Практични ли са подводните центрове за данни?
Конкуренцията за терени е оскъдна, а охлаждането е на ниска цена и на процедура безкрайно
Има най-малко четири аргументи, заради които подводните центрове за данни няма да станат действителност скоро (снимка: CC0 Public Domain)
Огромният размер цифрова информация, създавана от човечеството всеки ден, би трябвало да се съхранява някъде. Обичайно това са специфични шкафове, в които съдържат гъсто подредени изчислителни машини и модули памет. Ето, че в този момент Китай се захваща с новаторска концепция за най-новата си поредност от центрове за данни: слагането им под водата.
Центровете за данни са големи зали с хиляди стелажи с техника за компютърно предпазване, съдържащи данни. Там се натрупа какво ли не, като се стартира от нашите плейлисти в Spotify и се стигне до персоналните ни известия в Gmail. Монтирането на тези големи ракли с техника под вода не е лесна задача. Но пък има две огромни преимущества.
Първо, пести се пространство: квадратурата на актуалните центрове за данни е голяма и те заемат великански здания с доста етажи. В гъстата градска среда това е скъпо „ наслаждение “. На морското дъно обаче няма чак такава конкуренция за свободна повърхност.
още по темата
Второ, само че и още по-важно, морската вода работи като натурален охладител, като поддържа ниски температури към шумните центрове за данни. Прогнозата на китайците е, че могат да бъдат спестени към 122 милиона киловатчаса електрическа енергия годишно – най-вече от изстудяване.
Предизвикателствата не са дребни. За да се инсталират сървъри под вода, центровете би трябвало да бъдат построени по този начин, че да устоят на натиска и корозията, прилагани от морската вода. Освен това не е ясно по какъв начин тъкмо тези големи блокове електроника ще повлияят на морските екосистеми, в които са сложени.
Идеята не е изцяло нова. Още през 2016 година Microsoft стартира да тества концепцията за слагане на центрове за данни на морското дъно.
Практични ли са морските ЦоД?
Очевидно някои компании считат, че са. Или по-скоро ще бъдат. Има редица аргументи, заради които даден оператор би желал да разположи своя център за данни в морето или океана.
Просторен терен. Тъй като океаните покриват към 70 % от повърхността на Земята, няма дефицит на място за разполагане на подводните центрове за данни. Подводното внедряване може да се окаже изключително скъпо тогава, когато дадена компания желае да поддържа центрове за данни наоколо до огромни обитаеми центрове – там, където незастроената земя е в дефицит, само че пък има море или океан наоколо. Тогава центровете за данни могат да бъдат хвърлени в морето.
Ниски разноски за изстудяване. методите за изстудяване за обичайните центрове за данни са скъпи и изискват доста сила. Охладителните системи образуват до 40% от разхода на електрическа енергия в типичния ЦоД. Един подводен център за данни обаче може да разсее топлината си непосредствено в заобикалящата среда и това значи, че ще се охлажда по ултраефективен метод.
Достъп до резистентен източник на сила. Подводните центрове за данни биха могли да се възползват от близостта си с възобновими източници на сила, като офшорни и наземни вятърни паркове, вълнови генератори. Всъщност ЦоД даже биха могли теоретично да генерират лична сила, употребявайки океанските течения, поставяйки нов стандарт за резистентност на центровете за данни.
Защо подводните центрове за данни може и да не се случат
Всичко това са основни преимущества, които промишлеността на центровете за данни може да си подсигури посредством разполагането на повече центрове за данни под водата. Въпреки това, с цел да станат практични в мащаб, подводните центрове за данни ще би трябвало да преодолеят някои нелеки провокации, в това число:
Хардуерна поддръжка. Вероятно най-голямото предизвикателство на подводните центрове за данни е поддръжката на хардуера. Когато сървър или дисково устройство би трябвало да се смени, изпращането на личен състав под водата, с цел да свърши работата – или изтеглянето на центъра за данни на повърхността – е доста по-трудно, в сравнение с при наземните центрове за данни. Роботизираната работа мощ може да помогне за намаляване на това предизвикателство. Но до момента в който тази технология узрее задоволително, поддръжката на множеството центрове за данни към момента ще би трябвало да се прави от хора.
Мрежова съгласуваност. Единственият вероятен метод за обезпечаване на високопроизводителна мрежова съгласуваност за подводните центрове за данни са мрежовите кабели. Но това е скъпо решение, изключително за подводни центрове за данни, ситуирани надалеч от брега.
Физическа сигурност. В някои връзки подводните центрове за данни са супер-сигурни против физически пробиви, защото би било извънредно мъчно за нарушителите да обхванат в тях незабелязани. От друга страна, подводните центрове за данни могат да бъдат обект на офанзиви от терористи, за които евентуално ще бъде по-лесно да се прицелят в оборудване, ситуирано на дъното на морето, в сравнение с в предпазена суха територия.
Снабдяване с сила. Идеята за зареждане от офшорни вятърни паркове е сантиментална, само че тя е единствено хипотеза; в реалност инженерите на подводни центрове за данни ще би трябвало да разработят многочислени и доста надеждни източници на зареждане, с цел да създадат тези центрове за данни надеждни.
Вероятно заради всички тези провокации подводните центрове за данни остават доста обсъждана, само че малко евентуална концепция. Проектът Natick на Microsoft бе тематика на доста заглавия по вестниците, само че изминаха три години, откогато Microsoft го извади от океана, и досега няма по-нататъшно развиване на плана.
Който успее да реши провокациите, с цел да направи подводните центрове за данни практични в мащаб, ще завоюва доста. Но бариерите са високи – и не е несъмнено дали подводните центрове за данни в миналото ще се осъществят.
