Медният конник: 10 факта за един от символите на Петербург
Конната скулптура е не просто елементарен монумент на царя и създател на града Петър Велики.
Тя е същинска емблема, изпълнена с легенди и митове.
Паметникът е израз на почитание от Екатерина II
Откриването на паметника на Петър ПървиСвободни източници
През август 1782 година на Сенатския площад в Петербург е открит монумент на Петър I. От едната страна на постамента има надпис на съветски, който гласи: „На Петър I от Екатерина II, 1782 г.“ (ПЕТРУ перьвому ЕКАТЕРИНА вторая лѣта 1782), а от другата – същата фраза на латински (PETRO primo CATHARINA secunda MDCCLXXXII).
Самата концепция да се издигне монумент на първия съветски император хрумва на Екатерина II. Немската принцеса е жена на Петър III, внук на Петър Велики. Тя завладява властта посредством държавен прелом и става императрица на цяла Русия. Екатерина прекарва на трона над 30 години, завоюва нови територии, основава градове във всички краища на огромната страна. В този смисъл, тя се счита за приемница на Петър I и на неговата политическа и държавна линия.
Изработен е от френски ваятел
Свободни източници
Вече известният френски ваятел Етиен Фалконе, който работи над паметника, е предложен на Екатерина от нейния другар мъдрец Дени Дидро. За да направи ескиз на конната скулптура, Фалконе моли гвардейски офицер да държи коня си, изправен на задни крайници, в продължение на часове всеки ден. За да работи над паметника му е предоставена постройката на дървения краткотраен Зимен замък на Елисавета Петровна.
Петър наподобява не като военачалник, а като създател
Legion Media
От скулптурата на Петър в Русия се чака нещо друго – мнозина се надяват тя да съставлява пищен монумент със комплицирана комбинация и голям брой алегорични фигури. Но Фалконе е на друго мнение. „Монументът ми ще бъде прост“, споделя той и лимитира фигурата до самия Петър, като го облича в елементарни облекла – римска роба и плащ (в звук с аскетичния усет на императора). Вместо седло, на гърба на коня е метната меча кожа.
Фалконе се отхвърля и от концепцията да показа Петър като поробител и пълководец. „Много по-висша е личността на създателя, законодателя, благодетеля на своята страна и точно тя би трябвало да бъде показана на хората“, споделя скулпторът. Според замисъла му ръката на Петър е протегната над „заобикалящата го страна“. Въпреки това, на главата на статуята има лавров венец, което е знак на неговите военни триумфи.
Главата е направена от жена-скулптор
Florstein (CC BY-SA 4.0)
Главата на императора не е дело на Фалконе. Императрицата, която взема интензивно присъединяване в подготовката, отхвърля и трите скици, направени от французина. Но младата Мари Ан Коло, която е ученичка на скулптора, предлага своя версия, която е утвърдена от императрицата. За модел служи смъртната маска на императора, а гипсовото копие на прототипа на главата за паметника през днешния ден се пази в Руския музей в Петербург.
Змеят има значима роля
Legion Media
Руският ваятел Фьодор Гордеев създава различен значим подробност на паметника – змея, който конят е стъпкал със задните си копита. Този дракон е знак на враждебните сили, победени от Петър (както и на съперниците на неговите реформи).
Освен алегорична и естетична фигура, змеят има и доста значимо техническо значение. Конна скулптура с сходен размер просто не може да стои единствено на двете копита на животното, по тази причина змеят е една от тайните опори на паметника.
За постамента е употребен едносъставен гранит
Транспортирането на камъкаСвободни източници
Особено комплицирана е задачата да се откри каменен блок за пиадестал. Търсят камъка „по цялостен свят“ и даже във вестник „Санкт-Петербургски ведомости“ е оповестена публикация за търсене. Подходящият камък е открит от селяндур в покрайнините на Петербург.
Но единствено превозването на този едносъставен блок с тегло 2000 тона на разстояние 7,8 км лишава половин година. За да го прекарат до другия завършек на Финския залив са издигнати специфични пристани и транспортен съд, който по-късно е потънал, с цел да може камъкът да бъде изкаран на брега.
Работата лишава повече от 10 години
Rijksmuseum / (CC0 1.0)
Гипсовият модел е подготвен и показан пред обществото единствено година след началото на работата от Фалконе през 1769 година. Отливката на паметника, обаче, не може да бъде направена от скулптора независимо. Тогава в Петербург идва негов асистент от Франция, само че и той не се оправя със задачата. Първата отливка е приключена чак през 1775 година, като не всички фрагменти се получават сполучливо. След още три години работата по скулптурата е приключена. Отливката се управлява от Василий Екимов, а в монтирането му взе участие професионалният проектант Юрий Фелтен.
През 1778 година Фалконе напуща Русия поради спор с персоналния секретар на Екатерина, който координира плана. Скулпторът взема със себе си всички чертежи и скици, с което пречи и на монтирането на паметника – то приключва чак през 1782 година. Проблеми основава и за реставрацията му по-късно.
Конникът не е от мед!
