Конференцията е свикана на 23 декември 1876 г. В нея

Конференцията е свикана на 23 декември 1876 година В нея вземат участие посланиците на Великите сили - Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия и Русия - и Турция. Първоначално (от 30 ноември до 10 декември) маркиз Солсбъри - специфичен британски прокурист, и граф Н. П. Игнатиев се договарят по отношение на политическото устройство на българските земи и на Босна и Херцеговина. След това стартират предварителни съвещания (11-22 декември) без турски представители. Приема се общото мнение да се образуват 3 самостоятелни области, от които 2 - обитаеми с българи. Изработва план за органичен устав за двете български области.

Руският план планува единна българска самостоятелна област, включваща Мизия, Тракия и Македония. Срещу него възразява австро-унгарският външен министър граф Г. Андраши. Маркиз Солзбъри също възразява против огромна българска самостоятелна област и се стига до концепцията за две области - Източна, с център Търново, и Западна - с център София (без Беломорието и Одринска Тракия и по-голямата част от Родопите, макар българския им характер).

Английският представител желае разделянето отвесно на българските земи, защото счита, че в източната половина живеят най-вече турци и гърци и тя би трябвало да се ръководи настрана. Всъщност основният въпрос е не освобождението на България, а по какъв начин да се уравновесят ползите на Великите сили по този начин, че Русия да не усили прекомерно своите позиции.