Мечки и вълци в битка за храна и бърлоги в Стара Планина
Конкуренция за храна и бърлоги съществуват сред вълци и мечки в Централна Стара планина. Храненето на мечката с остатъците от храната на вълка води до по-големи загуби измежду популациите на дивите копитни животни в региона. Това е установил Благой Койчев от Института за гората при Българска академия на науките в изследване на взаимоотношенията на вълка с други типове хищници в северния дял на Централна Стара планина.
Докладът му по тематиката е част от алманах, представящ научни проучвания и планове, които са били изнесени по време на Единадесетият теоретичен семинар на Института, състоял се в края на предходната година.
Изследването е направено в рамките на Държавни ловни стопанства " Русалка " и " Росица ". Централна Стара планина с изключение на от вълка се населява и от лисици, белки, язовци, чакали, диви котки и мечки. Сходният им метод на живот дефинира съответни взаимоотношения сред тях, ориентирани главно към потребление на питателните източници.
В природата някои от по-дребните типове хищници стават жертва на вълка заради несъобразителност. Белката, златката и дивата котка не могат да избегнат него, в случай че при срещата наоколо няма дърво, на което да се покатерят. Язовецът е доста уязвим заради тромавото си напредване, което компенсира с борбен манталитет, само че не може да се избави от повече от един вълк. Лисицата е бърза и маневрена, само че заради нехайство може да се окаже плячка, в случай че изходите ѝ за бягство бъдат пресечени. Чакалът устоя на огромни преходи, само че също не е кадърен да избяга от вълк. Поради тази повода той най-често населява места наоколо до обитаемоте места, където не се срещат вълци.
Снимка: shutterstock
Резултатите от наблюденията обаче не демонстрират съществуване на пряк спор сред вълка и останалите типове хищници в интервала на изследването. Анализите на над 200 екскрементни проби на вълци демонстрират, че единствено в една от тях са открити останки на граблив тип - пума.
Най-ярък образец за конкуренция се следи при мечката и вълка освен във връзка с храната, само че и при избор на бърлоги. Мечките, бродейки в гората в търсене на храна, попадат на остатъци от жертви на вълци и ги оползотворят изцяло, е отбелязал ученият.
При изследването на живота на вълците с фотокапани, са заснемани човеци, които се връщат при остатъци от убити от тях животни на по-отдалечени места, и се хранят от тях още веднъж. Според проучванията на учени е установено, че когато фамилна група вълци улови междинна плячка (сърна, дива свиня) тя съумява да я изяде изцяло. Ако жертвата, обаче е по-едра (благороден елен), след хранене от животното остава към 50-60 %. Това разрешава на вълците да се връщат назад, когато жертвата се намира на недостъпно за хора или други хищници място.
През зимата обаче главните местообитания на дивите копитни животни са поречията, които са по ниско в планината и са наоколо до регионите, посещавани постоянно от хората. Поради тази причина вълците не могат да останат край останките, опасявайки се от срещи с хората, ползващи всекидневно пътищата за достъп до хранилките. Ако зимата е мека и мечките не са изпаднали в зимен сън, могат да открият остатъци от плячката на вълците и да се хранят с тях. Койчев отбелязва, че са следени и мечки, хранещи се от такива остатъци. При следене на вълчи следи е открито, че мечката при секване на вълча следа, с помощта на мощното си подушване, я следва до разкриване на жертвата.
Снимка: shutterstock
Откривайки плячката, мечките се възползват от лесната храна, заради което вълците не могат да разчитат на остатъците и повалят нова. Същевременно елементарно откритата храна, построява у мечките конвенционален инстикт и ги подтиква не просто към оползотворяване на инцидентно открити хранителни остатъци, само че и към следене целеустремено на следите на вълците. Това усилва броя на жертвите освен за сметка на числеността на вълка или хранителната норма, само че и заради резултата от конкуренцията с по-едрия див звяр.
Според откривателите единственото време, когато вълкът се оказва висш див звяр без конкуренция, е тежката зима с изобилен сняг, тъй като тогава мечката не е дейна.
В Централна Стара планина няма доказателства за убити вълци от мечки, както и противоположното. Вероятно това се дължи на разнообразието и гъстотата на копитните животни в региона, установи Койчев и отбелязва, че такава догадка не трябва да се изключва изцяло още повече, че в други елементи от ареала на вълка има в детайли разказани случаи на взаимни набези.
Между мечката и вълка съществува конкуренция и за избор на бърлоги. Независимо от естествената склонност на многочислени скални ниши в региона, вълците не ги употребяват, когато има опция за навлизане на мечки в тях, е открило наблюдението. От друга страна мечките принуждават вълците да търсят бърлоги с по-малки отвори, гарантиращи сигурността на потомството.
Ключов миг се явява размера на отворите, възпрепятстваща проникването на по-едрия див звяр при дребните на вълка в негово неявяване, считат учените.
