Константин Папазов даде обширно и много интересно интервю за сайта

Константин Папазов даде обстойно и доста забавно изявление за уеб страницата levski365.com. Публикуваме го без съкращения. Ето какво сподели Тити пред Васил Колев:

Какви усещаш, че са връзките ти с левскарите сега?

- Със сигурност не са такива, каквито аз съм желал да бъдат и са били. Например това се е виждало в баскетболната зала, където аз съм водил моя обичан тим, а те са подкрепяли своя обичан тим. И са скандирали моето име повече от това на играчите. Което е оценка на едно отношение или отдаденост. От 22 години треньорска кариера, 20 са минали в Левски. Защото, когато почитателите са отдадени и усещат същото насреща, за тях не е най-важното резултатът. Виждали сме го с футболния тим. Когато играчите дават всичко от себе си, почитателите усещат, че са дали сърце и душа за Левски. Така че сигурно всичко това е изгубено за мен, тъй като аз можех безшумно и добродушно да си заставам в баскетболната зала, да си бъда същия този почитател, който съм си бил постоянно и който през ноември 2013 година поканиха да бъде част от организацията на юбилея. Ето това изгубих - да скандират моето име. Може би да усещат, че съм предан към Левски.

Правя си равносметка, че има две неща, с които доста се гордея в живота си. Първото е един формат, който се случи през 2008 година и в който попаднах, откакто имаше филм на Би Би Си за един дом за сираци и този формат реализира доста добър човешки резултат. Това е единствената година, в която не съм бил треньор. Обръщайки се обратно това е най-смисленото нещо, което съм направил. А най-истинското е юбилеят, който сигурно ме кара да се усещам горделив пред Синя България. Направихме го по детски, с доста неточности, само че и с голямо сърце. Получи се по същия метод. Мисля, че тогава Левски беше в същото състояние, дори по-тежко. Но пък имам принцип в живота, че даже в ужаса би трябвало да се търси позитивното.

Обаче даже този призрачен сън, който се случва с Левски сега, вади на показ други доста същински неща, като голямата синя обич, която не зависи от резултатите. Сегашното потомство няма да бъде участник в 200-годишнината на клуба, дай Боже всеки, който има този шанс, да взе участие в 150-годишнината. Но аз постоянно съм си мечтал да може още веднъж да повторим онази стогодишнина, великата вечер. И към този момент съм се огледал в 111-годишнината, Левски постоянно би трябвало да бъде първи, тъй че трите единици са знак. И защото ще ни би трябвало повече време, с цел да почистим грешките, то мисля, че умерено можем да сложим началото и в този момент.

Ако се върна обаче в настоящия миг, то това, което се случи на 25 януари, денят на заминаването на Божков, заслужава внимание. Беше се основала една мантра, че на Божков нищо не може да се случи, а катаклизмът се случи. Естествено за Божков има надалеч по-значими неща, само че за левскарите - Левски е най-значимото. При Божков и неговите бизнес сътрудници братя Ганеви може би нямаше резултати, само че сигурно имаше тактика и небосвод пред Левски. Не се получи.

Но даже и в настоящия миг сложен миг, отново има нещо позитивно. Синя България сподели, че и в сериозна обстановка Левски оцелява, тъй като генът му е по-различен. Той е основан по този начин, въпреки че през 1914 година на Могилката надали създателите са предполагали, че техният клуб ще бъде обществен феномен. Левски е минал през катаклизми, само че е устоявал, тъй като Отборът на Народа не е небивалица, а поредност от обстоятелства и събития, които основават това определение.

Това, което ми тежи е случилото се по време на събранието. Аз не бях там, тъй като бях още под карантина. Но излезе една декларация и тя ме разочарова. Защото до момента в който хората са били там на събранието... Не е обикновено да се опълчват хората и левскари да скачат против левскари. Хайде българи против българи иди дойди, тъй като има разнообразни идеологии. Но левскари против левскари не мога да го проумея.

Загубих всичко това - отношението на левскарите.

Дай, в случай че можем обаче, да канализираме това изявление с малко повече конкретика. Често се връщаш на юбилея. Какво те промени той?

