Конфликтът в Украйна демонстрира, че корозивните капиталови потоци са едно

Конфликтът в Украйна показва, че корозивните финансови потоци са едно от най-опасните оръжия, които подкопават уязвимите демокрации в Европа. Преди войната, Русия употребява своите вложения в енергетиката като оръжие и задейства голям брой олигархични мрежи в цяла Европа, с цел да отслаби решимостта и поддръжката за Украйна. България остава една от най-уязвимите страни във връзка с финансови потоци, които подкопават икономическата сигурност на страната. Комбинацията от проблеми в региона на върховенството на правото, слаб политически и административен потенциал за противопоставяне на корупцията, дефицит на капитал и слаба прелест за вложения, се усложнява от неналичието на принадлежности за дейно използване на наказания и инспекция на съмнителни вложения, да вземем за пример от властнически режими или офшорни зони. Това излиза наяве от показаните през днешния ден главните заключения от по време на кръгла маса " Корозивен капитал и капиталов скрининг " *. Домакини на форума са Центърът за проучване на демокрацията и Центърът за интернационално частно предприемачество (CIPE), Вашингтон. В Европейския съюз към този момент работи Регламент за скрининг на директните задгранични вложения, който се добавя от няколко незадължителни документа, в това число насоки за директните задгранични вложения от Русия и Беларус по отношение на признатите наказания против двете страни. Подобни ограничения имат за цел подсилване на икономическата и капиталова сигурност на страните-членки и общността като цяло, предотвратяване от нахлуване на разяждащ капитал и попречване на противозаконни действия, които биха могли да подкопаят капиталовия климат. България е въвела минималните условия на тези разпореждания на Европейски Съюз, като е основала
механизъм за съгласуваност с другите държави-членки. В българското законодателство
и процедура липсват принадлежности за цялостна, ефикасна инспекция на директните
задгранични вложения и съответни гаранции против евентуални злоупотреби.
България би трябвало незабавно да актуализира своите тактики в региона на вложенията
и националната сигурност и да вкара резистентен механизъм за скрининг на директните
задгранични вложения като съществена защитна мярка против нездравословното непознато въздействие
и спомагателна гаранция за повишение на качеството на задграничните вложения.
Правителството следва да включи частния бранш и гражданското общество във всеки стадий от процеса на създаване на този механизъм и да обезпечи нужната
бистрота на процеса. В полемиката, с изключение на специалисти от Центъра, се включиха Кенет Мъртън, дипломат на Съединени американски щати в България, Никола Янков, Управляващ съучастник на Експат Капитал, Иван Михайлов, Главен изпълнителен шеф на Американската комерсиална камара, Миглена Милева, Началник на отдел „ Инвестиционна политика “, Министерство на нововъведенията и растежа, Мая Найденова, Вицепрезидент, Германо-Българска индустриално-търговска камара, Павел Геренски, Директор, Агенция „ Митници “, както и Джон Кей, Ръководител на Програма „ Европа “ в Центъра за интернационално частно предприемачество във Вашингтон. Посланик Кенет Мъртън подчертава, че България има огромен стопански капацитет за увеличение на директните задгранични вложения с висока добавена стойност, които способстват за стопански напредък, продан на познания и основаване на работни места. В същото време той уточни, че България е една от най-уязвимите страни в Европа от корозивни финансови потоци. Окуражен съм, че българското държавно управление сътвори работна група за инспекция на вложенията и напредва с правенето на законодателство в сходство с регламента на Европейски Съюз, акцентира н. прочие дипломат Мертън. Видяхме образци, в това число от някои от съседите на България, когато директните задгранични вложения способстваха за неустойчиво дългово задължение или предоставиха на непознати сили власт за взимане на решения в чувствителни национални браншове, в други случаи задграничните вложения вкараха несигурна информационна технология, която докара до дълготрайни опасности за киберсигурността, сподели още посланикът на Съединени американски щати. Никола Янков акцентира ролята на частния бранш в предпазването от нахлуване на разяждащ капитал в страната, защото той неизбежно влияе върху опцията за интернационално бизнес съдействие. Иван Михайлов разясни, че е България би трябвало да заимства от положителните практики в Европейския съюз с цел да сътвори транспарантна и ефикасна рамка за инспекция на задграничните вложения. Говорителите в конференцията се сплотиха към мнението, че гарантирането на икономическата сигурност на България е от първостепенно значение за обезпечаване на дълготраен разцвет и непоклатимост в изискванията на нараснала световна геополитическа конкуренция. За да стане устойчива и привлекателна капиталова дестинация, България би трябвало да отдели приоритет на всеобхватни ограничения, които предизвикват икономическата сигурност, подкрепят устойчивия напредък и защищават от зараждащи опасности. Чрез сполучливото справяне с тези провокации, България има опция да се нарежда като стратегически сътрудник в евроатлантическата общественост и да усъвършенства своята позиция в международната стопанска система. *Понятието " разяждащ капитал " е въведено от Центърът за интернационално частно предприемачество (CIPE) и се отнася до външни капиталовложения, при които липсва бистрота, отчетност и пазарна ориентировка.