Алексей Даничев/Sputnik
Паметникът на Петър I е излят от бронз. Прозвището „Медният конник“ той получава с лека ръка от Александър Пушкин – точно по този начин той го назовава едноименната си поема от 1833 година.
В нея е разказано разрушителното наводнения в Петербург от 1824 година, където, съгласно сюжета, умира възлюбената на героя. Евгений полудява от горест и тъга. Докато минава около седящия „на бронзовия кон“ Петър, Евгений го упреква за наводненията и че е построил „град под морето“. Прошепвайки злобни думи по негов адрес, Евгений се втурва да бяга, само че от оня миг стартира да му се коства, че по петите го следва Медният конник на галопиращия си кон.
Най-вероятно Пушкин употребява думата „меден“ само, с цел да реализира рима. В друго изречение в същото произведение той написа, че Петър „седи на бронзов кон“. Въпреки това, ярката метафора си остава като име на конната скулптура.
Според легендата паметникът избавя Санкт Петербург
Florstein (CC BY-SA 4.0)
Около „конника“ в града са зародили голям брой митове и легенди. Една от легендите може би е и в основата на творбата на Пушкин. По време на войната на Русия с наполеоновската Франция през 1812 година съветската армия отстъпва и има заплаха французите да завладяват Петербург. Тогава Александър I издава заповед от града да бъдат евакуирани скъпи творби на изкуството, в това число паметникът на Петър. Но майор на име Батурин, както гласи легендата, споделя на другар на царя, че му се явява един и същи настойчив сън. Той вижда по какъв начин Петър идва в двореца на Александър на кон и му споделя: „Докато съм тук, моят град няма от какво да се опасява!“. Царят схваща за съня и се отхвърля да изнася паметника. Французите по този начин и не завладяват града.
Става известен облик в изкуството
Александър Галперин/Sputnik
Паметникът от дълго време се е трансформирал във визитна картичка на Петербург. Извънредно прочувственото и динамично изображение и самият император са вдъхновявали доста създатели. Образът на конника се появява в живописта, на картички и пощенски марки, както и на паметни монети. „Медният конник“ самичък по себе си се е трансформирал в бранд – по поемата на Пушкин е написана известна опера. Статията попада и в други литературни творби, в това число в романа „Юноша“ на Фьодор Достоевски.
Освен това, статуята е въодушевила и известния Фаберже. Великденското яйце „Петър Велики“ от 1903 година е отдадено на 200-годишнината на Петербург и е направено по поръчка на Николай II като подарък за жена му Александра Фьодоровна. Ако яйцето се отвори, механизмът издига дребно златно копие на паметника.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Тя е същинска емблема, изпълнена с легенди и митове.
Паметникът е израз на почитание от Екатерина II
Откриването на паметника на Петър ПървиСвободни източници
През август 1782 година на Сенатския площад в Петербург е открит монумент на Петър I. От едната страна на постамента има надпис на съветски, който гласи: „На Петър I от Екатерина II, 1782 г.“ (ПЕТРУ перьвому ЕКАТЕРИНА вторая лѣта 1782), а от другата – същата фраза на латински (PETRO primo CATHARINA secunda MDCCLXXXII).
Самата концепция да се издигне монумент на първия съветски император хрумва на Екатерина II. Немската принцеса е жена на Петър III, внук на Петър Велики. Тя завладява властта посредством държавен прелом и става императрица на цяла Русия. Екатерина прекарва на трона над 30 години, завоюва нови територии, основава градове във всички краища на огромната страна. В този смисъл, тя се счита за приемница на Петър I и на неговата политическа и държавна линия.
Изработен е от френски ваятел
Свободни източници Вече известният френски ваятел Етиен Фалконе, който работи над паметника, е предложен на Екатерина от нейния другар мъдрец Дени Дидро. За да направи ескиз на конната скулптура, Фалконе моли гвардейски офицер да държи коня си, изправен на задни крайници, в продължение на часове всеки ден. За да работи над паметника му е предоставена постройката на дървения краткотраен Зимен замък на Елисавета Петровна.
Петър наподобява не като военачалник, а като създател
Legion Media От скулптурата на Петър в Русия се чака нещо друго – мнозина се надяват тя да съставлява пищен монумент със комплицирана комбинация и голям брой алегорични фигури. Но Фалконе е на друго мнение. „Монументът ми ще бъде прост“, споделя той и лимитира фигурата до самия Петър, като го облича в елементарни облекла – римска роба и плащ (в звук с аскетичния усет на императора). Вместо седло, на гърба на коня е метната меча кожа.
Фалконе се отхвърля и от концепцията да показа Петър като поробител и пълководец. „Много по-висша е личността на създателя, законодателя, благодетеля на своята страна и точно тя би трябвало да бъде показана на хората“, споделя скулпторът. Според замисъла му ръката на Петър е протегната над „заобикалящата го страна“. Въпреки това, на главата на статуята има лавров венец, което е знак на неговите военни триумфи.