- Със сигурност се усещам по-горд. Така съм организиран - в случай че някой ми подаде ръка, да му се реванширам. Смятам, че каквото съм постигнал в живота си го дължа на Левски. Юбилеят е едно от нещата, с които съм се реванширал. Но съм наясно, че такова събитие може да се случи без мен, без всеки от нас. Аз или някой различен можем да дадем някаква багра, само че нищо повече. Цялата битка, решаването на компликациите, напъните от сърце. Със сигурност са трансформирали нещо в мен, само че главното е възприятието на горделивост от крайния резултат.

Възможно ли е обаче целият този зрелищен резултат да е основал у теб някакви нереалистични упования - да вземем за пример към хората към теб, към левскарите. И тези нереалистични упования да се израждат в даден миг...

- Ами живеем в страна, в която има голямо съмнение на всяка крачка. Масово сме заобиколени от скептици. Още от този празник сме били заобиколени от песимизъм. Всеки има някаква заслуга, само че бяхме към 20-30 индивида тези, които вярвахме, че юбилея ще се случи по метода, по който се случи. И когато виждаш резултата, сигурно си мислиш, че има голям капацитет. Няма по какъв начин да е другояче. Никога не съм бил подозрителен, само че мисля, че случилото се през 2014 година сподели, че левскарската общественост има капацитет, който в случай че бъде вярно употребен, може да докара до големи неща. Консолидирането на този капацитет с ясна визия и цел, без да съм краен, считам, че уплаши някои хора.

И в случай че мога да върна времето обратно, тези хора, които се занимавахме тогава, трябваше да се опитаме да използваме еуфорията и да консолидираме капацитета. Ако имаше машина на времето, с която да се върна, това бих желал да направя тогава.

Сега времената се трансформираха, животът като цяло. Мисля, че в последните години хората претърпяха доста разочарования. Няма битка за просперитета на всеки обособен човек, а по-скоро има борба за битие. Просперитет против битие. Това няма по какъв начин да не се отрази върху всичко в близост, включително и Левски и левскарството.

Но дано конкретизираме тогава. На два пъти в последните месеци ти се намеси в дарителската акция и напъните на левскарите, като сложи нереалистични цели. Първият път беше на 3 март с упованието за 1 милион смс-а, а по-късно на годишнината от рождението на Васил Левски отново с голямо количество сезонни карти. Не смяташ ли, че по този метод постави кол в колелата на акцията, която се водеше сносно, друго, с реалистични прагове и хората ги реализираха, усещаха горделивост и още по-голяма упоритост да вземат участие?

- Със сигурност, в случай че теглим чертата, е по този начин. Един път неточност, повторно неточност... Човек би трябвало да прави разбор. Имам една максима, моите играчи ме познават. Човек постоянно би трябвало да си слага най-високата цел, само че даже и да не я реализира, да остане в подножието и да усеща горделивост от напъните. Не всеки може да качи Еверест, само че в случай че в фантазиите си може да го качи, ще го докара до Лхоце да вземем за пример.

От това съм изхождал в тези си изявления. Единствената ми цел е била да стимулирам. Но осъзнах в един миг, че евентуално греша, като отидох до магазина и видях количеството продадени карти. И реакцията ми беше напълно спонтанна. Може би се бях заблудил от карантината, от желанието на левскарите да оказват помощ с каквото могат. Смятал съм, че абонаментната акция да вземем за пример е най-голямата демонстрация на левскарщината, тъй като тя събира в себе си всичко. Имал съм пред себе си и образците на другите клубове. Но в последна сметка съзнавам, че може би ние нямаме същата футболна просвета като другите народи. Имаме и някои особености в манталитета. Българинът да вземем за пример в последния ден заплаща битовите сметки, заемите, оставя всичко за най-после.

Ето споделят ми, че резултатът тази година е доста по-добър от предходната, само че може би съм бил измамен от максимализма, в тази ситуация своя личен. Но животът е за това - да си признаваш грешките. Сбърках и се надявам да не се спъвам два пъти в еднакъв камък. Дано не съм повлиял чак до толкоз огромна степен отрицателно на хората.

Тук имам поради обаче и друго. Левскарите нееднократно даваха всичко от себе си за Левски в последните години. И в настоящия миг получиха насреща огромна доза надменност. Например това, че значително оцеляването на Левски беше трансферирано върху техните рамене, а не толкоз върху напъните на хората, които всекидневно са ангажирани професионално с Левски. Не идва ли допълнително сходна надменност за хората и не ги ли отблъсква?

