Как САЩ заплашват руските спътници
Конфронтацията сред Москва и НАТО може доста скоро да се придвижи и в космоса. Американците към този момент изпитват спътници, способни да унищожават съветски военни и цивилен галактически кораби. Колко рискова е тази опасност за съветската орбитална формация и има ли Русия отговор?
По време на кръгла маса в Съвета на федерацията, отдадена на 40-годишнината от програмата на Съединени американски щати за стратегическа отбранителна самодейност, ръководителят на Военно-космическата академия “Можайски ” генерал-майор Анатолий Нестечук направи значимо изказване. Той разказва заканите, на които могат да бъдат изложени през днешния ден съветските галактически кораби от евентуални съперници - и на първо място от Съединените щати.
Според генерала „ на настоящия стадий американците създават и има създадени и изпитани мостри, по този начин наречените дребни бойни галактически оръжия. Те са в положение да извършат скрита маневра, конфликт с нашия галактически транспортен съд и изваждането му от строя, при всевъзможни условия на обстановката, когато и да е. "
Нестечук посочи, че американските дребни бойни галактически средства могат да бъдат извеждани в орбита като част от многосателитни нискоорбитални информационни системи като “1Уеб ” или “Старлинк ”. Освен това, добави генералът, през днешния ден интензивно се употребява въздушно-космическо транспортно средство за многократна приложимост от вида X-37B като притежател на дребни бойни галактически системи.
Трябва да се одобри, че изявлението на военачалник Нестечук е представено не напълно тъкмо или е извадено от подтекста. Космосът е необикновен с това, че там нищо не може да се направи скрито. При изискванията на постоянен мониторинг в орбита се наблюдават съвсем всички детайли, по-големи от волейболна топка. И спътници, и детайли от галактически боклуци. Проследяването се прави непрекъснато в действително време благодарение на съветската система за надзор на галактическото пространство (СККП), която поддържа азбучник на всички обекти в орбитата на Земята.
В случай, че някой от вражеските галактически кораби стартира да трансформира орбитата си и да форсира, информацията за това неотложно става известна на командването на съветските Върховен касационен съд. В пространството няма ъгли, иззад които би било допустимо прикрито да „ изскочите “. Като се вземат поради галактическите дистанции, по принцип е нереалистично да се направи скрита маневра.
По същия метод изказванието за опцията за потребление на орбити на “1Уеб ” или “Старлинк ”, с цел да се нападат информационни спътници, също е под въпрос. Основните информационни спътници, като предписание, са ситуирани в геостационарни или геосинхронни орбити, които са на няколко десетки хиляди километра от Земята. Орбитите на “Старлинк ” се намират на височина от 350 до 570 километра от Земята. Невъзможно е да се лети от тях до геостационарната станция без горна степен, дистанцията е прекомерно огромно.
Но допустимо ли е по принцип да се употребяват дребни бойни галактически кораби за офанзива на информационни или други спътници? Разбира се, и като цяло не е толкоз мъчно.
Космическият транспортен съд е комплицирано и нежно устройство, няма никаква отбрана, тя може да попречи на работата му и да затрудни изстрелването му в космоса. Съвременните спътници са термична стабилизираща платформа, направена от алуминиева сплав вид пчелна пита, върху която е ситуирана електрониката. Следователно е допустимо да се деактивира подобен галактически транспортен съд даже посредством елементарен конфликт с него, даже доста висока скорост не е нужна.
Ако на вражеския галактически транспортен съд има бойна глава с минимално количество експлозиви, спътникът ще бъде погубен с съвсем 100 % сигурност. Единственият плюс тук е единствено един: в космоса ще може да се каже сигурно чий галактически транспортен съд го е направил. Това не е морското дъно, в космоса незабавно ще стане ясно кой тъкмо е направил офанзивата. И в случай че да вземем за пример Съединени американски щати създадат това, то може да се потвърди на 100%.
Може би по тази причина до момента не е записана нито една директна офанзива против нечий търговски или държавен спътник. Въпреки това, при положение на пълномащабен спор, преходът на войната в космоса е доста евентуален сюжет. Със сигурност ще бъде употребена опцията съперникът да остане без огромни информационни спътници.
Вярно е, че би трябвало да се има поради, че разрушаването на галактически кораби в най-използваните орбити може да докара до тяхната неспособност за потребление продължение на хиляди години. Съвременните технологии към момента не могат да обезпечат на ниска цена и работещо решение на този проблем.
Между другото, галактическите сили не крият доста работата си в посока галактическите оръжия. Преди година и половина китайската войска заприказва за тяхното наличие. Няколко месеца по-рано американците заговориха за сходна технология.
