Константин Головской: Станимир Стоилов има страхотна треньорска мисъл
Константин Головской, един от най-силните чужденци, минали през родния футбол, даде изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Руснакът надали е пропуснат от почитателите на Левски. Около него постоянно беше забавно, и то в интервал, в който „ сините “ преобладаваха във футбола ни. А на „ Герена “ се радваха да имат футболист, ликувал като първенец с гранда Спартак (Москва). За три сезона Головской завоюва още две трофеи у нас, вкара голове в два финала за Купата на България и си потегли като любим. За да стане след това четири пъти първенец във втората си татковина - Казахстан. В началото на месеца той ликува със „ Сборная “ като първенец на „ Купата на легендите “ в Москва, след което застана пред камерата на „ Код Спорт “ .
- Здравейте, господин Головской! Какви мемоари имате от престоя си в България?
- Само най-хубави! Най-добрите години от футболната ми кариера минаха в Левски. Част от най-приятните ми прекарвания са точно от този клуб. Преди всичко си припомням за почитателите. Когато играех в този тим, изпитвах наслаждение от футбола. За три години и половина, които бях в Левски, два пъти станахме първенци и два пъти взехме Купата.
- Кое беше най-хубавото в България и какво не ви хареса толкоз?
- За неприятни неща не се сещам. България доста ми се понрави. Хората са доста гостоприемни, климатът е прекрасен. Имате и море, и планини. Всичко е прелестно.
- Когато бяхте в Левски, тимът доминираше в България. Кой от трофеите си от този интервал най-вече цените?
- Помня най-ясно първата година, когато пристигнах в Левски. Тогава още в тима беше Владислав Радимов, само че за жалост бяхме дружно единствено няколко месеца. Най-много си обичам първата шампионска купа с Левски.
- Имате 75 мача и три гола за Левски. Помните ли против кой тим вкарахте?
- Така се случи, че вкарвах единствено значими голове. Първият ми беше във финала за Купата на България против ЦСКА през 2002 година. Бихме с 3:1 (б.р. - Головской бележи за 1:1). На идната година играхме против Литекс. За мен това беше първи мач след дълго неявяване поради интервенция. Влязох запаса през второто полувреме, вкарах гол и победихме с 2:1. Две години подред се разписвах във финала за Купата на България и е доста прелестно да си го спомня.
- Защо Левски не съумя да направи пробив в Европа по това време?
- Две години подред ни се паднаха доста мощни противници. Единия път срещнахме Галатасарай, който тъкмо беше спечелил Купата на УЕФА. Имаха доста сериозен състав, само че все пак не ни стигна малко. Нямахме шанс. Във втората година се падна Динамо (Киев), още един извънреден тим. Не ни провървя със противниците. Ако жребият беше по-добър, можехме да влезем в групите на Шампионската лига.
- Кой е най-силният ви мач за Левски?
- Според мен е финалът за Купата на България против ЦСКА.
- Как виждахте дербитата сред Левски и ЦСКА?
- Знаете, че това е най-важният мач. Както в Русия е сред Спартак и ЦСКА (Москва). Или като Спартак против Зенит. Това са два тима, които са привикнали постоянно да побеждават. Знам, че в този момент обстановката се е трансформирала. Сега Лудогорец печели най-често.
- Как дойдохте в Левски?
- По това време бях в Динамо (Москва). Появи се предложение от Левски. В началото нямах желание да напущам. Исках да си остана в Динамо, само че Левски беше доста неотстъпчив. А и по това време там беше Михаил Чорни като един стабилен притежател.
- Познавахте ли го?
- Запознах се с него в Израел. Той не можеше да идва в България. Преди това не го познавах. Той и Левски упорстваха доста за прехвърлянето и аз пристигнах.
- В България и в Левски постоянно се сменят треньорите. С кой ментор работихте най-добре?
- С всеки треньор ние футболистите имаме друга история. Най-много ми се понрави Славолюб Муслин. Той беше извънреден експерт. Много внимателно доближаваше до футболистите. Винаги знаеше кой какво мисли и какво му би трябвало.
- Защо напуснахте Левски?
- Финансовото състояние не беше напълно положително. Никого не упреквам. Просто ми споделиха, че би трябвало да си понижа малко заплатата. Не се съгласих и отидох в различен тим.
- Има един случай в Швейцария, когато ви упрекнаха, че сте основали проблеми в хотел дружно с Радимов. Каква е истината?