- Всеки ден сме разсъждавали от позицията, че постъпваме вярно към даден миг. Ако в този момент се върнем обратно може би ще открием някакви неточности или сгрешен метод. Но желая да кажа и друго. В клуба аз и Павел (б.р. - Колев) бяхме тези, които натискахме и натискаме за другите начинания. Докато Наско Сираков беше и е индивидът, който ни поставя спирачки. Неведнъж той споделя: " Стига, задоволително изцедихме хората и не може да го вършим всеки ден. Трябва да намерим метод да се оправяме. "

Сега имаме нов акцент и това е по този начин нареченото участие. Защото стадионът да вземем за пример е лимитиран като потенциал и има някакъв таван всяка акция, това е широко поле. Ето тук може да покажем какъв брой сме левскарите, тъй като е въпрос на съпричастност. Това е моята концепция, предпочитание, фантазия - да покажем съпричастност и отдаденост към Левски. Давам си сметка, че хората имат и упования - положителните игри пълнят стадиона. Но желая да развием капацитета на Левски. Хората, които са от години около тима, създали са фенски структури, ги одобрявам за даденост. Те са константа и са част от Левски. Но желая да върнем и да ангажираме останалите хора, които са намерили опрощение или кей на отчаяние. Не одобрявам това, че човек би трябвало да търси оправдания, а не пътища, с цел да върви напред.

Но ти си наясно, че във футбола това държание на последователите постоянно би трябвало да се приема като сигнал. Когато хората се отдръпват, това значи, че нещо не е наред. Не мислиш ли, че и сега левскарите за следващ път дават подобен сигнал по единствения вероятен метод? Англичаните да вземем за пример споделят в сходни обстановки, че в този момент е ред на тима, притежателите " да дадат нужното ".

- По-скоро да, това е тъкмо подобен сигнал. Левскарите са посочили капацитета, той е още по-голям. Но в този момент чакат от нас...

Очакват старания.

- Да, тъкмо по този начин. И тъй като ние не сме богати със Сираков, би трябвало да покажем старания и те да ни последват още веднъж. Да надградим с нашите дейности това, което има като основа. Трябва да признаем, че това е основа от шока от най-лошото. Можем да кажем като при епидемията, че сме стигнали едно плато и в този момент би трябвало да стъпим крепко и да надградим. Това е по този начин.

Не се ли плашат левскарите малко повече с " най-лошото ", каквото и да значи това? Не смяташ ли, че трябват спирачки и в това отношение, тъй като тематиката много се преекспонира, до момента в който в това време се изяснява на какъв тим са последователи те - остарял, възвишен и непреклонен?

- Наистина всичко е въпрос и на агитация, на метод, по който се отразяват нещата. Българинът постоянно подлага на критика. Едва ли и ще намерим съвършения модел. Но аз считам, че като си от Левски, ти би трябвало да помагаш на Левски. И може би във времето би трябвало да станеш коректив. Да окажеш помощ, само че по-късно да кажеш: не се справихте, а аз помогнах. Но пък тогава ще накаже нас, а пострадал ще бъде футболният клуб. Ето това е нещо, което аз не зная дали е допустимо да се промени в съзнанието на левскарите. Защото ти помагаш на твоя клуб. А в случай че към този момент той се ръководи неспособно, би трябвало да има механизъм за смяна.

Ето в това отношение системата на Барселона е по-истинска и близка до огромния клуб. Всичките последователи държат ориста на клуба си в свои ръце, а са намерили и формула да го вършат културно - белите кърпички, които към този момент са явен сигнал.

Кога смяташ, че ще си подготвен да споделиш с левскарите отговорността да управлявате дружно клуб или това, за което приказваш сега? Механизмът сега е в теб и Наско Сираков.

- При всички случаи клубът като престиж би трябвало да е клуб. Има ревнивост към това за какво някой левскар е част от ръководството на клуба, а различен не е. А това е страшна неточност. Защото в случай че някой левскар е потребен с нещо и оказва помощ на този клуб - какво значение, че е той?

Да се върнем обаче съответно на теб. Говорим за твоите 35% от акциите. Кога ще си подготвен Левски да се ръководи по този модел, за който единствено се приказва и доверието към теб, Наско или някой различен да се удостоверява и препотвърждава на избори?

