Румен Бояджиев-син: Симфоничните оркестри са изправени пред огромната опасност на глобализма
Композиторът и музикант Румен Бояджиев-син беше посетител в последния епизод на подкаста „ Има по какъв начин “, където показа своите визии по необятен кръг от тематики, засягащи разнообразни аспекти на обществото. Основният акцент обаче беше подложен върху музиката и изкуството , в които Бояджиев има надълбоко схващане и персонален опит.
Глобализация и заплахите за симфоничните оркестри
Бояджиев изрази паника по отношение на въздействието на глобализацията върху симфоничните оркестри, наблягайки, че европейските музикални колективи са изправени пред обилни провокации, подбудени от смесването на култури и обществени обичаи. Той предизвести, че това може да докара до спад в качеството на осъществяванията и даже до разпад на някои оркестри:
„ В симфоничния оркестър наклонността за дружност и единодушие се унищожава “, означи Бояджиев. „ В един оркестър преди всичко се приема персона, а по-късно инструменталист. Изпитите за банкет се вършат зад завеса, с цел да няма персонални взаимоотношения. Въпреки това, от години се одобряват единствено хора от Азия – Китай, Корея и Япония. “
Културна еднаквост против глобализация
Бояджиев уточни, че всяка страна има свои лични културни полезности и обичаи, които би трябвало да бъдат непокътнати. Според него, Европа позволява сериозна неточност, позволявайки на детайли, които не могат да се приспособяват, да обхванат в културните й фамилии. Той изрази угриженост, че неналичието на единодушие и дружност в оркестрите може да компрометира музикалното влияние върху публиката:
„ Музиката не е просто осъществяване на ноти; тя изисква страст и характерност “, сподели той. „ Енергията и въздействието върху публиката се реализират посредством личностното лъчение на музикантите. Затова съм срещу да се търсят роботи, които извършват механично музика. “
Виенската филхармония като образец
Бояджиев даде за образец Виенската филхармония, която постоянно е обект на рецензии поради поддържането на мъжко общество. Той отбрани правото им да избират музикантите, които най-добре пасват на колектива им, без външен напън да притеглят дами или цветнокожи реализатори:
„ Изкуството преди всичко е духовна работа “, съобщи Бояджиев. „ Тези хора ядат, спят и претърпяват всичко дружно. Аз утвърждавам и изцяло разбирам този метод. “
Размишленията на Румен Бояджиев-син акцентират комплицираните въпроси, които глобализацията слага пред симфоничните оркестри и културните институции . Неговите думи ни приканват да се замислим за значимостта на културната еднаквост и духовната връзка в изкуството, изключително в свят, който става все по-глобализиран.
Искра.бг реализира 4 млн. четения единствено за месец: Доказателство за качество и доверие на читателите
