Свободата на словото, видяна през един среден пръст
Конфликтът сред Велислав Минеков и Емил Кошлуков не спря единствено до персоналния проект. Той навлезе в дълбоки сфери като свободата на словото, която у нас към момента е единствено разбиране, освен това - много мъгляво.
Защото за каква независимост на словото можем да приказваме, откакто множеството авторитетни медии вървят непроменяемо с властта? Колко свободен е публицист, на който диктуват в ухото въпроси към събеседниците? Как да я измерим тази независимост - единствено по опцията да покажеш междинен пръст в ефир ли? И до каква степен е свободна една социална телевизия, която нерядко е показвала, че се въздейства от кефлийските настроения на всеки нов властник?
Мнозина биха се запитали дали Българска национална телевизия въобще следва някакви професионални стандарти, откакто от година на година нейната гледаемост спада, а знакови лица бяха свалени от екран. Обществената телевизия е подложена на остри рецензии от страна на специалисти точно поради това, че постоянно наподобява проправителствена. А това е тъкмо противоположното на социална.
Но даже без да навлизаме в дебрите на медийната доктрина можем да твърдим, че Българска национална телевизия от дълго време не е медията, по която другите могат да се равняват. И повода надалеч не е единствено финансова. Впрочем, ресурсът, с който Българска национална телевизия разполага, въобще не е беден. Въпросът е по какъв начин се ръководят парите на данъкоплатците. А това е тематика, по която никой не взема отношение - нито ръководещи, нито съпротива. Нямат интерес да се ровят, тъй като всички желаят да са в ефир. Политик без ефир закъде е?
От любовта сред Българска национална телевизия и мощните на деня се пръкнаха значително уродливи политико-медийни зависимости. Затова не можем да виним Кошлуков, че наподобява по този начин, като че ли съчетава в себе си политическа фигура и водещ - такива има много, въпреки че надалеч не всички се борят да са генерални шефове на Българска национална телевизия.
А свободата на словото в България е тематика, с която прекалено много се спекулира . В случая със абсурда сред Минеков и Кошлуков също е по този начин. Не е прав министърът да желае по този метод пояснения за прекъснатата стратегия на Българска национална телевизия заради директно включване на ГЕРБ - това в действителност си е публицистична политика, колкото и противоречива да е тя от професионална позиция.
![Бакалов: Кошлуков дали има чувство, че в Българска национална телевизия има цензура?]( "Бакалов: Кошлуков дали има чувство, че в Българска национална телевизия има цензура?")
Бакалов: Кошлуков дали има чувство, че в Българска национална телевизия има цензура?
" Абе Кошлуков доста хубаво се изказал за цензурата в Съединени американски щати. А дали има чувство, че в Българска национална телевизия, на която е шеф, има цензура? И не би трябвало л...
Но не му отива и на Кошлуков да плаши с дипломатическия корпус, Европейската комисия, Съюз на българските журналисти, Фрийдъм Хаус и " Репотери без граници ". Не му отива, тъй като в очите на същите тези значими инстанции той евентуално е единственият общоприет шеф на национална медия в света, посочил междинен пръст в ефир, бидейки програмен шеф. Без значение какво го е провокирало.
И не се засрами от това. Напротив, бодро си взе участие в конкурс за гендир, бодро си директорства, взема управнически решения и организира политика. И сигнализира, че свободата на словото е застрашена.
Многострадалната българска публицистика познава всевъзможни превратности, всевъзможни гьонсуратлъци и измекярства. Гочоолу и Дочоолу не са герои от фейлетон, наши съвременници са.
Затова 112 не е място в ранглиста за медийна независимост. Диагноза е. Това обаче не е виновност нито на Кошлуков, нито на Минеков. Техният спор е съпътстваща вреда на внезапния поврат, който настава след острата интервенция на Биг Брадъра, който, както се оказа, също не е единствено телевизионна имагинерност.
По-големият позор е в това, че 15 години българските медии пригласяха на един слабограмотен и малокултурен еднокнижник. Възхваляваха всяка негова дивотия, а селяшката му хитроватост издигнаха на държавнически фундамент.
![Инджов: Кошлуков по-добре да беше останал на работа в ТВ Алфа]( "Инджов: Кошлуков по-добре да беше останал на работа в ТВ Алфа")
Инджов: Кошлуков по-добре да беше останал на работа в ТВ Алфа
" Падението на така наречен социална Българска национална телевизия няма край! " Референдум " дефинитивно закупи тип на студио на властта ", написа доцент Иво Инджов във Ф...