- Към тези две значими дати, за които стана дума нагоре има и трета. Тук не приказваме за дати, свързани със фамилията. Тази дата е денят, в който Наско ме предложения на обяд със фамилията. Защото не го укривам, може да съм се надценявал, само че в един миг аз контактувах с Васил Божков и съм си представял момента, в който държа всички акции в ръцете си. Там, самолетът на DHL, дето не пристигна. И когато сме говорили с Наско, сме казвали, че 51% са тези акции, които би трябвало да бъдат неприкосновени и да дават гаранция на левскарската общественост. Едно от нещата, към които в последните години хората са ревностни е, че се появяват хора или корпорации, които ръководят. Хората им гласоподават доверие, въпреки и единствено за момента и прекомерно резервирано. Като прибавим и това, че към този момент 11 години няма триумфи, последователите са станали много взискателни и не усещат хората като част от Левски. Тези 51% са гаранцията да се постави завършек на процеса. И когато се появиха въпросните 35%, може би мнозина просто си споделих: от кое място накъде той?

А от кое място накъде ти? Дай да го кажем по този метод.

- Вероятно на база на случилото се преди този момент. Но Наско Сираков по този начин е решил. Аз не се дразня, че това поражда въпроси и ревнивост. Но в случай че някой вникне в детайлите и смисъла, няма да има подобен проблем. Защото вижте, никой няма потребност от задачите 86%. Контролът са 51%. Отделно Тръста през годините с тези 10% е узаконил правото последователите да са коректив и да могат да вземем за пример да свикат Общо заседание. Това, че не го е правил, значи, че не е имало чак такава безпардонност в ръководството, че да се стартира война от почитателите. Имало е забележки от Тръста, само че не се е стигало до крайности и да се употребява този инструмент. Ето това е концепцията. Така е с 51%, които би трябвало да са при Левски и Наско е виновен за това. Останалите 35% в мен са " свободни ". Това, че Наско по този начин е решил... Не мога да осъзная за какво носи чак подобен негатив.

Обичаш да приказваш за историята. Левски през тези 106 години е имал доста проблеми и управници. Голяма част от тях, изключително в първите години са останали анонимни, несъмнено отново е имало проблеми, кавги, крамоли. Каква е вероятността след 100 години да си с анонимно наличие в историята по отношение на тази да си от хората, които, както споделя Хегел, са придвижвали напред самата история? Колко видим за историята би могъл да бъде моментът, в който искаш акциите и който в този момент наподобява трагичен и основен?

- Всичко съм правил непринудено и съм следвал ориста. Със сигурност бях деен в интервала, в който повлия и пандемията. Ако бях зает с тима си в залата, може би нямаше да имам времето и импулса да се отдам. Иначе признавам, репетирал съм пред огледалото момента, в който желая акциите на Божков. Но дълго време акциите бяха препъни камък и съм се чудил какво е толкоз комплицираното? И когато се събрахме с почитателите... Просто трябваше да се работи. Искам да кажа и за писмата до премиера, до почитателите, до Божков - би трябвало повече в България да се употребява думата " Благодаря ".

Защо по този начин се настървиха левскарите против теб?

- Ами аз имам недостатъци. Може би и този дебат за оборудването изигра своята роля, в това число макар предизвестията да не вървя от доста левскари. Отидох, тъй като смятах, че това ще бъде признато като криене, като бранене, а няма нищо толкоз нередовно в тази обстановка. Ако бях получил акциите от Божков, мисля, че повече щяха да одобряват това ми деяние хората. Така си мисля.

Преди малко сподели за машината на времето. Ако се върнеш обратно, в този момент щеше ли да отидеш в студиото на " Спортал " за този риалити формат, който хората одобриха за оскърбление за Левски и левскарите?

- Не. Всъщност може би щях да отида. Аз зная къде е моментът, в който трябваше да сложа точка. Когато той (б.р. представителят на " Макрон " ) стартира онази работа с памперсите и равнището падна, аз трябваше да кажа: " Благодаря ви, Левски в този момент излиза от този формат, уважихме ви. Ако желаете мога да се върна в този момент като Тити Папазов, с цел да не ви скапвам предаването. " Но трябваше да изляза и да кажа, че на Левски равнището е друго и не дава отговор на това. Хората, които съставлявам сега като част от Левски, не заслужават това. Защото в оня миг ние победихме. Като си победител обаче стискаш зъби и излизаш, а аз не го направих.

