Израел и палестинците-омраза повече от ВЕК! Историята на конфликта
Конфликтът сред Израел и палестинците е един от най-дълго продължаващите и най-жестоки разногласия в света. Корените му датират отпреди повече от век. В ход са поредност от войни сред Израел и арабските страни. Имало е и въстания, наречени интифади, против израелската окупация, както и репресии от страна на Израел.
Последиците от историческия спор по въпроси, в това число земя, граници и права, към момента се усещат и включват последната война сред Израел и Хамас в Газа.
Какво е било Израел преди 1948 година и по какъв начин е основан?
Англия поема надзор над региона, прочут като Палестина, по време на Първата международна война, след провалянето на Османската империя, която е управлявала тази част от Близкия изток. Там са живели арабско болшинство и еврейско малцинство, както и други етнически групи.
Напрежението сред еврейското и арабското население се задълбочава, когато Обединеното кралство се съгласява по принцип за основаването на „ народен дом “ в Палестина за еврейския народ – заричане, известно като Декларацията на Балфур.
Евреите имат исторически връзки със земята, само че палестинските араби също имат искания, датиращи от епохи. Те се опълчват на това решение. Британците декларират, че правата на палестинските араби, които към този момент живеят там, би трябвало да бъдат предпазени.
Между 20-те и 40-те години на предишния век броят на идващите евреи нараства, като доста от тях бягат от гонене в Европа. Убийството на шест милиона евреи по време на Холокоста дава спомагателна неотложност на настояванията за безвредно леговище.
Еврейското население доближава 630 000, малко над 30% от популацията, до 1947 г. През 1947 година, на фона на възходящо принуждение сред евреи и араби – и против английското ръководство, Организацията на обединените народи (ООН) гласоподава за делене на Палестина на обособени еврейска и арабска страни. Йерусалим ще стане интернационален град.
Никоя арабска страна не поддържа това. Те настояват, че проектът дава на евреите повече от земята, макар че популацията им е по-малко.
Англия се въздържа. Тя взема решение да се отдръпна и да съобщи казуса на Организация на обединените нации в края на 14 май 1948 г. Еврейските водачи в Палестина афишират самостоятелна страна, известна като Израел, часове преди края на английското ръководство. Израел е приет от Организация на обединените нации на идната година.
Какво съставлява арабско-израелската война от 1948 година?
В деня откакто Израел афишира самостоятелност, той е атакуван и обграден от армиите на пет арабски страни. Конфликтът става прочут в Израел като война за самостоятелност.
По времето, когато боевете завършват с помирение през 1949 година, Израел управлява по-голямата част от територията. Споразуменията оставят Египет да окупира линията Газа, Йордания да окупира Западния бряг и Източен Йерусалим, а Израел да окупира Западен Йерусалим.
Около 750 000 палестинци бягат или са принудени да изоставен домовете си, които са на земя на Израел. Превръщат се в бежанци. Събитието е известно на арабски като Накба (Катастрофа).
В последвалите години стотици хиляди евреи напущат или са прогонени от страни с мюсюлманско болшинство в Близкия изток и Северна Африка, като доста от тях се заселват в Израел.
Какво съставлява войната в Близкия изток от 1967 година?
Това, което е известно като Шестдневната война, трансформира границите в Близкия изток и има съществени последствия за палестинците. Във войната Израел се бори с Египет, Сирия и Йордания.
Тя стартира, когато Израел, страхувайки се от офанзива от Египет и Сирия, подхваща удар по египетските военновъздушни сили. До края на боевете Израел е завладял Синайския полуостров и Газа от Египет, по-голямата част от Голанските възвишения от Сирия и Източен Йерусалим и Западния бряг от Йордания.
Около един милион палестинци на Западния бряг, в Газа и Източен Йерусалим попадат под контрола на Израел. Израелската окупация на тези региони продължава и до през днешния ден.
Израел подписва кротичък контракт с Египет през 1979 година и връща Синай.
Той анексира Източен Йерусалим и Голанските възвишения, правейки ги част от Израел, макар че това не е прието от по-голямата част от интернационалната общественост.
Какъв е статутът на Западния бряг в този момент?
Западният бряг, земя сред Израел и река Йордан, е дом на почти три милиона палестинци. Заедно с Източен Йерусалим и Газа, той е част от това, което е необятно известно като Окупирани палестински територии.