- Много малко от това, което се изписа по пресата. Имаше спор, само че беше раздут. В Русия споделяме, че от мухата е изработен слон. Истина е, че разменихме остри думи вечерта с един сервитьор на рецепцията. Бяха безусловно 2-3 думи. И по-късно се качихме в стаите. На идващия ден всичко беше раздуто и украсено. В последна сметка пострада Радимов и отиде в различен тим.
- Бил ли сте в България, откакто напуснахте Левски?
- Разбира се, че съм бил. Срещам се с другари от тима, с които играех. Но в този момент от няколко години не съм идвал в България. Но първоначално, откакто си потеглих от „ синия “ клуб, всяка зима гостувах. Използвах зимната пауза в тимовете ми, с цел да пристигам в България.
- Кои са най-хубавите ви другари?
- С всички бях в положителни връзки и не желая да обидя някого. Най-много се разбирах с вратаря Георги Петков, с Мечо Телкийски, с Топузаков.
- Знаете ли какво става в този момент в Левски?
- Честно - не съм доста наясно. По резултатите виждам, че нещата не са доста добре. Сигурно са комплицирани времена за Левски.
- Имало ли е опция да се върнете в Левски след напускането ви?
- Не, в никакъв случай не е имало такава.
- Имате две трофеи с Левски и три трофеи със Спартак (Москва). По ваше време ли бяхте ли най-силният тим в Русия?
- През 90-те години Спартак беше за Русия, както в този момент е Барселона в света. Разбира се, през днешния ден футболът прогресира, скоростта се усилва. Но по това време играта на Спартак приличаше на тази на Барса в този момент. Но на по-малка скорост.
- Доскоро Ивелин Попов играеше в Спартак. Какво мислите за него?
- Добър футболист. Знам, че е бил в школата на Левски, само че в никакъв случай не е играл за Левски. Добър състезател е, който пази реномето си на водач на националния тим на България.
- Имате и казахстанско родословие. Знаете ли, че в тамошното състезание работят четирима български треньори?
- Знам тъкмо какъв брой са. Доскоро работеше Димитър Димитров. Там е и Мъри Стоилов. С него играхме дружно в Левски. Дори когато той приключи кариерата си, първо ми беше треньор в България. Още тогава в него имаше предпоставки, че ще стане огромен експерт. Има страхотна треньорска мисъл. В Казахстан в този момент Астана демонстрира най-хубавите резултати.
- Бил сте три пъти първенец на Казахстан с Актобе. Защо този тим в този момент е надалеч от върха?
- По мое време Актобе събра доста сериозен тим. В живота ми провървя да играя все със мощни съотборници. Имахме и отлични резултати.
- На 42 години ходите ли още да играете в отбора Одинцово?
- Вече не. Допреди година играех.
- Ще станете ли треньор? Или може би състезателен шеф?
- Възможно е. Всичко в живота е допустимо.
- Русия ще е хазаин на международното състезание. Какво да чакаме?
- Очаквам да е един от най-хубавите мондиали в историята. Искам да имам вяра, че и отборът на Русия ще се показа почтено и ще покаже хубави резултати.
- Може ли да има проблеми с организацията?
- С организацията – никакви. Точно противоположното. Ще бъде ужасно.
- Понякога обаче съветските почитатели са много нападателни. Особено когато се срещнат с английските…
- Мисля, че доста повече се приказва, в сравнение с е истина. Няма ненавист сред почитателите. Хората в Русия обичат футбола. Знаете по какъв начин е и в България. Хората си поддържат тима, само че никога не желаят да вършат проблеми.
.jpg )
- Какво би трябвало да знаят задграничните почитатели, които ще дойдат в Русия?
- Да са спокойни, че няма да имат никакви проблеми. Ще се веселя да има и български почитатели. Българите са наши братя. Говорим сходен език. Никакви проблеми. Чакаме ви!
- Възможно ли е абсурдът с допинг към съветските спортисти да се отрази на футболното състезание?
- Това е единствено политика. Някъде има истина, на доста места – обаче не. Сигурен съм, че и в Европа има такива проблеми с допинг. За страдание Русия беше посочена с пръст.
- Как новите игрища ще оказват помощ на футбола в Русия?