В същото време мечките не изоставят своите дребни до навършване на две години, заради което не са изложени на риск от нахлуване вълци. При дефицит на плячка обаче, мечки могат да станат уязвими за огромни глутници вълци, счита Благой Койчев.
Докладът му по тематиката е част от алманах, представящ научни проучвания и планове, които са били изнесени по време на Единадесетият теоретичен семинар на Института, състоял се в края на предходната година.
Изследването е направено в рамките на Държавни ловни стопанства " Русалка " и " Росица ". Централна Стара планина с изключение на от вълка се населява и от лисици, белки, язовци, чакали, диви котки и мечки. Сходният им метод на живот дефинира съответни взаимоотношения сред тях, ориентирани главно към потребление на питателните източници.
В природата някои от по-дребните типове хищници стават жертва на вълка заради несъобразителност. Белката, златката и дивата котка не могат да избегнат него, в случай че при срещата наоколо няма дърво, на което да се покатерят. Язовецът е доста уязвим заради тромавото си напредване, което компенсира с борбен манталитет, само че не може да се избави от повече от един вълк. Лисицата е бърза и маневрена, само че заради нехайство може да се окаже плячка, в случай че изходите ѝ за бягство бъдат пресечени. Чакалът устоя на огромни преходи, само че също не е кадърен да избяга от вълк. Поради тази повода той най-често населява места наоколо до обитаемоте места, където не се срещат вълци.
Снимка: shutterstock
Резултатите от наблюденията обаче не демонстрират съществуване на пряк спор сред вълка и останалите типове хищници в интервала на изследването. Анализите на над 200 екскрементни проби на вълци демонстрират, че единствено в една от тях са открити останки на граблив тип - пума.
Най-ярък образец за конкуренция се следи при мечката и вълка освен във връзка с храната, само че и при избор на бърлоги. Мечките, бродейки в гората в търсене на храна, попадат на остатъци от жертви на вълци и ги оползотворят изцяло, е отбелязал ученият.
При изследването на живота на вълците с фотокапани, са заснемани човеци, които се връщат при остатъци от убити от тях животни на по-отдалечени места, и се хранят от тях още веднъж. Според проучванията на учени е установено, че когато фамилна група вълци улови междинна плячка (сърна, дива свиня) тя съумява да я изяде изцяло. Ако жертвата, обаче е по-едра (благороден елен), след хранене от животното остава към 50-60 %. Това разрешава на вълците да се връщат назад, когато жертвата се намира на недостъпно за хора или други хищници място.
През зимата обаче главните местообитания на дивите копитни животни са поречията, които са по ниско в планината и са наоколо до регионите, посещавани постоянно от хората. Поради тази причина вълците не могат да останат край останките, опасявайки се от срещи с хората, ползващи всекидневно пътищата за достъп до хранилките. Ако зимата е мека и мечките не са изпаднали в зимен сън, могат да открият остатъци от плячката на вълците и да се хранят с тях. Койчев отбелязва, че са следени и мечки, хранещи се от такива остатъци. При следене на вълчи следи е открито, че мечката при секване на вълча следа, с помощта на мощното си подушване, я следва до разкриване на жертвата.
Снимка: shutterstock
Откривайки плячката, мечките се възползват от лесната храна, заради което вълците не могат да разчитат на остатъците и повалят нова. Същевременно елементарно откритата храна, построява у мечките конвенционален инстикт и ги подтиква не просто към оползотворяване на инцидентно открити хранителни остатъци, само че и към следене целеустремено на следите на вълците. Това усилва броя на жертвите освен за сметка на числеността на вълка или хранителната норма, само че и заради резултата от конкуренцията с по-едрия див звяр.
Според откривателите единственото време, когато вълкът се оказва висш див звяр без конкуренция, е тежката зима с изобилен сняг, тъй като тогава мечката не е дейна.
В Централна Стара планина няма доказателства за убити вълци от мечки, както и противоположното. Вероятно това се дължи на разнообразието и гъстотата на копитните животни в региона, установи Койчев и отбелязва, че такава догадка не трябва да се изключва изцяло още повече, че в други елементи от ареала на вълка има в детайли разказани случаи на взаимни набези.
Между мечката и вълка съществува конкуренция и за избор на бърлоги. Независимо от естествената склонност на многочислени скални ниши в региона, вълците не ги употребяват, когато има опция за навлизане на мечки в тях, е открило наблюдението. От друга страна мечките принуждават вълците да търсят бърлоги с по-малки отвори, гарантиращи сигурността на потомството.
Ключов миг се явява размера на отворите, възпрепятстваща проникването на по-едрия див звяр при дребните на вълка в негово неявяване, считат учените.
В същото време мечките не изоставят своите дребни до навършване на две години, заради което не са изложени на риск от нахлуване вълци. При дефицит на плячка обаче, мечки могат да станат уязвими за огромни глутници вълци, счита Благой Койчев.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