-развитата цивилизация, там се е развил в началото и хомосексуализмът, както всички знаем. И е бил поощряван по доста аргументи. Първата, съгласно мен, е била… военната. Когато войската съдържа хомосексуални двойки, те се бият по-сплотено, защитавайки се един различен. Мога да дам образец с Ахил и Патрокъл, Александър Велики и Хефестион. Също, при продължителните военни походи съществуването на дами би бил огромен проблем, който хомосексуализмът решавал доста елементарно. Втора причина е… философията. Мъжете са се отдавали на научни и метафизичен търсения и беседи, до момента в който дамите са били затворени в гинеконита и са били единствено с цел да раждат деца. Изключение били хетерите, както е познато. И колкото по-изтънчени ставали мъжете, надалеч от принуждение и физически труд (имало е плебеи за това), толкоз хомосексуализмът напредвал, с цел да се развие до нас с типа на джендърство.
Спорът към джендърството демонстрира ли степен на зрялост на обществата през днешния ден, на цивилизацията ни, или след епохи ще ни дефинират като „ недоузрели ” в мирогледа и визиите ни за вярно и погрешно държание на личността?
Опасявам се, че имате право. Днес обществото ми припомня бебе, което опознава тялото си, играе с ръцете и краката си, като че ли са непознати, и се учудва, когато разбере, че са „ негови “, че се подчиняват на неговите прищевки, че може да ги командва. Така и обществото опознава себе си, опознава членовете си, играе си с тях, още не има вяра, че то (обществото) е те (джендърите). Изживяваме огромни промени. Обществото много се самоизмъчи, с цел да признае правата на дамата, на децата, на животните. Сега пристигна моментът да признае правата на членовете си. Правата на дамата просто форсираха развиването на джендърите и я смъкнаха, нея, дамата, от божествения й фундамент. Но това е друга тема… Надявам се това изявление да предизвика мисълта най-малко на един четец. Иначе е обречено на крах. Благодаря ви!
Г-н Марицас, една от тематиките, която необятно разглеждате в най-новата ви книга, е джендърството. Само течащият в обществото спор ли ви предизвика да я напишете или тематиката ви интересува доста преди да възникне публичният интерес към нея?
Най-новите ми книги са две: The origin and transformation of Gender и The origin and transformation of Sexes. Издаването им и дебатът напълно инцидентно съответстваха. Книгите ми са артикул от многогодишно проучване и издание и на други филисофски книги. Повече от три години ги пиша и сега на издаването се разгорещи дебатът. Съвсем инцидентно, макар че би било добра реклама за мен, че сякаш съм планувал или дори провокирал дебата. Не, елементарна, най-обикновена случайност.
В древността обществата не са приемали хомосексуалността като публичен проблем. И въпреки всичко, имало ли е случаи, които са ги шокирали? Може би са превъзпитавали или по някакъв метод са въздействали на „ друго възприемащите се ”?
Ако приказваме за праисторията, тогава съм сигурен, че не са приемали хомосексуалността като публичен проблем. И то по доста аргументи. Първата е, че са имали доста по-съществени проблеми от това да се занимават със половите пристрастености на всеки един. Второ, тогава обществото не е било като нашето, и най-важното може би е, че моногамията не е съществувала. Моногамията и фамилията са много „ нови “. При полигамията хомосексуалността не е била проблем. Тогава мощният, приспособеният, по дарвиновата доктрина, е оплождал всичките дами. Както в днешни дни всеки кокошарник има един петел и доста кокошки, един жребец за доста кобили, един бик за кравите. С напредъка на цивилизацията, със основаването на обществото, фамилията и най-много религията, се появяват тематиките към хомосексуалността. Тогава религиите се заемат да обяснят този феномен. Във всички религии, в това число и в християнството, първият човек е бил хермафродит (и Адам е хермафродит, според Библията, Битие 1:27 – „ И Бог сътвори индивида по Своя образ; по Божия облик го създаде; мъж и жена ги сътвори. “) Другаде, да вземем за пример в гръцката митология, Хермафродит е бил провидение, дете на Хермес и Афродита. И по този начин обществото е приемало всичките човеци, не се е „ шокирало “ от разликите. Целта на тогавашното общество е била оцеляването му в една враждебна естествена среда и основаването на удобни условия за идващите генерации, за… нас.