- Те са голям плюс за нашия футбол. Имаме към този момент освен страхотни игрища, само че и доста бази за юношите. В бъдеще това ще помогне на футбола ни и съм уверен, че ще имаме още по-силни съветски тимове.
- И най-после по какъв начин виждате „ Сборная “ на шампионата?
- Вярвам в най-хубавото. Най-важното е да излезем от групата. След това ще забележим.
КРАСИМИР МИНЕВ/ВЛАДИМИР ПАМУКОВ/ТВ+
- Здравейте, господин Головской! Какви мемоари имате от престоя си в България?
- Само най-хубави! Най-добрите години от футболната ми кариера минаха в Левски. Част от най-приятните ми прекарвания са точно от този клуб. Преди всичко си припомням за почитателите. Когато играех в този тим, изпитвах наслаждение от футбола. За три години и половина, които бях в Левски, два пъти станахме първенци и два пъти взехме Купата.
- Кое беше най-хубавото в България и какво не ви хареса толкоз?
- За неприятни неща не се сещам. България доста ми се понрави. Хората са доста гостоприемни, климатът е прекрасен. Имате и море, и планини. Всичко е прелестно.
- Когато бяхте в Левски, тимът доминираше в България. Кой от трофеите си от този интервал най-вече цените?
- Помня най-ясно първата година, когато пристигнах в Левски. Тогава още в тима беше Владислав Радимов, само че за жалост бяхме дружно единствено няколко месеца. Най-много си обичам първата шампионска купа с Левски.
- Имате 75 мача и три гола за Левски. Помните ли против кой тим вкарахте?
- Така се случи, че вкарвах единствено значими голове. Първият ми беше във финала за Купата на България против ЦСКА през 2002 година. Бихме с 3:1 (б.р. - Головской бележи за 1:1). На идната година играхме против Литекс. За мен това беше първи мач след дълго неявяване поради интервенция. Влязох запаса през второто полувреме, вкарах гол и победихме с 2:1. Две години подред се разписвах във финала за Купата на България и е доста прелестно да си го спомня.
- Защо Левски не съумя да направи пробив в Европа по това време?
- Две години подред ни се паднаха доста мощни противници. Единия път срещнахме Галатасарай, който тъкмо беше спечелил Купата на УЕФА. Имаха доста сериозен състав, само че все пак не ни стигна малко. Нямахме шанс. Във втората година се падна Динамо (Киев), още един извънреден тим. Не ни провървя със противниците. Ако жребият беше по-добър, можехме да влезем в групите на Шампионската лига.
- Кой е най-силният ви мач за Левски?
- Според мен е финалът за Купата на България против ЦСКА.
- Как виждахте дербитата сред Левски и ЦСКА?
- Знаете, че това е най-важният мач. Както в Русия е сред Спартак и ЦСКА (Москва). Или като Спартак против Зенит. Това са два тима, които са привикнали постоянно да побеждават. Знам, че в този момент обстановката се е трансформирала. Сега Лудогорец печели най-често.
- Как дойдохте в Левски?
- По това време бях в Динамо (Москва). Появи се предложение от Левски. В началото нямах желание да напущам. Исках да си остана в Динамо, само че Левски беше доста неотстъпчив. А и по това време там беше Михаил Чорни като един стабилен притежател.
- Познавахте ли го?
- Запознах се с него в Израел. Той не можеше да идва в България. Преди това не го познавах. Той и Левски упорстваха доста за прехвърлянето и аз пристигнах.
- В България и в Левски постоянно се сменят треньорите. С кой ментор работихте най-добре?
- С всеки треньор ние футболистите имаме друга история. Най-много ми се понрави Славолюб Муслин. Той беше извънреден експерт. Много внимателно доближаваше до футболистите. Винаги знаеше кой какво мисли и какво му би трябвало.
- Защо напуснахте Левски?
- Финансовото състояние не беше напълно положително. Никого не упреквам. Просто ми споделиха, че би трябвало да си понижа малко заплатата. Не се съгласих и отидох в различен тим.
- Има един случай в Швейцария, когато ви упрекнаха, че сте основали проблеми в хотел дружно с Радимов. Каква е истината?
- Много малко от това, което се изписа по пресата. Имаше спор, само че беше раздут. В Русия споделяме, че от мухата е изработен слон. Истина е, че разменихме остри думи вечерта с един сервитьор на рецепцията. Бяха безусловно 2-3 думи. И по-късно се качихме в стаите. На идващия ден всичко беше раздуто и украсено. В последна сметка пострада Радимов и отиде в различен тим.
