IT специалист и лекар най-предпочитани професии, адвокат и митничар изпадат от мечтите на българина
Компютърен експерт и доктор са най-предпочитаните специалности в България през последното десетилетие. Интересът на обществото към до неотдавна желани длъжности като юристи, митничари, политици и публицисти обаче спада, демонстрират данни от изследване на “Алфа Рисърч”, извършено в интервала 12 – 22 юни измежду 1024 пълнолетни българи от цялата страна. Агенцията съпоставя сегашните резултати с аналогично допитване, извършено през 2008 година, оповестява " Труд ".
За разлика от здравната специалност, ползата към която спада с 2%, IT-специалностите остават избор №1 на българите, като желанието за тях пораства от 28% през 2008 година до 36% през 2017-а година.
“Ако този тренд е знак за положителното положение, увеличаващия се брой компании и известността на IT-сектора, то вероятностите пред кадровото застраховане на медицинските грижи са повече от тревожни. Особено в случай че се регистрира и емиграцията на лекари и медицински сестри”, споделят от “Алфа Рисърч”. На процедура през последните години страната ни се е трансформирала в развъдник за Стария континент и го зарежда с високоспециализирани фрагменти. Годишно лекарите, които напуща България, са към 500 и се равняват на 90% от студентите от завършващите випуски, признават специалисти.
Икономист остава №3 като желана специалност в страната, запазвайки неизменен каузи си за последните 10 години (20%).
Спад на престижа губят специалности като юрист (от 25 на 16%), митничар (от 13% на 7%), политик (от 9 на 5%) и публицист (от 7% на 5%).
“Пазарът на адвокати е пренаситен, това е едно от обясненията за юристите. За настройките на хората за митничарите и политиците роля въздействат публичните наглади и отрицателните информации, свързани с тези професии”, разяснява за вестника Томчо Томев, началник на Националния център за оценка на компетенциите в Българска стопанска камара (БСК).
Известен позитивен тренд в настройките на обществото демонстрират резултатите от анкетата към мощно дефицитните през последните години инженерни специалности – от 15% през 2008 година до 19% през 2017 година Този растеж обаче продължава да е непълен, с цел да покрие потребностите на индустриалното произвеждане.
“Липсата на фрагменти в бранша е голям проблем пред икономиката”, признава Васил Велев, ръководител на УС на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ).
Въпреки опитите за промени през последните години, ползата към едни от специалностите с най-голяма социална значителност – тези на учителите и служителите на реда, остава невисок, демонстрират данните на “Алфа Рисърч”. Едва 6% от интервюираните показват “учител” като отговор на въпроса “Ако вашите деца или деца на ваш непосредствен в този момент приключват, към кои специалности бихте ги посъветвали да се ориентират?”
“Специално в Софийския университет през последните години има повишение на интереса към педагогическите специалности. След “Психология” най-желана е “Публична администрация”, а на трето място е “Социология”, съобщи пред “Труд” ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков.
Според данните в България продължава да е слаба наклонността за повишение на образованието и квалификацията. Въпреки че в страните с високо развити стопански системи “ученето през целия живот” се трансформира във фактор за по-голяма конкурентоспособност и по-високи приходи, у нас едвам 13% от хората са минали някакви курсове за образование, или повишение на подготовка през последните две години.
За разлика от здравната специалност, ползата към която спада с 2%, IT-специалностите остават избор №1 на българите, като желанието за тях пораства от 28% през 2008 година до 36% през 2017-а година.
“Ако този тренд е знак за положителното положение, увеличаващия се брой компании и известността на IT-сектора, то вероятностите пред кадровото застраховане на медицинските грижи са повече от тревожни. Особено в случай че се регистрира и емиграцията на лекари и медицински сестри”, споделят от “Алфа Рисърч”. На процедура през последните години страната ни се е трансформирала в развъдник за Стария континент и го зарежда с високоспециализирани фрагменти. Годишно лекарите, които напуща България, са към 500 и се равняват на 90% от студентите от завършващите випуски, признават специалисти.
Икономист остава №3 като желана специалност в страната, запазвайки неизменен каузи си за последните 10 години (20%).
Спад на престижа губят специалности като юрист (от 25 на 16%), митничар (от 13% на 7%), политик (от 9 на 5%) и публицист (от 7% на 5%).
“Пазарът на адвокати е пренаситен, това е едно от обясненията за юристите. За настройките на хората за митничарите и политиците роля въздействат публичните наглади и отрицателните информации, свързани с тези професии”, разяснява за вестника Томчо Томев, началник на Националния център за оценка на компетенциите в Българска стопанска камара (БСК).
Известен позитивен тренд в настройките на обществото демонстрират резултатите от анкетата към мощно дефицитните през последните години инженерни специалности – от 15% през 2008 година до 19% през 2017 година Този растеж обаче продължава да е непълен, с цел да покрие потребностите на индустриалното произвеждане.
“Липсата на фрагменти в бранша е голям проблем пред икономиката”, признава Васил Велев, ръководител на УС на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ).
Въпреки опитите за промени през последните години, ползата към едни от специалностите с най-голяма социална значителност – тези на учителите и служителите на реда, остава невисок, демонстрират данните на “Алфа Рисърч”. Едва 6% от интервюираните показват “учител” като отговор на въпроса “Ако вашите деца или деца на ваш непосредствен в този момент приключват, към кои специалности бихте ги посъветвали да се ориентират?”
“Специално в Софийския университет през последните години има повишение на интереса към педагогическите специалности. След “Психология” най-желана е “Публична администрация”, а на трето място е “Социология”, съобщи пред “Труд” ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков.
Според данните в България продължава да е слаба наклонността за повишение на образованието и квалификацията. Въпреки че в страните с високо развити стопански системи “ученето през целия живот” се трансформира във фактор за по-голяма конкурентоспособност и по-високи приходи, у нас едвам 13% от хората са минали някакви курсове за образование, или повишение на подготовка през последните две години.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