Не е ли това класическа пирова победа, тъй като породи прекалено много отрицателни страсти, тъй като не направи разлика сред Тити Папазов и институцията, която представляваш?

- Затова споделям, че в случай че можех да върна времето, бих го направил и постъпил по различен метод. Защото споделям, че грешките би трябвало да се признават, в случай че си мощен. Така че даже и в това има нещо позитивно - да видя неточност и да я призная.

Значи приемаш, че е неточност?

- Да, това беше неточност, тъй като Левски не би трябвало да пада на това равнище.

А по какъв начин приемаш това, че тъкмо в този интервал значително левскари сложиха под подозрение левскарството ти? Започнаха да цитират случки от предишното ти.

- Истината е, че случката от предишното аз самичък я описвам. Също по този начин в България постоянно можеш да намериш недостатък на някого, в случай че си го поставиш за цел. Аз съм посочил от 1998 година като треньор на Левски, а след това и с юбилея, всеотдайност към Левски. Така че подозрението върху левскарството ми е можело да съществува и в тези моменти.

Не е неприятно да приказваш непосредствено обаче за тези обстановки, които хората изброяват. Първо си бил от ЦСКА, след това си чествал около Георги Илиев с Локомотив Пловдив, по-късно си имал непосредственост с Цветан Василев и си бил към Ботев...

- Мога да кажа сигурно едно нещо - съдействал съм да вземем за пример Мъри да подпише в Ботев Пловдив. Иначе Георги Илиев ми е бил персонален другар, поканен съм бил. В спорта има съревнование, няма война. В живота постоянно се случва най-близките хора да са от други тимове. И боричкането би трябвало да бъде по детски - кой е най-хубав. Но е нечистоплътно да ми споделят тия неща. Давам си сметка, че в този момент прожекторът е по-висок, а Левски е най-значимото нещо. Така че е обикновено да се случват тези неща и да се вадят. Но Левски е толкоз огромен... Затова го споделям, че Левски излекува логиката на психиката на хората в пандемията, тъй като обърна дневния ред. Но аз зная за моето минало, не одобрявам да ми се търси сметка, тъй като не съм направил нищо неприятно. Заради това почнах с Мъри. Не съм го отмъкнал от Левски.

Чувстваш ли, че си изгубил в някаква степен доверието на левскарите?

- Бях сигурен още в самото начало, че това следва. Знаейки какво се е случило с предходните притежатели, бил съм и свидетел на някои неща. Например с Батков. На един мач с Лацио, паднахме 4:0 и целия стадион почна да пее против него обидни неща. Поисках да отида при него в ложата да споделя това оскърбление. Всеки прави неточности, като да вземем за пример неговата на 7 май 2008 година, когато махна Мъри и Наско. Но всеки, който е работил за Левски, заслужава почитание.

Така че бях наясно, че няма по какъв начин да застанеш на сегашната ми позиция и да прибавиш плюс. Но пък това не може да ме спре. И също така няма левскар, който може да откаже на Наско Сираков. Така че одобрявам негативите и няма цена, която не си заслужава да бъде платена, за това, което ми се случи.

А в случай че почувстваш един ден, че си изгубил цялото доверие на левскарите?

- Ще ми бъде тежко, само че ще го приема метафизичен. Зная, че има един кей, където мога да отида постоянно и това е моето семейство. Най-малко ще остана с тях. Но съм двойно по-мотивиран да не изгубя това доверие. В последна сметка може някой да не те харесва, само че в случай че си свършиш работата и колкото е да относителна оценката за триумфа, най-малко ще получиш оценка за работата. Никой от нас с Наско не е очаквал чудеса, най-много във финансово отношение, само че въпреки всичко се случват някои неща, без значение че не са отразени необятно в медиите и общността.

Готов ли си да пожертваш ролята си от юбилея, с цел да си през днешния ден изкупителна жертва в Левски за положителното?

- Какво значи дали съм подготвен? Аз съм подготвен, тъй като съм изживял оня ден. От деня, в който съм почнал днешните неща, съм наясно, че може да бъда жертва. Следвам ориста си и слабостите. Дори това, че рева, не го одобрявам за уязвимост, тъй като нито имам копче за прекъсване, нито такова за стартиране. Такъв съм, какъвто съм, а за Левски съм предан безусловно. Това е. Ако съм жертва, значи ще си е коствало.