Константин Костадинов е един от най-големите таланти в българския баскетбол.

Константин Костадинов е един от най-големите гении в българския баскетбол. 17-годишният бургазлия е част от академията на Реал Мадрид, а преди дни за първи път получи шанса да тренира с мъжкия народен тим по време на лагера в Ботевград. Пред " България Днес " Костадинов описа какво значи за него тази опция и разкри задачите си в бъдеще.

- Константин, първа повиквателна в мъжкия народен тим. Кой ти се обади за новината и с кого първи я споделих?

- Обади ми се треньорът Барчовски. Каза, че ме вика в националния тим. Беше необикновено. Обадих се по-късно на моите родители. Първо, че се завръщам в България, а и ще играя за мъжкия тим.

- Направи първа подготовка във вторник сутринта, по какъв начин те одобриха останалите момчета?

- В началото беше малко мъчно, до момента в който се сприятеля с множеството. Вече съм един от тях. Първата подготовка не беше лесна, само че се оправих. Треньор Барчовски чака да играя на 100%, да върша асистенции, да въвеждам кошове и да се развличам. Тук ще играя на малко по-различен пост. Повече ще бъда леко крило.

- Предстоят ни европейски квалификации в Сараево идващия месец против доста сложни противници. Как виждате нашите шансове против Гърция и Босна?

- Няма да е по никакъв начин леко. Трябва да се хвърлим, да пазим отбрана и да вкарваме кошове. Необходимо е да намерим някакъв метод, с цел да ги победим и да имаме шансове в квалификациите.

- Това лято пандемията попречи на юношеския народен тим да играе на международното състезание в България. Имахте ли по-специални упоритости?

- Амбициите бяха доста огромни. Надъхани бяхме. Ние бяхме един от дребното български тимове, които щяха да играят на международно състезание. Бяхме структурирани добре като отбор. Имахме шансове да продължим след групите.

- Записал си се на баскетбол, откакто виждаш публикация за клуб Делфин. Какви са спомените от първата подготовка?

- Нито знаех по какъв начин да изстрелвам, нито знаех по какъв начин да дриблирам, само че с времето се понаучих. Не познавах никой първоначално.

- Едва на 13 заминаваш за Испания. Как съумя да се оправиш самичък на сходна възраст?

- В началото беше ужасно мъчно. Трябваше да се сприятеля с играчи и треньори. С хората, които живеят с мен в общежитието. Не знаех и испански. Научих го за 5-6 месеца. Когато всеки ти приказва на испански, даже да не искаш, отново се научаваш. В академията напъват доста да учим. Ако имаме неприятни оценки, не ни стопират от игра, само че се карат и желаят повече да се стараем. Сутрин от 8 до 14 ч. съм на учебно заведение. След това би трябвало да приготвя домашни и чак в 6 вечерта съм на подготовка. Събота и неделя имаме мачове.

- Испания беше една от най-тежко ударените страни от ковид в Европа. Какво е ситуацията сега и какъв брой тежки са ограниченията?

- По улиците е доста неприятно. Всички би трябвало да са с маски и да почистват ръцете с гел. Не позволяват повече от шест индивида да се събират на едно място. Страшна работа. В учебно заведение вървим три дни, а след това два дни се готвим онлайн.

- Твой кумир е Коби Брайънт, мечтаеш ли някой ден да играеш като него в Лейкърс и по какъв начин одобри неговата кончина след злополуката с хеликоптер?

- Първо би трябвало да стигна до НБА, с цел да имам сходни искания. Ако се получат нещата, бих желал да играя за Лейкърс. Когато умря, първите дни бях много печален. Умря един от моите идоли, само че трябваше да привикна. Искам да последвам неговия образец. Никога да не се отхвърлям и постоянно да упражнявам оптимално добре всеки ден, тъй като тогава ще си квалифициран.

- Къде се виждате в професионален проект след пет години?

- В Европа. Ако не е в Испания, тогава в някой тим, който играе в Евролигата. При състояние, че нямам задоволително шанс, тогава в отбор, състезаващ се за Еврокъп.

Снимки: Николай Христов

Автор: Огнян Георгиев, " България Днес "