Палестинците постоянно са се противопоставяли на наличието на Израел в тези региони и желаят те да бъдат част от бъдеща самостоятелна страна, нещо, което се поддържа от по-голямата част от интернационалната общественост.
Израел към момента има цялостен надзор над Западния бряг, само че от 90-те години на предишния век палестинско държавно управление, известно като Палестинска власт, ръководи множеството от градовете му.
В Западния бряг и Източен Йерусалим има към 160 израелски селища, в които живеят към 700 000 евреи. Палестинците желаят всички израелски селища да бъдат отстранени и те се смятат за противозаконни според интернационалното право.
Израелското държавно управление обаче оспорва това. То твърди, че най-малко най-големите селища са непрекъснати и че всички са вкоренени в неговите исторически права.
Правителството на Израел не признава правото на палестинците да имат своя лична страна и твърди, че Западният бряг е част от израелската татковина.
Властите оповестиха проекти за разширение на селищата, откакто държавното управление пристигна на власт през 2022 година То твърди, че основаването на палестинска страна би било опасност за израелската сигурност.
През юли 2024 година висшият съд на Организация на обединените нации съобщи, че продължаващото наличие на Израел в окупираните палестински територии е нелегално. Според съда Израел би трябвало да изтегли всички заселници и че това нарушава интернационалните съглашения за расизма и апартейда.
След нападението на Хамас против Израел на 7 октомври 2023 година се следи внезапна ескалация на нападенията на заселници против палестински села.
Според отчет на Службата на Организация на обединените нации за филантропични въпроси, сред януари 2024 година и юни 2025 година са осъществени 2208 набези на заселници против палестинци, довели до жертви или материални вреди.
Какъв е разногласието за Йерусалим?
И Израел и палестинците настояват, че Йерусалим е тяхна столица.
Израел, който към този момент управлява Западен Йерусалим, окупира Източен Йерусалим във войната от 1967 година и по-късно разгласи целия град за своя непрекъсната столица. Израел твърди, че Йерусалим не може да бъде разграничен.
Палестинците настояват, че Източен Йерусалим е столица на бъдеща палестинска страна.
По-голямата част от популацията на Източен Йерусалим е палестинско, като единствено дребна част от популацията е избрало да стане с израелско поданство.
Светите места в Йерусалим са в центъра на палестино-израелския спор. Най-свещеното място, известно измежду мюсюлманите като комплекса на джамията Ал Акса или Харам ал-Шариф, а измежду евреите – като Храмовия рид, се намира в Източен Йерусалим.
Организация на обединените нации смята Източен Йерусалим за палестинска земя, окупирана от Израел.
Какво се случи в линията Газа?
Ивицата Газа е сектор, заобиколен от Израел, Египет и Средиземно море. Дълга е 41 км и необятна 10 км. Дом е на към 2,1 милиона души и се твърди, че е едно от най-гъсто обитаемоте места на Земята.
Дори преди последната война сред Израел и Хамас, Газа имаше едно от най-високите равнища на безработица в света. Много хора живееха под прага на бедността и зависеха от хранителна помощ, с цел да оцелеят.
Границите на Газа бяха избрани вследствие на войната в Близкия изток през 1948 година, когато беше окупирана от Египет.
Египет беше пропъден във войната през 1967 година и Ивицата беше окупирана от Израел. Там той построи селища и сложи палестинското население на Газа под военно ръководство.
През 2005 година Израел едностранно изтегли войските и заселниците си от Газа, макар че резервира контрола върху споделената си граница, въздушно пространство и брегова линия. Това му даде ефикасен надзор върху придвижването на хора и артикули.
А Организация на обединените нации към момента смята Газа за окупирана от Израел територия заради равнището на надзор, което Израел има.
Хамас завоюва палестинските избори през 2006 година и изгони противниците си от територията след интензивни боеве на идната година. В отговор Израел и Египет постановиха обсада.
В последвалите години Хамас и Израел водиха няколко огромни спора – в това число тези през 2008-09 година, 2012 година и 2014 година През май 2021 година огромен спор сред двете страни приключи с преустановяване на огъня след 11 дни.
Всички боеве сред Израел и Хамас водят до доста убити хора и от двете страни, като по-голямата част от тях са палестинци в Газа.
