Константин Мишев: Можеше ли преди някой да си помисли, че

Константин Мишев: Можеше ли преди някой да си намерения, че демократи ще бранят с телата си Доган и Митьо Гестапото?

Може ли всичко да се преглътне? Този въпрос задавам по едно и също време на себе си и на последователите на по този начин наречената
„ дясна градска общественост “.
Не се обръщам към водачите, а към елементарните хора. Към тези, които мръзнеха от мраз и се потяха от горещина по площадите. А някои от тях са деца и внуци на прокудени, на изселени, на инквизирани и на убити от комунистическия режим.
За мен отговорът е явен.
Става дума за прозореца на Овертон или по какъв начин се стигна до НЕМИСЛИМОТО. Прозорецът на този парадокс освен се отвори с тропот. Този прозорец беше взривен и се разпръсна на хиляди дребни късчета стъкло. И на мястото на прозореца зее една грозна дупка. Оставете стъклото. Извадени бяха даже черчеветата.
Можеше ли преди години някой
да си намерения, че демократи ще стигнат до такава степен, че да бранят с телата си Ахмед Доган и Митьо Гестапото?

Доносникът и унищожител на нашите фантазии Доган и мракобесната фигура от Шесто ръководство на Държавна сигурност Димитър Иванов.
Вече всичко е задоволително.
Почти обикновено.Или изцяло обикновено даже. В стената зее дупката на моралното проваляне, само че внезапно тази дупка наподобява напълно допустима. Дупка ли? Защо дупка? Това към този момент е триуфална арка. И споделят, какво аморално има да се поддържат Доган и Гестапото в борбата против Пеевски?
Или против „ модела Пеевски “?
Не го пазя Пеевски. Не го познавам. Той даже не е бил роден, когато избягах от режима на такива като Гестапото. И е бил единствено на 12 години, когато се гърчех под шутовете на Доган. Борете се с Пеевски щом желаете.
Но за какво един до друг с горните двама? Защо?
Интерпретирам по собствен метод Джоузеф Овертон и неговия прозорец. Да не стане неточност. Много добре познавам истинския текст и хрумвания.
Как обаче се стигна дотук?
Първо бяха отстранени антикомунистите. Вече не било имало потребност от тях. Тогава значима роля изиграха точно такива като Гестапото и Доган, с които през днешния ден се прегръщат сякаш демократите. И на мястото на антикомунистите
пристигна армията на „ Няма ляво, няма дясно
– ние сме прагматици “. И нахлуха децата и внуците на междинната партийна номенклатура. До НЕМИСЛИМОТО имаше още дълъг път да се извърви. След първата армия пристигна друга. Гвардията на „ С вас сме, господин Президент “.
Все още НЕМИСЛИМОТО не можеше
да се преглътне от мнозина. Третата армия беше тази на г-нТерзиев. Казвам армия, тъй като с него беше цялата му рода от Държавна сигурност, заедно с дългогодишния шеф на Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС) (Трето управление). НЕМИСЛИМОТО стартира да излъчва първичната светлина на олимпийската гала нощес. Ту светне, ту за малко изгасне.
За да избухне в пламъците на насладата.
Сега НЕМИСЛИМОТО освен стана мислимо, само че се понесе в небето като огнен дирижабъл, с цел да огрее нещастната ни татковина. От едната страна на тази полетяла НЕМИСЛИМОСТ ни се хили
Доган, а от другата Гестапото.
Да, един прозорец не може изцяло да ни опази от бурята. Но въпреки всичко ненапълно възпира ветровете. Сега там е дупка. Или ТРИУФАЛНА АРКА… който както му харесва да назова НЕМИСЛИМОТО.

Аз не мога да преглътна!