Обяснявате, че нуждата от работна ръка е една от аргументите да се толерира или възприема джендърството през днешния ден. Смятате ли, че природата позволява джендърството при хората поради някаква друга причина?
Може и по този начин да се формулира. Просто споделих, че природата, в наши дни – цивилизацията, от единствено себе си намира точката на равновесие. Джендърите са човеци, които по физиология не се развъждат. Така че те са едно решение, което идва като разумна последица от цивилизацията: първо, не се развъждат, т.е. способстват за понижаване на хиперпопулацията, и второ, работят както всички други. Като работа имам поради следното: един мъж мъчно би станал детска бавачка или маникюрист, само че един джендър – с наслада. И колкото технологията напредва, толкоз работата ще става „ по-изтънчена “. Вече строителите и миньорите са доста по-малко, в сравнение с преди, само че служителите се усилват с огромен темп. Не инцидентно приведох образец за специалността „ маникюрист “. Ще си разреша да изтъквам от моята книга: „ Египтологът Грег Рейдер, в тирада в Далас, докладвал за гробницата на Нианкхнум и Кхнумотеп. Двамата мъже били маникюристи във фараонския двор 2400 година прочие Хр. в античния египетски град Саккара и били заровени дружно като женена двойка “. Те не са строили пирамиди, не са воювали; били… маникюристи. Може би те са първите познати джендъри, признати от обществото. Относно последното, в случай че природата го позволява при хората поради някаква друга причина, ще ви отговоря с един анекдот:
Срещат се две планети в Космоса.
Как си? – пита едната.
Не съм добре – дала отговор другата. – Хванах „ хора “!
О, не се притеснявай! Това минава от самосебе си – дала отговор първата.
Тоест, природата не се интересува от нашето оцеляване. Ние сами би трябвало да се погрижим за себе си и за планетата Земя.
Как би трябвало да позволи разногласието човечеството, откакто другите общества отстояват разнообразни позиции – северните нации да вземем за пример са по-толерантни или напряко одобряват за изцяло обикновено хомосексуалното държание в фамилията, само че южните са като че по-консервативни. Защо е по този начин съгласно вас?
Най-големият проблем е да нямаш проблеми. А обществото е жадно за секс и кръв, с цел да задоволи потребността от принуждение – това е тематиката ми на бъдеща книга, ролята на насилието в обществото. По тази причина всеки мотив за пораждане на проблем е добре пристигнал. Джендърството се оказа една тематика, която може да се усили до проблем, както да вземем за пример футболът или извънземните. На същото равнище съвестност и значителност. Но дано сложим въпроса всъщност. Колкото цивилизацията напредва, толкоз напредва и джендърството, т.е. появяват се от ден на ден полови разновидности, джендъри. Това може да се изясни с две думи въз основата на тестостерона. Както всички знаят, тестостеронът е мъжкият хормон. Колкото цивилизацията напредва, толкоз мъжете губят тестостерон, стават по-мекушави, по-женствени, а назад – дамите печелят тестостерон, стават по-агресивни, по-мъжествени. Индивидите, които се раждат с разнообразни равнища на тестостерон, сред мъжкото и женското равнище, са тъкмо наречените джендъри. Подробно го разказвам в книгата. Така е в действие една позитивна противоположна връзка: повече цивилизация следва повече джендъри и повече джендъри следва повече цивилизация. Северните нации са по-толерантни, тъй като при минус 20 или 40 градуса обществото, с цел да оцелее, би трябвало да е толерантно. Трябва да се грижи за членовете си, които не могат да оцелеят в природата, т.е. на улицата. Докато на юг всеки може да оцелее в природата, да спи по площадите и да краде праскови от градините. Затова южното общество оцелява и без да е толерантно към членовете си, до момента в който северното е насила да е такова. Относно спора… няма спор. Човечеството един ден ще одобри, че то включва всички човеци, без значение от равнището на тестостерон. Половете са единствено един метод на размножаване и нищо друго. В началото размножаването на живите същества е било безполово, както някои цветя и животни до ден сегашен. Леко-леко, както пиша в книгата, половото размножаване се появило и двуполовите животни, и индивидът превзеха планетата. Сега просто колелото се върти назад; може би от двуполовото размножаване вървим към безполовото. Това ще го разберем след милиони години, в случай че, естествено, оцелеем…
И в случай че е персонален проблем самоопределянето, публичното мнение може ли и би трябвало ли да постанова норма, която да се съблюдава, в случай че тя опонира на мирогледа, религията, критериите за вярно и погрешно в живота?