И когато приказваме за независимост на словото, дано не забравяме, че за независимост се бори единствено робът.
Свободният човек се бори за съвършенство.
Уви, българската публицистика е безпределно надалеч от него.
Автор: Евелина Гечева
Защото за каква независимост на словото можем да приказваме, откакто множеството авторитетни медии вървят непроменяемо с властта? Колко свободен е публицист, на който диктуват в ухото въпроси към събеседниците? Как да я измерим тази независимост - единствено по опцията да покажеш междинен пръст в ефир ли? И до каква степен е свободна една социална телевизия, която нерядко е показвала, че се въздейства от кефлийските настроения на всеки нов властник?
Мнозина биха се запитали дали Българска национална телевизия въобще следва някакви професионални стандарти, откакто от година на година нейната гледаемост спада, а знакови лица бяха свалени от екран. Обществената телевизия е подложена на остри рецензии от страна на специалисти точно поради това, че постоянно наподобява проправителствена. А това е тъкмо противоположното на социална.
Но даже без да навлизаме в дебрите на медийната доктрина можем да твърдим, че Българска национална телевизия от дълго време не е медията, по която другите могат да се равняват. И повода надалеч не е единствено финансова. Впрочем, ресурсът, с който Българска национална телевизия разполага, въобще не е беден. Въпросът е по какъв начин се ръководят парите на данъкоплатците. А това е тематика, по която никой не взема отношение - нито ръководещи, нито съпротива. Нямат интерес да се ровят, тъй като всички желаят да са в ефир. Политик без ефир закъде е?
От любовта сред Българска национална телевизия и мощните на деня се пръкнаха значително уродливи политико-медийни зависимости. Затова не можем да виним Кошлуков, че наподобява по този начин, като че ли съчетава в себе си политическа фигура и водещ - такива има много, въпреки че надалеч не всички се борят да са генерални шефове на Българска национална телевизия.
А свободата на словото в България е тематика, с която прекалено много се спекулира . В случая със абсурда сред Минеков и Кошлуков също е по този начин. Не е прав министърът да желае по този метод пояснения за прекъснатата стратегия на Българска национална телевизия заради директно включване на ГЕРБ - това в действителност си е публицистична политика, колкото и противоречива да е тя от професионална позиция.
" Абе Кошлуков доста хубаво се изказал за цензурата в Съединени американски щати. А дали има чувство, че в Българска национална телевизия, на която е шеф, има цензура? И не би трябвало л...
Но не му отива и на Кошлуков да плаши с дипломатическия корпус, Европейската комисия, Съюз на българските журналисти, Фрийдъм Хаус и " Репотери без граници ". Не му отива, тъй като в очите на същите тези значими инстанции той евентуално е единственият общоприет шеф на национална медия в света, посочил междинен пръст в ефир, бидейки програмен шеф. Без значение какво го е провокирало.
И не се засрами от това. Напротив, бодро си взе участие в конкурс за гендир, бодро си директорства, взема управнически решения и организира политика. И сигнализира, че свободата на словото е застрашена.
Многострадалната българска публицистика познава всевъзможни превратности, всевъзможни гьонсуратлъци и измекярства. Гочоолу и Дочоолу не са герои от фейлетон, наши съвременници са.
Затова 112 не е място в ранглиста за медийна независимост. Диагноза е. Това обаче не е виновност нито на Кошлуков, нито на Минеков. Техният спор е съпътстваща вреда на внезапния поврат, който настава след острата интервенция на Биг Брадъра, който, както се оказа, също не е единствено телевизионна имагинерност.
По-големият позор е в това, че 15 години българските медии пригласяха на един слабограмотен и малокултурен еднокнижник. Възхваляваха всяка негова дивотия, а селяшката му хитроватост издигнаха на държавнически фундамент.
" Падението на така наречен социална Българска национална телевизия няма край! " Референдум " дефинитивно закупи тип на студио на властта ", написа доцент Иво Инджов във Ф...
И когато приказваме за независимост на словото, дано не забравяме, че за независимост се бори единствено робът.
Свободният човек се бори за съвършенство.
Уви, българската публицистика е безпределно надалеч от него.
Автор: Евелина Гечева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