Има най-малко четири аргументи, заради които подводните центрове за данни няма да станат действителност скоро (снимка: CC0 Public Domain)
Огромният размер цифрова информация, създавана от човечеството всеки ден, би трябвало да се съхранява някъде. Обичайно това са специфични шкафове, в които съдържат гъсто подредени изчислителни машини и модули памет. Ето, че в този момент Китай се захваща с новаторска концепция за най-новата си поредност от центрове за данни: слагането им под водата.
Центровете за данни са големи зали с хиляди стелажи с техника за компютърно предпазване, съдържащи данни. Там се натрупа какво ли не, като се стартира от нашите плейлисти в Spotify и се стигне до персоналните ни известия в Gmail. Монтирането на тези големи ракли с техника под вода не е лесна задача. Но пък има две огромни преимущества.
Първо, пести се пространство: квадратурата на актуалните центрове за данни е голяма и те заемат великански здания с доста етажи. В гъстата градска среда това е скъпо „ наслаждение “. На морското дъно обаче няма чак такава конкуренция за свободна повърхност.
още по темата
Второ, само че и още по-важно, морската вода работи като натурален охладител, като поддържа ниски температури към шумните центрове за данни. Прогнозата на китайците е, че могат да бъдат спестени към 122 милиона киловатчаса електрическа енергия годишно – най-вече от изстудяване.
Предизвикателствата не са дребни. За да се инсталират сървъри под вода, центровете би трябвало да бъдат построени по този начин, че да устоят на натиска и корозията, прилагани от морската вода. Освен това не е ясно по какъв начин тъкмо тези големи блокове електроника ще повлияят на морските екосистеми, в които са сложени.
Идеята не е изцяло нова. Още през 2016 година Microsoft стартира да тества концепцията за слагане на центрове за данни на морското дъно.
Практични ли са морските ЦоД?
Очевидно някои компании считат, че са. Или по-скоро ще бъдат. Има редица аргументи, заради които даден оператор би желал да разположи своя център за данни в морето или океана.
Просторен терен. Тъй като океаните покриват към 70 % от повърхността на Земята, няма дефицит на място за разполагане на подводните центрове за данни. Подводното внедряване може да се окаже изключително скъпо тогава, когато дадена компания желае да поддържа центрове за данни наоколо до огромни обитаеми центрове – там, където незастроената земя е в дефицит, само че пък има море или океан наоколо. Тогава центровете за данни могат да бъдат хвърлени в морето.
Ниски разноски за изстудяване. методите за изстудяване за обичайните центрове за данни са скъпи и изискват доста сила. Охладителните системи образуват до 40% от разхода на електрическа енергия в типичния ЦоД. Един подводен център за данни обаче може да разсее топлината си непосредствено в заобикалящата среда и това значи, че ще се охлажда по ултраефективен метод.
Достъп до резистентен източник на сила. Подводните центрове за данни биха могли да се възползват от близостта си с възобновими източници на сила, като офшорни и наземни вятърни паркове, вълнови генератори. Всъщност ЦоД даже биха могли теоретично да генерират лична сила, употребявайки океанските течения, поставяйки нов стандарт за резистентност на центровете за данни.
Защо подводните центрове за данни може и да не се случат
Всичко това са основни преимущества, които промишлеността на центровете за данни може да си подсигури посредством разполагането на повече центрове за данни под водата. Въпреки това, с цел да станат практични в мащаб, подводните центрове за данни ще би трябвало да преодолеят някои нелеки провокации, в това число:
Хардуерна поддръжка. Вероятно най-голямото предизвикателство на подводните центрове за данни е поддръжката на хардуера. Когато сървър или дисково устройство би трябвало да се смени, изпращането на личен състав под водата, с цел да свърши работата – или изтеглянето на центъра за данни на повърхността – е доста по-трудно, в сравнение с при наземните центрове за данни. Роботизираната работа мощ може да помогне за намаляване на това предизвикателство. Но до момента в който тази технология узрее задоволително, поддръжката на множеството центрове за данни към момента ще би трябвало да се прави от хора.
Мрежова съгласуваност. Единственият вероятен метод за обезпечаване на високопроизводителна мрежова съгласуваност за подводните центрове за данни са мрежовите кабели. Но това е скъпо решение, изключително за подводни центрове за данни, ситуирани надалеч от брега.
Физическа сигурност. В някои връзки подводните центрове за данни са супер-сигурни против физически пробиви, защото би било извънредно мъчно за нарушителите да обхванат в тях незабелязани. От друга страна, подводните центрове за данни могат да бъдат обект на офанзиви от терористи, за които евентуално ще бъде по-лесно да се прицелят в оборудване, ситуирано на дъното на морето, в сравнение с в предпазена суха територия.
Снабдяване с сила. Идеята за зареждане от офшорни вятърни паркове е сантиментална, само че тя е единствено хипотеза; в реалност инженерите на подводни центрове за данни ще би трябвало да разработят многочислени и доста надеждни източници на зареждане, с цел да създадат тези центрове за данни надеждни.
Вероятно заради всички тези провокации подводните центрове за данни остават доста обсъждана, само че малко евентуална концепция. Проектът Natick на Microsoft бе тематика на доста заглавия по вестниците, само че изминаха три години, откогато Microsoft го извади от океана, и досега няма по-нататъшно развиване на плана.
Който успее да реши провокациите, с цел да направи подводните центрове за данни практични в мащаб, ще завоюва доста. Но бариерите са високи – и не е несъмнено дали подводните центрове за данни в миналото ще се осъществят.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