В такава обстановка единствено прозрачността на галактическото пространство и нежеланието да се наруши статуквото, непокътнато от началото на галактическата епоха, избавя от същинските, а не кинематографичните Междузвездни войни. И да, мъчно е да не се съгласим с ръководителя на Военно-космическа академия " Можайски ": в този момент е належащо да се разработят вероятни разновидности за надзор и отбрана против сходна офанзива. Както и да има проекти за оперативно възобновяване на сателитното съзвездие, в случай че е належащо.
Между другото, в същата стратегия преди 40 години имаше по-сериозни и рискови галактически разработки. Говорим за плана „ Брилянтни камъчета “, чиято концепция беше да изстреля в ниска земна орбита няколкостотин или хиляди галактически кораби - прехващачи на балистични ракети. Предполагаше се, че всеки подобен прихващач ще може независимо да наблюдава изстреляна балистична ракета, да пресмята придвижването за прихващане и да се пробва да я удари с таран по време на полет в открития космос, когато ракетата лети по балистична траектория, не маневрира и затова е най-уязвима.
За разлика от ракетите прехващачи, които би трябвало да унищожават бойни глави, галактическите прехващачи са ориентирани към самите балистични ракети. Целта е по-голяма, пространството за маневриране е по-малко, моторите са идеални за инфрачервена глава за самонасочване. И заради скоростите на конфликт, прихващачът даже не се нуждае от бойна глава - задоволителна е кинетичната сила.
През 90-те години сходен план беше зарязан, защото изискваше прекалено много изстрелвания, с цел да бъдат изведени в орбита 6000 галактически кораба. В наше време, когато стартирането на повече от 3000 спътника се оказа по силите на “Старлинк ”, те евентуално ще желаят да се върнат и към тази концепция. И по този начин " Брилянтните камъчета " може да се окажат доста по-опасни от офанзива против информационни спътници.
Следователно опцията за галактическа опасност не може да бъде подценявана. Дори и без изстрелване в орбита на оръжия за всеобщо заличаване, неразрешени според Договора за космоса от 1962 година, могат да бъдат нанесени доста съществени вреди на съперника.
Така че в действителност, в това число за Русия, са нужни разработки и финансиране както за възможното попречване на сходни закани, по този начин и за непрекъснат надзор на галактическото пространство. Фактът, че същинските междузвездни войни няма да наподобяват на предсказаните от научната фантастика, не ги прави по-малко рискови.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
По време на кръгла маса в Съвета на федерацията, отдадена на 40-годишнината от програмата на Съединени американски щати за стратегическа отбранителна самодейност, ръководителят на Военно-космическата академия “Можайски ” генерал-майор Анатолий Нестечук направи значимо изказване. Той разказва заканите, на които могат да бъдат изложени през днешния ден съветските галактически кораби от евентуални съперници - и на първо място от Съединените щати.
Според генерала „ на настоящия стадий американците създават и има създадени и изпитани мостри, по този начин наречените дребни бойни галактически оръжия. Те са в положение да извършат скрита маневра, конфликт с нашия галактически транспортен съд и изваждането му от строя, при всевъзможни условия на обстановката, когато и да е. "
Нестечук посочи, че американските дребни бойни галактически средства могат да бъдат извеждани в орбита като част от многосателитни нискоорбитални информационни системи като “1Уеб ” или “Старлинк ”. Освен това, добави генералът, през днешния ден интензивно се употребява въздушно-космическо транспортно средство за многократна приложимост от вида X-37B като притежател на дребни бойни галактически системи.
Трябва да се одобри, че изявлението на военачалник Нестечук е представено не напълно тъкмо или е извадено от подтекста. Космосът е необикновен с това, че там нищо не може да се направи скрито. При изискванията на постоянен мониторинг в орбита се наблюдават съвсем всички детайли, по-големи от волейболна топка. И спътници, и детайли от галактически боклуци. Проследяването се прави непрекъснато в действително време благодарение на съветската система за надзор на галактическото пространство (СККП), която поддържа азбучник на всички обекти в орбитата на Земята.
В случай, че някой от вражеските галактически кораби стартира да трансформира орбитата си и да форсира, информацията за това неотложно става известна на командването на съветските Върховен касационен съд. В пространството няма ъгли, иззад които би било допустимо прикрито да „ изскочите “. Като се вземат поради галактическите дистанции, по принцип е нереалистично да се направи скрита маневра.
