Руското ухание на „Шанел №5“
Константин Михайлович Веригин е роден през 1899 година в дворянско семейство.
Детството му минава в Санкт Петербург и именията на родителите му в Уфимска и Симбирска губерния. Затова през целия му живот за него били скъпи чувството за зимна прохлада, мразовит въздух, който щипе носа, и миризмата на бухнал кожух. Детството за него било изпълнено с мирис на горящи борови дърва в печката, на миризма на масло от иконостас, с ухания на прясно сварено кафе, на кожа и парфюм „ Шипър “ в библиотеката на татко му, на първокласен сапун от чаршафи и възглавници, с празничното благовоние на великденските козунаци.
И още една миризма носил Константин Михайлович в паметта си цялостен живот – на Зимния замък, който посетил като ученик на Втори кадетски корпус в Санкт-Петербург – „ живителна смърчова миризма на фона на нещо скъпо и изтънчено “. Струвало му се, че в двореца мирише „ на цялото благосъстояние на великата империя, на всички творби на изкуството, събрани тук “.
За първи път младият Константин усетил „ очарованието на ароматните смеси “, когато се озовал в будоара на вуйна си, оборудван с необикновени бурканчета и стъкленици. „ Тук всичко можеше да бъде допряно, отворено, подушено, можеше да се парфюмираш и даже в дребни количества беше разрешено да се смесва, което ми доставяше голяма наслада “, спомня си той години по-късно. Още тогава, на седем години, Веригин взема решение, че самичък ще основава аромати.
Константин Веригин прекарва детството си в Крим, където се преплитат миризмите на море, лимони, кипарис и лаврови шубраци, на цветя, нагрявани от слънцето плодове, носи се меден мирис на цъфтящи липи и магнолии.
„ Във усета и миризмата на прясно откъсната, напоена със слънце кайсия остро усещам телесни наслаждения, а в прасковата – благоуханната деликатност на целувката. Гроздето „ мускат “ носи самодоволство и наслада от живота; ароматът на лимона влияе мощно върху чувствеността на някои дами, а пъпешът със силата на своето благоухание ми споделя за южните, скотски пристрастености ” – написа Веригин. В къщата им в Ялта той основава дребна лаборатория за себе си и постоянно се усамотява там, с цел да смесва разнообразни есенции.
На посетители при другари в Орел през лятото на 1915 година Константин се пробва да сътвори натурална есенция от момина сълза – там тези цветя излъчвали удивителна ароматна магия: „ Никъде в Европа не съм срещал в момината сълза такава мощ и в това време изисканост на аромата. Той като че ли блестеше с ухаеща прохлада, мраз от скорошния сняг, непорочност, въздушност “. Още тогава Веригин си отбелязал, че нотките на момина сълза може да бъдат доста ефикасни в парфюмите.
А в същото време отминавали последните години на безгрижната младост… Ужасите на революцията и Гражданската война го предиздвикали да порасне бързо. Корнетът от лейб-гвардейския кавалерийски гренадирски полк Константин Веригин води война в Бялата войска до самата евакуация от Крим. Можем единствено да гадаем какъв брой мъчително е реагирало сензитивното му подушване на ужасната примес от зловония на барут, сажди и мъртви тела.
През октомври 1920 година Константин дружно с майка си и сестра си Олга напуща Русия. След митарства в Турция и Сърбия отпътува за френски град Лил, където постъпва в химическия факултет на Католическия университет. „ Лил ме порази с мрачна сивота, железна влага, неприятни миризми на въглища и бензин “, спомня си той. Париж обаче бил напълно друг: „ Бях запленен от лекотата на пропорциите му, ефирността на постройките, метода на живот, елегантността на жените… “
Благодарение на помощта на съветските му съседи Наришкини и покровителството на граф Сергей Голенишчев-Кутузов, младият химик бил признат от Ернест Бо, основната фигура на парфюмерийния бизнес във Франция.
Ернест Бо е роден през 1882 година в Москва, във френско семейство. Владеел добре съветски, обичал Пушкин, Тургенев и Достоевски, Бородин и Мусоргски, Серов и Репин, балета на императорските театри и съветската природа. В доста връзки усетите и възгледите на учителя и ученика съвпадали. Те ценели пролетните, леки и прохладни нотки в ароматите.
Поколението на младежта след Първата международна война бързало „ да живее и да усеща “. Настъпила епохата на високите скорости, на фокстрота, дима на цигарите, шума на коли и влакове. Модата се приспособила към новото движение и метод на живот. Трябвало да се появи мирис, който да подхожда на новото време. И той се появил.
През 1920 година Ернест Бо се срещнал с известната моделиерка Коко Шанел, която го поканила да сътвори парфюм за нея. Бо й посочил серия от аромати, а Коко избрала този, който бил маркиран с цифрата 5. Когато станало въпрос за името, Коко Шанел споделила: „ Скоро ще показва сбирка рокли на петия ден от петия месец, т.е. през май. Нека да оставим на парфюма номера, който носи. Този 5-ти номер ще носи триумф “.
Заедно с Константин Веригин Бо стартира работа по новия мирис. За покупката на висококачествени есенции, подбора на съставките, контрола на качеството отговарял Веригин.
Основната нотка на Chanel No 5 е свежестта на северните реки. В него има, както написа самият Веригин, „ пролетен мирис на мускус, на чернозем, като че ли след топенето на снега, на който не можеш да се надишаш; присъстват мощ, бляскавост, мелодичност и леко замайване “. Такъв темперамент за аромата не е определен инцидентно: за Константин Веригин тези миризми са спомен за съветската пролет. Той съумял да реализира стремежи резултат, като добавил неотдавна открити алдехиди към обичайна флорална основа.
„ Успехът на Chanel №5 беше изумителен: хората незабавно схванаха, че този парфюм отваря нова епоха в парфюмерийната промишленост “, написа след време.
Новостта била посрещната с възторг от младите и търсещите, до момента в който измежду по-старото потомство тя провокирала съмнение и неразбиране. „ Яркостта и насладата от живота, които Chanel №5 даваше, бяха неразбираеми за тях, а силата на новия мирис беше прекомерно огромна и ослепителна. Така вихърът на валса опиянява млади и мощни хора и е недосегаем за старите “, изяснява парфюмерът.
Парфюмерът Ърнест Бо (1881–1961). Снимка: Уикипедия
Тогава Веригин към момента не знаел, че след няколко десетилетия „ Шанел No5 “ ще се трансформира в легенда, привилегия на най-богатите и известни в целия свят, фантазия за милиони дами и тяхно невидимо оръжие, с което поразяват милиони мъже!
За компанията Bourjois Веригин основал още парфюмите Mais oui, Ramage, Glamour, Soir de Paris. Нищо чудно, че бил определен за ръководител на Френската асоциация на парфюмеристите.
В Съветския съюз парфюмът Chanel No5 бил знак на недосегаем западен разкош и „ назадничавост “, което намерило отражение в литературата и киното. Рекламирала го вещицата Гела в епизодите с спектакъл „ Вариете “ в „ Майсторът и Маргарита “ на Булгаков, на него ухаела подлата и сексапилна изкусителка Анна Сергеевна от филмовата комедия „ Брилянтената ръка “…
–
