Кои са лицата на обновения Ансамбъл „Александров”
Константин Игнатиев, Валери Артамонов, Александра Ситникова, Богатир Александров и Сергей Кознецов са част от популярния Ансамбъл за песни и танци на Руската Армия „ Алексадър Александров”. На 25 декември 2016 година на път за концерт в Сирия, в самолетна злополука умират 64 актьори на ансамбъла. Сред тях са художественият началник генерал-майор Валерий Халилов, балетмайсторът Вячеслав Ермолин, основният хормайстор Константин Майоров, солистите Виктор Санин и Григорий Осипов. Днес съставът е освежен и са подготвени за първото си турне, след нещастието. През юни те ще бъдат и в България.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Трябваше да намерим и поканим към 20-25 индивида, музиканти и балетисти. Най-напред да заобичат този колектив и неговите обичаи. Както постоянно съм казвал и споделям във всеки колектив има своето лице, както всеки колектив има своя дух. И в същото време всеки ансанбъл и балетна натрупа, дори по походката се дефинира от своя колектив (т.е. по похотката се познават). И през днешния ден аз мога да позная всеки един от децата, дори в тил че са точно от ансанбъл Александров.” – споделя Валери Артамонов, основен балет-майстор на отбор Александров
Снимка: btvnovinite.bg
„ Избраха ме от доста претенденти и в този момент се пробвам да потвърдя, най-много на себе си, че мястото ми е тук. Роднините ми се гордеят, тъй като това е същинско събитие за фамилията ми, което живее в град, надалеч от Москва. Разказват на всичките си познати, че щерка им работи на такова място. Това ме радва доста, тъй като давам мотив на родители ми да се гордеят с мен.” – споделя Александра Ситникова, балерина с ансамбъла.
Александровският хор, както и музикантите от оркестъра са постоянно с униформи, а балетът носи обичайни носии.
„ Мъжките костюми са доста забавни. На мен най доста ми харесва матроската униформа и когато момчетата са с нея като че ли мирише на море. Моят преподавател ме учеше, че когато се танцува с тези униформи би трябвало да се усеща мириса на море.” – споделя Валери Николаевич.
Снимка: btvnovinite.bg
Песните са съпроводени от обичайни съветски принадлежности като баян и балалайка.
„ Свиря в оркестъра на баян. У дома баянът постоянно е звучал по време на фамилните ни празници. Започнах да изсвирвам като дете, без даже да познавам нотите. В началното учебно заведение слушахме разнообразни музикални осъществявания. Така в трети клас чух запис на „ Польшка поле “ в осъществяване на отбор Александров. След много години се оказах в този колектив и самичък извършвам тази ария.” – споделя Богатир Александров.
„ Станах част от ансамбъла по необикновен метод. Дойдох на срочна военна работа. Имаше конкурс, на който изпълнихме няколко песни по слух. След службата ми предложиха работа, която несъмнено, одобрих с наслада.” – споделя още Богатир.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Аз работя от 2008-ма година, само че чудото не стана, не ме взеха от раз. Казаха ми, че ще ми звъннат и аз се разстроих. Няколко месеца по-късно ми се обадиха и ме поканиха, тъй като тогава към този момент се бе освободило място. Разбрах, че това е моят благополучен билет в този живот и започнах работа там.” – споделя Константин Игнатиев.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Първият ми концерт с ансамбъла беше в град Тул. Излезнах на сцената и бях в първите редици. Седях доста покрай балета и не сложих нотите си надалеч от тях. Никой не ми беше споделил, че не би трябвало и се получи следното: когато започнаха да танцуват, нотите ми се разлетяха по цялата сцена и аз не знаех какво да върша. От тогава изсвирвам единствено наизуст.” – прибавя още той.
„ За мен е огромна горделивост и чест да работя в подобен незабравим колектив, с богата история и свои обичаи. Когато пътуваме, по традиция приготвяме по едно осъществяване на езика, употребен в страната, в която отиваме. За изпълнителите е доста значимо да добавят своя репертоар на разнообразни езици. И за България ще имаме музикална изненада. Започнахме да изкучаваме текста и се надяваме да се хареса на публиката в България.”, споделя още Сергей Кознецов.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Трябваше да намерим и поканим към 20-25 индивида, музиканти и балетисти. Най-напред да заобичат този колектив и неговите обичаи. Както постоянно съм казвал и споделям във всеки колектив има своето лице, както всеки колектив има своя дух. И в същото време всеки ансанбъл и балетна натрупа, дори по походката се дефинира от своя колектив (т.е. по похотката се познават). И през днешния ден аз мога да позная всеки един от децата, дори в тил че са точно от ансанбъл Александров.” – споделя Валери Артамонов, основен балет-майстор на отбор Александров
Снимка: btvnovinite.bg
„ Избраха ме от доста претенденти и в този момент се пробвам да потвърдя, най-много на себе си, че мястото ми е тук. Роднините ми се гордеят, тъй като това е същинско събитие за фамилията ми, което живее в град, надалеч от Москва. Разказват на всичките си познати, че щерка им работи на такова място. Това ме радва доста, тъй като давам мотив на родители ми да се гордеят с мен.” – споделя Александра Ситникова, балерина с ансамбъла.
Александровският хор, както и музикантите от оркестъра са постоянно с униформи, а балетът носи обичайни носии.
„ Мъжките костюми са доста забавни. На мен най доста ми харесва матроската униформа и когато момчетата са с нея като че ли мирише на море. Моят преподавател ме учеше, че когато се танцува с тези униформи би трябвало да се усеща мириса на море.” – споделя Валери Николаевич.
Снимка: btvnovinite.bg
Песните са съпроводени от обичайни съветски принадлежности като баян и балалайка.
„ Свиря в оркестъра на баян. У дома баянът постоянно е звучал по време на фамилните ни празници. Започнах да изсвирвам като дете, без даже да познавам нотите. В началното учебно заведение слушахме разнообразни музикални осъществявания. Така в трети клас чух запис на „ Польшка поле “ в осъществяване на отбор Александров. След много години се оказах в този колектив и самичък извършвам тази ария.” – споделя Богатир Александров.
„ Станах част от ансамбъла по необикновен метод. Дойдох на срочна военна работа. Имаше конкурс, на който изпълнихме няколко песни по слух. След службата ми предложиха работа, която несъмнено, одобрих с наслада.” – споделя още Богатир.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Аз работя от 2008-ма година, само че чудото не стана, не ме взеха от раз. Казаха ми, че ще ми звъннат и аз се разстроих. Няколко месеца по-късно ми се обадиха и ме поканиха, тъй като тогава към този момент се бе освободило място. Разбрах, че това е моят благополучен билет в този живот и започнах работа там.” – споделя Константин Игнатиев.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Първият ми концерт с ансамбъла беше в град Тул. Излезнах на сцената и бях в първите редици. Седях доста покрай балета и не сложих нотите си надалеч от тях. Никой не ми беше споделил, че не би трябвало и се получи следното: когато започнаха да танцуват, нотите ми се разлетяха по цялата сцена и аз не знаех какво да върша. От тогава изсвирвам единствено наизуст.” – прибавя още той.
„ За мен е огромна горделивост и чест да работя в подобен незабравим колектив, с богата история и свои обичаи. Когато пътуваме, по традиция приготвяме по едно осъществяване на езика, употребен в страната, в която отиваме. За изпълнителите е доста значимо да добавят своя репертоар на разнообразни езици. И за България ще имаме музикална изненада. Започнахме да изкучаваме текста и се надяваме да се хареса на публиката в България.”, споделя още Сергей Кознецов.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