На 7 октомври 2023 година бойци на Хамас започнаха офанзива, убивайки към 1200 души в Израел и вземайки 251 заложници. Това провокира огромна израелска военна атака по суша, море и въздух.
От началото на офанзивата на Израел до през днешния ден са убити повече от 61 000 души, твърди здравното министерство, ръководено от Хамас.
През юли Обединеното кралство и 27 други страни, в това число Австралия, Канада, Франция, Италия, Япония, Нова Зеландия и Швейцария, приканиха за неотложно преустановяване на войната. Те обявиха, че страданията на цивилното население са „ достигнали нови дълбини “.
Същия месец специалисти, подкрепяни от Организация на обединените нации, предизвестиха, че „ сега се случва най-лошият сюжет на апетит “ в линията Газа. Агенциите на Организация на обединените нации упрекнаха за рецесията Израел, който управлява влизането на всички доставки на територията.
Израел упорства, че няма ограничавания върху доставките на помощ и че „ няма апетит “.
Кои страни признават палестинска страна?
Държавата Палестина понастоящем е приета от повече от 150 от 193-те държави-членки на Организация на обединените нации.
Известна като Държавата Палестина в Организация на обединените нации, тя има формален статут на „ държава-постоянен наблюдаващ “, което ѝ дава място, само че не и право на глас.
Някои страни, в това число Съединени американски щати, не признават палестинска страна. Лидерите на тези страни обявиха, че ще дадат „ зелена светлина “ единствено като част от дълготрайно политическо решение на спора в Близкия изток.
През септември 2025 година обаче Обединеното кралство, Франция, Канада, Австралия и Португалия оповестиха признание.
Преди срещата в Организация на обединените нации министър председателят на Англия Киър Стармър съобщи, че желае да „ съживи вярата за мир и решение за две страни “. Френският президент Еманюел Макрон съобщи, че „ времето за мир е пристигнало “ и че „ нищо не оправдава продължаващата война в Газа “.
От своя страна израелският министър председател Бенямин Нетаняху осъди дейностите, заявявайки, че те възнаграждават Хамас за нападението от 7 октомври. Израел твърди, че има историческо право върху Западния бряг и се опълчва на самостоятелна палестинска страна.
Администрацията на Тръмп е срещу признаването на палестинска страна, потвърждавайки, че това би било премия за Хамас и би затруднило прекратяването на войната в Газа.
Какво се случва с палестинските бежанци?
Около 5,9 милиона палестинци са регистрирани от Организация на обединените нации като бежанци. Те са потомци на палестинците, които са избягали или са били принудени да изоставен домовете си от земя, която става Израел по време на войната в Близкия изток от 1948-49 година
Повечето живеят в Йордания, Ивицата Газа, Западния бряг, Сирия и Ливан.
Палестинците упорстват за правото на бежанците да се завърнат, само че Израел отхвърля това. Израел подлага на критика организацията на Организация на обединените нации за палестинските бежанци UNRWA за това, че е разрешила статутът „ емигрант “ да се наследява от идващите генерации.
Какво е решението за две страни?
„ Решението за две страни “ е интернационално подкрепена формула за мир сред Израел и палестинците. То предлага самостоятелна палестинска страна на Западния бряг и в Газа, със столица Източен Йерусалим. Такава страна би съществувала паралелно с Израел.
Израел отхвърля решението за две страни. Той споделя, че всяко дефинитивно съглашение би трябвало да е резултат от договаряния с палестинците и че държавността не би трябвало да бъде авансово изискване.
Палестинската администрация поддържа решението за две страни, само че Хамас не го прави, тъй като е срещу съществуването на Израел.
Хамас споделя, че би могъл да одобри краткотрайна палестинска страна, учредена на фактическите граници от 1967 година, без публично да признава Израел, в случай че на бежанците бъде обещано право да се завърнат.
По-ранни старания за споразумяване на спора доведоха през 1993 година до подписването на съглашение, наречено Ослоски мирни съглашения. То имаше за цел да обезпечи рамка за мирни договаряния. В последна сметка обаче договарянията се провалиха, като всяка страна упрекна другата.
Автор: SafeNews /Над обявата работи -Камелия Павлова
Още вести четете в: Живот, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News




