Конкурсът за нов директор на Българския културен институт (БКИ) в

Конкурсът за нов шеф на Българския културен институт (БКИ) в Рим е изопачен и има нарушавания при оповестяването на резултатите. Това излиза наяве от писмо, изпратено до министъра на културата Кръстю Кръстев от 7 създатели и общественици, участници в състезанието.

Копия от писмото на претендентите за шеф на културния институт в италианската столица са подадени и до Инспектората на Министерски съвет, министъра на външните работи Мария Габриел и ръководителя на Комисията по просвета и медии в Народното събрание Тома Биков.

Искането за повече бистрота и за инспекция на провеждането на състезанието, е подписано от доктор Ивелина Кючукова, Искра Ангелова, Анета Риналди, Кирил Бояджиев, Биляна Генова, Вида Пиронкова и Валентин Гиясбейли

За културната ни задача в Рим преди всичко е класиран музикантът Илия Лозанов, който е работил като секретар на българското посолство в Рим. Той е бил дълготраен пианист в Опера студио на Академия „ Санта Чечилия “ Председател на изпитната комисия е заместник-министърът на културата Виктор Стоянов. Той се оказва непосредствен другар на спечелилия.

„ Във връзка с извършения конкурс на 19 февруари за шеф на БКИ-Рим в постройката на повереното Ви министерство и съгласно пълномощията по Закона за администрацията, са позволени съществени нарушавания. При осъществяване и оповестяване на резултатите на състезанието са позволени нарушавания, които изцяло го опорочават. Алармираме, че с изключение на неговото закъснение с съвсем една година от оповестяването му, след провеждането му на 19 февруари т.г., в законоустановения период от три дни не са оповестени публично резултатите от оценяването и класирането на участниците, както и че 7 дни след състезанието получихме писма от Министерство на културата, с които сме известени само за мястото, на което сме класирани “, се споделя в писмото до министър Кръстев.

Виктор Стоянов е ръководител на изпитната комисия за БКИ в италианската столица

„ В същото време сме изцяло лишени от информация за оценяването на участниците, взетите решения от комисията, съгласно показаните концепции и събеседване, както и че такава информация ни беше отказана и в писмен тип. Неоспорим факт е също, че със забавянето на уведомяването ни се попречва правото на отбрана и обжалване пред съда, тъй като не знаем какво да апелираме. Изцяло нарушен е правилото на бистрота на състезанието в частта оповестяване на цялостните резултати от класирането в уеб страницата на Министерство на културата, което

е също непозволено и незаконосъобразно “, се споделя в писмото. Кандидатите упорстват да получат информация по отношение на определения претендент и цялостното класиране на всички участници в състезанието.

„ Настояваме да се провокира щателна инспекция на цялата документи, обвързвана с състезанието, включително и показаните биографии, концепции и рекомендации,

както и доказателства за учебен и езиков ценз и квалификации, които вършат претендентите възможни за мястото, за което се явяват. Настояваме да ни бъдат предоставени оценъчните карти на комисията и точките, с които е оценен всеки един от нас, за някои от които ясно са детектирани съществени несъответствия със съответната биография. Надяваме се, уважавайки нашето искане, ще опровергаете засилилото се публично мнение за неяснота и незаинтересованост на назначената от Вас комисия “, обръщат се създателите към министър Кръстю Кръстев и към способените институции.

Част от претендентите са получили уведомлението за резултатите от състезанието 7 дни след провеждането му, което съгласно адвокати е нарушаване на Наредбата да осъществяване на състезанията за шефове на държавните културни институти и на Кодекса на труда, като по този метод съзнателно се лишава правото и опцията претендентите да спазят законовия период за обжалване на резултата.

През ноември 2023 година Министерството на културата разгласи имената на претендентите за шефове на българските културни институти в чужбина. Сред тях бяха позиции в европейски столици като Рим, Виена, Париж, Берлин, Будапеща и Варшава. Мандатът на определените посредством конкурс е 4 години. Най-много искащи имаше за шеф на Българския културен институт в

Рим. Сред деветимата, позволени до конкурс, бяха композиторът и стихотворец Вида Пиронкова, която е специализирала и работила като арт управител в Рим, журналистката Искра Ангелова, Биляна Генова – шеф на дирекция „ Култура “ в Столична община, пианистът и посланик Илия Лозанов, Анета Риналди – арт шеф на изложба в Рим, Венета Ненкова – културолог и публицист от радио „ Ватикана “, театралът Кирил Бояджиев, Валентин Гиясбейли – артист и основен специалист по образованието в столичния регион „ Овча купел ” и археологът Ивелина Кючукова, която също е специализирала в Рим.

Автор: Уикенд, crimesbg.com