По същия метод изказванието за опцията за потребление на орбити на “1Уеб ” или “Старлинк ”, с цел да се нападат информационни спътници, също е под въпрос. Основните информационни спътници, като предписание, са ситуирани в геостационарни или геосинхронни орбити, които са на няколко десетки хиляди километра от Земята. Орбитите на “Старлинк ” се намират на височина от 350 до 570 километра от Земята. Невъзможно е да се лети от тях до геостационарната станция без горна степен, дистанцията е прекомерно огромно.
Но допустимо ли е по принцип да се употребяват дребни бойни галактически кораби за офанзива на информационни или други спътници? Разбира се, и като цяло не е толкоз мъчно.
Космическият транспортен съд е комплицирано и нежно устройство, няма никаква отбрана, тя може да попречи на работата му и да затрудни изстрелването му в космоса. Съвременните спътници са термична стабилизираща платформа, направена от алуминиева сплав вид пчелна пита, върху която е ситуирана електрониката. Следователно е допустимо да се деактивира подобен галактически транспортен съд даже посредством елементарен конфликт с него, даже доста висока скорост не е нужна.
Ако на вражеския галактически транспортен съд има бойна глава с минимално количество експлозиви, спътникът ще бъде погубен с съвсем 100 % сигурност. Единственият плюс тук е единствено един: в космоса ще може да се каже сигурно чий галактически транспортен съд го е направил. Това не е морското дъно, в космоса незабавно ще стане ясно кой тъкмо е направил офанзивата. И в случай че да вземем за пример Съединени американски щати създадат това, то може да се потвърди на 100%.
Може би по тази причина до момента не е записана нито една директна офанзива против нечий търговски или държавен спътник. Въпреки това, при положение на пълномащабен спор, преходът на войната в космоса е доста евентуален сюжет. Със сигурност ще бъде употребена опцията съперникът да остане без огромни информационни спътници.
Вярно е, че би трябвало да се има поради, че разрушаването на галактически кораби в най-използваните орбити може да докара до тяхната неспособност за потребление продължение на хиляди години. Съвременните технологии към момента не могат да обезпечат на ниска цена и работещо решение на този проблем.
Между другото, галактическите сили не крият доста работата си в посока галактическите оръжия. Преди година и половина китайската войска заприказва за тяхното наличие. Няколко месеца по-рано американците заговориха за сходна технология.
В такава обстановка единствено прозрачността на галактическото пространство и нежеланието да се наруши статуквото, непокътнато от началото на галактическата епоха, избавя от същинските, а не кинематографичните Междузвездни войни. И да, мъчно е да не се съгласим с ръководителя на Военно-космическа академия " Можайски ": в този момент е належащо да се разработят вероятни разновидности за надзор и отбрана против сходна офанзива. Както и да има проекти за оперативно възобновяване на сателитното съзвездие, в случай че е належащо.
Между другото, в същата стратегия преди 40 години имаше по-сериозни и рискови галактически разработки. Говорим за плана „ Брилянтни камъчета “, чиято концепция беше да изстреля в ниска земна орбита няколкостотин или хиляди галактически кораби - прехващачи на балистични ракети. Предполагаше се, че всеки подобен прихващач ще може независимо да наблюдава изстреляна балистична ракета, да пресмята придвижването за прихващане и да се пробва да я удари с таран по време на полет в открития космос, когато ракетата лети по балистична траектория, не маневрира и затова е най-уязвима.
За разлика от ракетите прехващачи, които би трябвало да унищожават бойни глави, галактическите прехващачи са ориентирани към самите балистични ракети. Целта е по-голяма, пространството за маневриране е по-малко, моторите са идеални за инфрачервена глава за самонасочване. И заради скоростите на конфликт, прихващачът даже не се нуждае от бойна глава - задоволителна е кинетичната сила.
През 90-те години сходен план беше зарязан, защото изискваше прекалено много изстрелвания, с цел да бъдат изведени в орбита 6000 галактически кораба. В наше време, когато стартирането на повече от 3000 спътника се оказа по силите на “Старлинк ”, те евентуално ще желаят да се върнат и към тази концепция. И по този начин " Брилянтните камъчета " може да се окажат доста по-опасни от офанзива против информационни спътници.
Следователно опцията за галактическа опасност не може да бъде подценявана. Дори и без изстрелване в орбита на оръжия за всеобщо заличаване, неразрешени според Договора за космоса от 1962 година, могат да бъдат нанесени доста съществени вреди на съперника.
Така че в действителност, в това число за Русия, са нужни разработки и финансиране както за възможното попречване на сходни закани, по този начин и за непрекъснат надзор на галактическото пространство. Фактът, че същинските междузвездни войни няма да наподобяват на предсказаните от научната фантастика, не ги прави по-малко рискови.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