- Бил ли сте в България, откакто напуснахте Левски?
- Разбира се, че съм бил. Срещам се с другари от тима, с които играех. Но в този момент от няколко години не съм идвал в България. Но първоначално, откакто си потеглих от „ синия “ клуб, всяка зима гостувах. Използвах зимната пауза в тимовете ми, с цел да пристигам в България.
- Кои са най-хубавите ви другари?
- С всички бях в положителни връзки и не желая да обидя някого. Най-много се разбирах с вратаря Георги Петков, с Мечо Телкийски, с Топузаков.
- Знаете ли какво става в този момент в Левски?
- Честно - не съм доста наясно. По резултатите виждам, че нещата не са доста добре. Сигурно са комплицирани времена за Левски.
- Имало ли е опция да се върнете в Левски след напускането ви?
- Не, в никакъв случай не е имало такава.
- Имате две трофеи с Левски и три трофеи със Спартак (Москва). По ваше време ли бяхте ли най-силният тим в Русия?
- През 90-те години Спартак беше за Русия, както в този момент е Барселона в света. Разбира се, през днешния ден футболът прогресира, скоростта се усилва. Но по това време играта на Спартак приличаше на тази на Барса в този момент. Но на по-малка скорост.
- Доскоро Ивелин Попов играеше в Спартак. Какво мислите за него?
- Добър футболист. Знам, че е бил в школата на Левски, само че в никакъв случай не е играл за Левски. Добър състезател е, който пази реномето си на водач на националния тим на България.
- Имате и казахстанско родословие. Знаете ли, че в тамошното състезание работят четирима български треньори?
- Знам тъкмо какъв брой са. Доскоро работеше Димитър Димитров. Там е и Мъри Стоилов. С него играхме дружно в Левски. Дори когато той приключи кариерата си, първо ми беше треньор в България. Още тогава в него имаше предпоставки, че ще стане огромен експерт. Има страхотна треньорска мисъл. В Казахстан в този момент Астана демонстрира най-хубавите резултати.
- Бил сте три пъти първенец на Казахстан с Актобе. Защо този тим в този момент е надалеч от върха?
- По мое време Актобе събра доста сериозен тим. В живота ми провървя да играя все със мощни съотборници. Имахме и отлични резултати.
- На 42 години ходите ли още да играете в отбора Одинцово?
- Вече не. Допреди година играех.
- Ще станете ли треньор? Или може би състезателен шеф?
- Възможно е. Всичко в живота е допустимо.
- Русия ще е хазаин на международното състезание. Какво да чакаме?
- Очаквам да е един от най-хубавите мондиали в историята. Искам да имам вяра, че и отборът на Русия ще се показа почтено и ще покаже хубави резултати.
- Може ли да има проблеми с организацията?
- С организацията – никакви. Точно противоположното. Ще бъде ужасно.
- Понякога обаче съветските почитатели са много нападателни. Особено когато се срещнат с английските…
- Мисля, че доста повече се приказва, в сравнение с е истина. Няма ненавист сред почитателите. Хората в Русия обичат футбола. Знаете по какъв начин е и в България. Хората си поддържат тима, само че никога не желаят да вършат проблеми.
- Какво би трябвало да знаят задграничните почитатели, които ще дойдат в Русия?
- Да са спокойни, че няма да имат никакви проблеми. Ще се веселя да има и български почитатели. Българите са наши братя. Говорим сходен език. Никакви проблеми. Чакаме ви!
- Възможно ли е абсурдът с допинг към съветските спортисти да се отрази на футболното състезание?
- Това е единствено политика. Някъде има истина, на доста места – обаче не. Сигурен съм, че и в Европа има такива проблеми с допинг. За страдание Русия беше посочена с пръст.
- Как новите игрища ще оказват помощ на футбола в Русия?
- Те са голям плюс за нашия футбол. Имаме към този момент освен страхотни игрища, само че и доста бази за юношите. В бъдеще това ще помогне на футбола ни и съм уверен, че ще имаме още по-силни съветски тимове.
- И най-после по какъв начин виждате „ Сборная “ на шампионата?
- Вярвам в най-хубавото. Най-важното е да излезем от групата. След това ще забележим.
КРАСИМИР МИНЕВ/ВЛАДИМИР ПАМУКОВ/ТВ+
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