Конфликт между родители достигна до съдебната зала с тежки обвинения

Конфликт сред родители доближи до правосъдната зала с тежки обвинявания за домашно принуждение над малолетното им дете. Майката на момчето предявила молба, по която е формирано гражданско дело по Закона за отбрана против домашното принуждение от името на сина си. В нея се твърди, че бащата е подлагал детето им на душевен, прочувствен и даже физически тормоз. В тази връзка тя търси бърза отбрана от съда.

След запознаването с доказателствата обаче съдът е отхвърлил молбата на майката. Така тя е наказана да заплати на бащата общо 3000 лв. за разходи по делото, които включват депозити за експертизи и адвокатско заплащане.

Историята, разказана от майката, включва трагични детайлности. Тя споделила за случай, който е от 16 ноември 2024 година Майката твърди, че бащата блъснал детето по кръста, въпреки и не мощно. По-тревожни изказвания, които е описала майката, са за душевен тормоз – бащата наричал сина си " вманиачен, анормален, неприятен " и го принуждавал редовно да му разтрива краката, което детето възприемало като оскърбление.

Майката изразила и съществени опасения по отношение на това, че бащата водел детето при " хипно батко ", след което държанието на малолетния по думи на майката внезапно се променяло – ставал затворен, нападателен и изглеждал, че усещанията му за действителността са изкривени. Обвиненията не спираха дотук. Майката твърди, че бащата настройвал детето против майка му. Кулминацията на изказванията е била, че има информация за хипотетични блудствени дейности, осъществени от бащата над детето в края на 2024 година.

Бащата от своя страна изрично е отхвърлил всички обвинявания, определяйки ги като погрешни и затова моли за отменяне на молбата.

В правосъдното решение написа, че след деликатен разбор на събраните доказателства, Пловдивският областен съд е отхвърлил молбата за отбрана от домашно принуждение с претекст, че е несъстоятелна.

Една от главните аргументи за отхвърли е била неналичието на задоволително доказателства. Ключов миг в делото се оказала Комплексната съдебно-психологична и психиатрична експертиза. Вещите лица, след обстойни прегледи и разбори, изрично са декларирали, че у детето не са открити никакви последствия върху психологичното, психическото или физическото му здраве, които да са резултат от твърдяното принуждение.

Експертите не разкрили признаци на контузия, боязън, яд или променено държание, присъщи за дете, претърпяло подобен вид принуждение. Нещо повече, те са показали, че детето е било неведнъж и нежелано подлагано на разискване на тематиката за принуждение в разнообразни институции, което съгласно тях е по-скоро външно натрапчиво въздействие, в сравнение с вътрешно прекарване на контузия. Дори персоналният доктор на детето е удостоверил, че то е физически крепко и няма следи от претърпяно принуждение.

Съдът е приел свидетелските показания на майката и бабата на детето с запаси, защото те са били основани най-вече на преразказ на думи на самото дете, а не на директно възприети обстоятелства. Освен това, съществували несъгласия в техните разкази. В същото време, свидетелка, която е била в компанията на бащата и детето, е разказала своята позиция, която поддържа позицията на бащата. Тя е декларирала, че детето е било щастливо, усмихнато и привързано към татко си, без да забележи напрежение или принуждение.

В своето решение съдът категорично е подчертал, че предназначението на Закона за отбрана против домашното принуждение е да даде отбрана при потвърдена заплаха за живота и здравето, а не да се употребява за разрешаване на спорове сред родители с друга проблематика.

Решението предстои на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в 7-дневен период.