Защо са важни изборите в САЩ, когато си част от свободния свят
Константин Мишев
Не е моя работа да върша прогнози за идните избори в Съединените щати.
Във вторник американците ще гласоподават за всичките места в Долната камара на американския Конгрес и за една трета от Сената. Часове преди гласуването наподобява, че Републиканската партия ще има болшинство в Сената и съществува възможност да завоюва също и Камарата на представителите. Но в случай че партията на президента загуби най-малко едната камара в Конгреса към този момент ще приказваме за
разграничена (поделена) власт
Защото всеки законопроект би трябвало да бъде утвърден и от двете камари.
Първите ми стъпки като сътрудник на Радио „ Свободна Европа “ в Ню Йорк бяха по времето на президента Роналд Рейгън. През двата мандата на този президент демократите имаха болшинство в Камарата на представителите, а през последните две години от ръководството на Рейгън и в Сената. И все пак той съумя да извърши най-важните задания, които си беше сложил, а точно децентрализация, понижаване на налозите, превъоръжаване и на първо място - победа в Студената война. Но тогава Америка не беше толкоз разграничена, колкото е в този момент. При републикански надзор на една от камарите на Конгреса е допустимо да се стигне до частична парализа на ръководството. Разбира се, американският президент има големи пълномощия и
може да ръководи ефикасно
в някои случаи и без Конгреса. Така да вземем за пример, американският президент може да употребява въоръжените сили на страната за 60 дни без да желае утвърждението на законодателите. Само е задължен да уведоми Конгреса е рамките на 48 часа за своето решение. От друга страна в случай че президентът не приема за верен един нов закон, може да наложи несъгласие. А президентското несъгласие се отхвърля най-малкото от две трети от членовете на двете камари на Конгреса.
През последните години на два пъти наблюдавахме интервали на политическа радикализация на двете партии. Първият път при демократа Бил Клинтън и вторият път при републиканеца Доналд Тръмп. И в двата случаи се стигна до импийчмънт на президента от Долната камара, само че и в двата случаи Сенатът отхвърли настояването за премахване на президента.
Но да се върна към хипотезата, че републиканците получат болшинство в Сената на изборите във вторник. За разлика от Камарата на представителите, сенаторите могат да блокират назначенията на министри, посланици и което е изключително значимо - на членове на Върховния съд на Съединените щати. Една от огромните паники на демократичните американци са последните решения на този съд за абортите. Ако се освободи място във Върховния за нов член, а този съд взема решение конституционни въпроси, президентът Джо Байдън няма да успее да наложи извънредно демократичен арбитър.
Но да се върна към осемдесетте години на предишния век. Тогава републиканският президент Рейгън и ръководителят на Камарата на представителите демократът Тип О`Нийл, макар огромните идеологически разлики, успяваха да намерят
компромис в името на националната сигурност
и богатството на Съединените щати. Какво ще стане на следващия ден при разграничена власт? Риториката на опълчване е достигнала връхна точка, каквато не е наблюдавана от 100 години насам. Дано днешните американски политици се поучат от връзките сред Рейгън и О`Нийл! Защото това се отнася и до нас, българите. Америка е лидер на СВОБОДНИЯ СВЯТ. А ние към този момент сме част от този свят.
---
Не е моя работа да върша прогнози за идните избори в Съединените щати.
Във вторник американците ще гласоподават за всичките места в Долната камара на американския Конгрес и за една трета от Сената. Часове преди гласуването наподобява, че Републиканската партия ще има болшинство в Сената и съществува възможност да завоюва също и Камарата на представителите. Но в случай че партията на президента загуби най-малко едната камара в Конгреса към този момент ще приказваме за
разграничена (поделена) власт
Защото всеки законопроект би трябвало да бъде утвърден и от двете камари.
Първите ми стъпки като сътрудник на Радио „ Свободна Европа “ в Ню Йорк бяха по времето на президента Роналд Рейгън. През двата мандата на този президент демократите имаха болшинство в Камарата на представителите, а през последните две години от ръководството на Рейгън и в Сената. И все пак той съумя да извърши най-важните задания, които си беше сложил, а точно децентрализация, понижаване на налозите, превъоръжаване и на първо място - победа в Студената война. Но тогава Америка не беше толкоз разграничена, колкото е в този момент. При републикански надзор на една от камарите на Конгреса е допустимо да се стигне до частична парализа на ръководството. Разбира се, американският президент има големи пълномощия и
може да ръководи ефикасно
в някои случаи и без Конгреса. Така да вземем за пример, американският президент може да употребява въоръжените сили на страната за 60 дни без да желае утвърждението на законодателите. Само е задължен да уведоми Конгреса е рамките на 48 часа за своето решение. От друга страна в случай че президентът не приема за верен един нов закон, може да наложи несъгласие. А президентското несъгласие се отхвърля най-малкото от две трети от членовете на двете камари на Конгреса.
През последните години на два пъти наблюдавахме интервали на политическа радикализация на двете партии. Първият път при демократа Бил Клинтън и вторият път при републиканеца Доналд Тръмп. И в двата случаи се стигна до импийчмънт на президента от Долната камара, само че и в двата случаи Сенатът отхвърли настояването за премахване на президента.
Но да се върна към хипотезата, че републиканците получат болшинство в Сената на изборите във вторник. За разлика от Камарата на представителите, сенаторите могат да блокират назначенията на министри, посланици и което е изключително значимо - на членове на Върховния съд на Съединените щати. Една от огромните паники на демократичните американци са последните решения на този съд за абортите. Ако се освободи място във Върховния за нов член, а този съд взема решение конституционни въпроси, президентът Джо Байдън няма да успее да наложи извънредно демократичен арбитър.
Но да се върна към осемдесетте години на предишния век. Тогава републиканският президент Рейгън и ръководителят на Камарата на представителите демократът Тип О`Нийл, макар огромните идеологически разлики, успяваха да намерят
компромис в името на националната сигурност
и богатството на Съединените щати. Какво ще стане на следващия ден при разграничена власт? Риториката на опълчване е достигнала връхна точка, каквато не е наблюдавана от 100 години насам. Дано днешните американски политици се поучат от връзките сред Рейгън и О`Нийл! Защото това се отнася и до нас, българите. Америка е лидер на СВОБОДНИЯ СВЯТ. А ние към този момент сме част от този свят.
---
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