Тя е мълчала в продължение на 18 години. Сега един невроинтерфейс й върна гласа – с тембъра, мимиките и интонацията
Компютърът непосредствено чува мозъка – и стартира да приказва вместо индивида.
Осемнадесет години откакто мозъчен инсулт оставя Ан Джонсън съвсем изцяло парализирана, тя още веднъж може да чува гласа си – с помощта на интерфейса мозък-компютър, който преобразува речта непосредствено от мозъчните сигнали. През 2005 година, на тридесетгодишна възраст, учителката и треньорка по спорт в Саскачеван претърпява контузия, която води до синдрома на заключеното тяло: тя остава в схващане, само че не може да приказва и да се движи. През всичките тези години общуването се е осъществявало посредством система за следене на погледа, с движение от към 14 думи в минута – доста по-бавно от естествения разговор, при който темпото доближава към 160 думи. През 2022 година тя става третият участник в клинично проучване, провеждано от Калифорнийския университет в Бъркли и UCSF, което има за цел да върне говора на хора с тежки форми на парализа.
Използваната невропротезна система записва електрическа интензивност в кортикалната област, виновна за артикулацията, като заобикаля повредените пътища за предаване на сигналите. Върху повърхността на тази област се слага имплант с масив от интракраниални електроди. Когато пациентът се пробва да произнася думите, датчиците записват присъщите модели на интензивност и ги предават на компютър. След това логаритми с машинно образование преобразуват потоците от невросигнали в текст, синтезирана тирада или изражения на лицето на дигитален аватар, в това число съществени изражения като усмивка или намръщване.
Първоначално системата работеше с поредни модели, които даваха резултати единствено откакто цялата фраза беше приключена, което причиняваше закъснение от към осем секунди. През март 2025 година Nature Neuroscience заяви за прекосяване към поточна архитектура: трансформацията към този момент се прави съвсем в действително време, с пауза от порядъка на една секунда. За оптималната персонализация разработчиците реконструираха тембъра и интонацията от записа на сватбената тирада на Джонсън от 2004 година и разрешиха външният тип на аватара да бъде приспособен по този начин, че да бъде различим и да показва познати образни сигнали.
Ръководителите на плана – доцентът по електротехника и компютърно инженерство Гопала Ануманчипалли (Калифорнийски университет в Бъркли), неврохирургът Едуард Чанг (Калифорнийски университет в Сан Франциско) и дипломантът от Калифорнийския университет в Бъркли Кайло Литълджон – виждат крайната цел в основаването на plug-and-play технология, тъй че прототипите да се трансфорат в общоприети клинични принадлежности. Близките цели включват създаване на изцяло безжични импланти, които отстраняват физическата връзка с компютъра, и основаване на по-реалистични аватари за естествено другарство. В бъдеще се възнамерява да се премине към цифрови „ двойници “, способни да възпроизвеждат освен гласа, само че и нормалния жанр на другарство дружно с невербалните сигнали.
Подобна технология е изключително значима за дребната, само че уязвима група хора, които са изгубили говора си вследствие на инсулт, ALS или контузия. Разработчиците акцентират основната етична специфичност: декодирането се задейства единствено при умишлен опит да се произнесат думи. Това разрешава на потребителя да резервира контрола върху връзката и свежда до най-малко риска от нарушение на персоналното пространство.
За Ан присъединяване в програмата е значим стадий: тя обмисля да работи като съветник в рехабилитационен център и да беседва с клиентите посредством невропротезата. При сегашната инертност от към една секунда и бързото рационализиране на моделите на изкуствения разсъдък изследователските екипи са внимателни във връзка с възможностите за основаване на подготвени за всеобща приложимост системи за възобновяване на речта в обозримо бъдеще. По създание става дума за технология, която връща гласа на тези, които са го изгубили, и прави разговора още веднъж натурален – не посредством постепенно „ сканиране на очите “, а в позната жива форма.