Главата е направена от жена-скулптор
Florstein (CC BY-SA 4.0) Главата на императора не е дело на Фалконе. Императрицата, която взема интензивно присъединяване в подготовката, отхвърля и трите скици, направени от французина. Но младата Мари Ан Коло, която е ученичка на скулптора, предлага своя версия, която е утвърдена от императрицата. За модел служи смъртната маска на императора, а гипсовото копие на прототипа на главата за паметника през днешния ден се пази в Руския музей в Петербург.
Змеят има значима роля
Legion Media Руският ваятел Фьодор Гордеев създава различен значим подробност на паметника – змея, който конят е стъпкал със задните си копита. Този дракон е знак на враждебните сили, победени от Петър (както и на съперниците на неговите реформи).
Освен алегорична и естетична фигура, змеят има и доста значимо техническо значение. Конна скулптура с сходен размер просто не може да стои единствено на двете копита на животното, по тази причина змеят е една от тайните опори на паметника.
За постамента е употребен едносъставен гранит
Транспортирането на камъкаСвободни източници
Особено комплицирана е задачата да се откри каменен блок за пиадестал. Търсят камъка „по цялостен свят“ и даже във вестник „Санкт-Петербургски ведомости“ е оповестена публикация за търсене. Подходящият камък е открит от селяндур в покрайнините на Петербург.
Но единствено превозването на този едносъставен блок с тегло 2000 тона на разстояние 7,8 км лишава половин година. За да го прекарат до другия завършек на Финския залив са издигнати специфични пристани и транспортен съд, който по-късно е потънал, с цел да може камъкът да бъде изкаран на брега.
Работата лишава повече от 10 години
Rijksmuseum / (CC0 1.0) Гипсовият модел е подготвен и показан пред обществото единствено година след началото на работата от Фалконе през 1769 година. Отливката на паметника, обаче, не може да бъде направена от скулптора независимо. Тогава в Петербург идва негов асистент от Франция, само че и той не се оправя със задачата. Първата отливка е приключена чак през 1775 година, като не всички фрагменти се получават сполучливо. След още три години работата по скулптурата е приключена. Отливката се управлява от Василий Екимов, а в монтирането му взе участие професионалният проектант Юрий Фелтен.
През 1778 година Фалконе напуща Русия поради спор с персоналния секретар на Екатерина, който координира плана. Скулпторът взема със себе си всички чертежи и скици, с което пречи и на монтирането на паметника – то приключва чак през 1782 година. Проблеми основава и за реставрацията му по-късно.
Конникът не е от мед!
Алексей Даничев/Sputnik Паметникът на Петър I е излят от бронз. Прозвището „Медният конник“ той получава с лека ръка от Александър Пушкин – точно по този начин той го назовава едноименната си поема от 1833 година.
В нея е разказано разрушителното наводнения в Петербург от 1824 година, където, съгласно сюжета, умира възлюбената на героя. Евгений полудява от горест и тъга. Докато минава около седящия „на бронзовия кон“ Петър, Евгений го упреква за наводненията и че е построил „град под морето“. Прошепвайки злобни думи по негов адрес, Евгений се втурва да бяга, само че от оня миг стартира да му се коства, че по петите го следва Медният конник на галопиращия си кон.
Най-вероятно Пушкин употребява думата „меден“ само, с цел да реализира рима. В друго изречение в същото произведение той написа, че Петър „седи на бронзов кон“. Въпреки това, ярката метафора си остава като име на конната скулптура.
Според легендата паметникът избавя Санкт Петербург
Florstein (CC BY-SA 4.0) Около „конника“ в града са зародили голям брой митове и легенди. Една от легендите може би е и в основата на творбата на Пушкин. По време на войната на Русия с наполеоновската Франция през 1812 година съветската армия отстъпва и има заплаха французите да завладяват Петербург. Тогава Александър I издава заповед от града да бъдат евакуирани скъпи творби на изкуството, в това число паметникът на Петър. Но майор на име Батурин, както гласи легендата, споделя на другар на царя, че му се явява един и същи настойчив сън. Той вижда по какъв начин Петър идва в двореца на Александър на кон и му споделя: „Докато съм тук, моят град няма от какво да се опасява!“. Царят схваща за съня и се отхвърля да изнася паметника. Французите по този начин и не завладяват града.
Става известен облик в изкуството
Александър Галперин/Sputnik Паметникът от дълго време се е трансформирал във визитна картичка на Петербург. Извънредно прочувственото и динамично изображение и самият император са вдъхновявали доста създатели. Образът на конника се появява в живописта, на картички и пощенски марки, както и на паметни монети. „Медният конник“ самичък по себе си се е трансформирал в бранд – по поемата на Пушкин е написана известна опера. Статията попада и в други литературни творби, в това число в романа „Юноша“ на Фьодор Достоевски.
Освен това, статуята е въодушевила и известния Фаберже. Великденското яйце „Петър Велики“ от 1903 година е отдадено на 200-годишнината на Петербург и е направено по поръчка на Николай II като подарък за жена му Александра Фьодоровна. Ако яйцето се отвори, механизмът издига дребно златно копие на паметника.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