Както споделих преди, обществото е жадно за секс и кръв, за изкуплителни жертви. Вие, публицистите, го знаете най-добре… Да! Настоявам, че е персонален проблем изборът при самоопределянето. Но не съм склонен с противоположното – джендърът да се възползва от този тип расизъм и да парадира за по-благоприятно отношение към него. Напомням „ Евровизия 2014 “, където победител беше травеститът Кончита Вурст от Австрия. Конкурсът е за ария, а не за „ травестизъм “, само че това наклони везната към „ него “. Така че колкото е отговорно обществото, толкоз са отговорни и джендърите, гледайки всеки да завоюва от този „ спор “.
Имало ли е спор и някакъв тип публичен спор за приемане или не на джендърството като обикновено събитие в древността? Дайте образци.
Не е имало, тъй като не е имало нито общество, нито джендъри с днешния смисъл на термините. Припомням, че джендърите се развиват паралелно с цивилизацията. Първите джендъри са били хомосексуалистите. И в случай че приемем, че антична Гърция тогава е имала най-развитата цивилизация, там се е развил в началото и хомосексуализмът, както всички знаем. И е бил поощряван по доста аргументи. Първата, съгласно мен, е била… военната. Когато войската съдържа хомосексуални двойки, те се бият по-сплотено, защитавайки се един различен. Мога да дам образец с Ахил и Патрокъл, Александър Велики и Хефестион. Също, при продължителните военни походи съществуването на дами би бил огромен проблем, който хомосексуализмът решавал доста елементарно. Втора причина е… философията. Мъжете са се отдавали на научни и метафизичен търсения и беседи, до момента в който дамите са били затворени в гинеконита и са били единствено с цел да раждат деца. Изключение били хетерите, както е познато. И колкото по-изтънчени ставали мъжете, надалеч от принуждение и физически труд (имало е плебеи за това), толкоз хомосексуализмът напредвал, с цел да се развие до нас с типа на джендърство.
Спорът към джендърството демонстрира ли степен на зрялост на обществата през днешния ден, на цивилизацията ни, или след епохи ще ни дефинират като „ недоузрели ” в мирогледа и визиите ни за вярно и погрешно държание на личността?
Опасявам се, че имате право. Днес обществото ми припомня бебе, което опознава тялото си, играе с ръцете и краката си, като че ли са непознати, и се учудва, когато разбере, че са „ негови “, че се подчиняват на неговите прищевки, че може да ги командва. Така и обществото опознава себе си, опознава членовете си, играе си с тях, още не има вяра, че то (обществото) е те (джендърите). Изживяваме огромни промени. Обществото много се самоизмъчи, с цел да признае правата на дамата, на децата, на животните. Сега пристигна моментът да признае правата на членовете си. Правата на дамата просто форсираха развиването на джендърите и я смъкнаха, нея, дамата, от божествения й фундамент. Но това е друга тема… Надявам се това изявление да предизвика мисълта най-малко на един четец. Иначе е обречено на крах. Благодаря ви!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