Проф. Владимир Чуков пред ФАКТИ: Религията е тази, която превръща Израел в 51-я щат на САЩ
Конфликтът сред Израел и Иран ескалира, само че дали това е изненада, или има доста история и вяра зад него... Само нуклеарната стратегия на Иран ли е задачата, или има и друго, тъй като Съединени американски щати предислоцираха няколко бойни кораба покрай Техеран… Пред ФАКТИ приказва арабистът и интернационален анализатор проф. Владимир Чуков.
- Проф. Чуков, накъде върви светът. Израел против „ Хамас “, Израел против Иран… Защо се случва всичко това?
- Израел против „ Хизбула “, бих добавил. Нека да кажем, че Близкият Изток постоянно е бил един плацдарм за война, един барутен погреб, в който има забъркана извънредно доста история, доста вяра, доста политика, в случай че щете доста демография. За страдание, доста радикализъм. В момента пиша книга за мюсюлмански братя, за бежанците, чиято последна точка е да дойдат в Европа - в обетованата Земя.
- Кое пристигна допълнително в днешни дни, с цел да забележим автентичен боен спор сред Израел и Иран. Само нуклеарната стратегия на Техеран ли е в основата…
- Не е единствено нуклеарната стратегия. Моята теза е, че напрежението сред тези две страни стартира още през 1979 година с успеха на ислямската гражданска война, когато шах Мохамед Реза Пахлави падна от власт. Така в Иран се оформи доктрината за унищожаването на страната Израел. По това време Иран стартира да форсира и нуклеарната си стратегия. В основата на Конституцията на Иран, познавайки нейните външно-политически упоритости, е да си върнат контрола над Йерусалим. Даже можем да се върнем и по-назад във времето – след 1967 година, когато Израел завладя източната част на Йерусалим и разгласи града за единствена и изконна столица на страната Израел. Така в действителност се получи една обстановка, която доста мощно прилича по-скоро 12-ти век, само че към този момент пречупена през характерните условия на нашия 20-ти век и вероятността на 21-ви век. Ние – европейците, доста мъчно можем да разберем дадени процеси, които се развиват в Близкия изток, тъй като ние имаме една 1789 година - Великата френска гражданска война, която отстранява религията от нашия живот, от образованието, от обществения живот, от политиката.
- А в Иран не е по този начин ли…
- Колкото сте по-близо до Йерусалим, толкоз повече религията въздейства при взимането и на политически решения, толкоз по-силно религията въздейства върху механизма и работата на политическата система, каквато е институционализираната страна. Това става с помощта на тази Ислямска гражданска война. Ето по този начин Израел се трансформира в един плацдарм, едно средище на конфликт сред доста мощни религиозни кръгове, които имат доста мощен отпечатък при взимането на решение. Това го описвам и в моята книга за конфликта сред евангелизма и джааферизма. Знаете, че в Съединени американски щати има огромни евангелистки общности, които въздействат върху решенията на Съединени американски щати. Това изяснява и генетичната връзка сред Съединени американски щати и Израел през стопански лобита, през банкови лобита. Всъщност, тъкмо религията е тази, която е неразбиваема, която трансформира Израел в 51-я щат на Съединени американски щати. Това е мощно изразено, когато републиканската партия е на власт. Ето, да забележим един Доналд Тръмп - изключително в първия му мандат. От другата страна в този момент в спора Израел – Иран имаме една Ислямска република, която желае да унищожи, да унищожи страната Израел. Тук към този момент имаме изразена форма на месианизма, на избрани християнски кръгове в Европа като Светия трон, който гледа на страната Израел като на страж на Божи гроб. А от другата страна имаме една ислямска страна, която споделя, че в случай че бъде погубен Израел, ще се върне Месията. И какво да желаеме от всичко това.
- Но да се върнем към нуклеарната стратегия на Иран. Тя ли е огромният проблем…
- Ядрената стратегия е едната част, тъй като към този момент имаме като изискване и очистване на балистичните ракети на Иран. Интересно е това, че има един пункт който сплотява двете страни - Израел и Ислямската република Иран. И този пункт е, че и двете страни са единомислещи, че не желаят палестинска страна. И двете страни не възприемат това, което предлага Европа, което оферират арабските страни. Израел и Иран споделят, че би трябвало да има една страна. Едните споделят, че това би трябвало да е еврейска страна, а другите споделят, че би трябвало да бъде ислямска страна. Ето още едно доказателство, че този спор доста мощно е обагрен в вяра. Когато имаме взаимно изключващи се възгледи, тогава се получава този гърмеж. Това, което следим в този момент, са, бих споделил, актуалните съставни елементи на религиозната борба.
- Американският президент Доналд Тръмп даде 60 дни за размисъл на Иран, когато се водеха договарянията за прекъсване на тяхната нуклеарна стратегия, а на 61-я ден Израел започва интервенция „ Изгряващият лъв “…
- Ако се върнем на тези 60 дни, когато се водеха диалози, те доста ми приличаха на взаимоотношенията сред международната нуклеарна организация МААЕ и Иран. Техните връзки не престават може би от 15 години, само че двете страни си играеха на котка и мишка. Иран ту не ги пускаше да видят нуклеарните обекти, ту ги бавеше, не ги приемаше, ту се криеше, имаше непрекъснати търкания. Но в този момент - вместо МААЕ, имаме Доналд Тръмп. Той непосредствено сподели на Иран, че имат 60 дни. Или сядат и се схващат, с цел да създадат това, това и това, или нещата завършват. И тъй като нищо не се получи, тъй като Иран отново чакаха да им се размине единствено с думи, се стигна до спора.
- Какво желае Израел. Какво за тях ще е успех…
- Доналд Тръмп сподели, че с Иран няма да договаря, само че ще даде опция да се подпишат документи, че Иран се отхвърля от нуклеарната си стратегия. Също по този начин ще има и втори документ, че Иран се отхвърля от балистичната си стратегия. Тоест, мизата се подвигна. Докато през тези 60 дни се приказва от страна на Съединени американски щати единствено за нуклеарната стратегия на Иран, в този момент имаме и спомагателен съставен елемент – балистичните ракети. Така че съгласно мен това е проект най-малко. А, проект най-много е „ Изгряващият лъв “ – това е признакът на династията, която ръководи Иран до 1979 година. Това би трябвало да ни приказва за събаряне на режима в Техеран. Нещо, което на този стадий ми се вижда мъчно за осъществяване. И това е по този начин, тъй като на политическия терен в Иран няма опция, нямат ясно проведена съпротива. Но има и друго. Някой вярваше ли, че в края на ноември предходната година може да падне решима на Башар Асад в Сирия. Той бе победен от една милиция. Сега виждаме, че част от офанзивите на Израел са ориентирани към нуклеарните съоръжения, към военни обекти, само че има и такива против знаците на страната. Имаше офанзива против Народното събрание в Иран, против малкия екран, против полицейски сектори на революционната армия. Явно се търси метод по какъв начин ислямската република да бъде отслабена. Когато тя е отслабена, към този момент може да се чака всичко.
