400 000 души, които не живеят в Македония, били в избирателните списъци
Компетентните институции би трябвало да се заемат с прочистването на Избирателния лист, където има много наследени проблеми. Това сподели представителят на македонското държавно управление Миле Бошняковски по време на конференция в Министерския съвет, заяви БГНЕС.
Бошняковски напомни, че от 2002 година до през днешния ден в Република Македония не е имало броене на популацията. "Над 400 000 души от дълго време не живеят в страната, само че те попадат в Избирателния лист, което има отражение върху всички изборни резултати и референдума ", сподели още той.
"Съществуват повече сегменти, които би трябвало да бъдат прегледани. Част от тях са обвързване на страната, а друга част на останалите институции. От 2002 година в Македония не е имало броене на популацията. В момента се прави подготовка в Държавната изборна комисия и Националния статистически институт. Има много наследени проблеми, които би трябвало да бъдат решени. Всички сме наясно, че над 400 000 наши съграждани не живеят в Македония, а не престават да съществуват в Избирателния лист... Държавната изборна комисия по всяка възможност ще се намеси в листата, само че всички институции би трябвало да реагират и този въпрос да бъде решен ", сподели още Бошняковски. Според него "тук не става въпрос за благосклонност, а за проблем, който би трябвало да се реши ".
Ръководителят на македонската дипломация Никола Димитров акцентира, че с безапелационно болшинство жители, които са излезли да гласоподават на референдума и са дали гласа си в поддръжка на контракта от Преспа, обвързване е да се върви напред със или без нови избори.
В профила си във Фейсбук той изнася някои обстоятелства за референдума.
„ Ако имаше един, един глас „ против” повече, щяхме да се поклоним и да вдигнем ръце. Но с това безапелационно болшинство "за ", наш дълг към народа е да намерим метод да вървим напред, със или без нови избори “, споделя ръководителят на дипломацията.
„ Дали е реалност, че повече от половината от жителите (903 169) от общия брой регистрирани гласоподаватели (1 806 336) не гласоподаваха на референдума? Да. Дали е реалност, че описът на гласоподавателите въобще не е действителен, в случай че се вземат поради данните на здравноосигурителния фонд? Да. 416 382 са малолетните лица без право на глас от общо 1 872 466 обезпечени лица. Дали стотици хиляди жители са изселени? Да. Дали е реалност, че референдумът беше съвещателен, а не наложителен? Да. Дали е реалност, че без публично минаване на референдума, без решение на народа, решението се връща на институциите? Да. Дали е реалност, че с постигнатата изборна интензивност бяха нужни единствено 441 585 гласа „ за “? Да. Дали е реалност, че имаме 609 813 гласа „ за “? Да. Това значи, че ни трябваха повече гласове „ за “, акцентира Димитров. Той приключва с думите, че в случай че е било елементарно, нямаше да е историческо и че страната би трябвало да продължи напред и нагоре.
Бошняковски напомни, че от 2002 година до през днешния ден в Република Македония не е имало броене на популацията. "Над 400 000 души от дълго време не живеят в страната, само че те попадат в Избирателния лист, което има отражение върху всички изборни резултати и референдума ", сподели още той.
"Съществуват повече сегменти, които би трябвало да бъдат прегледани. Част от тях са обвързване на страната, а друга част на останалите институции. От 2002 година в Македония не е имало броене на популацията. В момента се прави подготовка в Държавната изборна комисия и Националния статистически институт. Има много наследени проблеми, които би трябвало да бъдат решени. Всички сме наясно, че над 400 000 наши съграждани не живеят в Македония, а не престават да съществуват в Избирателния лист... Държавната изборна комисия по всяка възможност ще се намеси в листата, само че всички институции би трябвало да реагират и този въпрос да бъде решен ", сподели още Бошняковски. Според него "тук не става въпрос за благосклонност, а за проблем, който би трябвало да се реши ".
Ръководителят на македонската дипломация Никола Димитров акцентира, че с безапелационно болшинство жители, които са излезли да гласоподават на референдума и са дали гласа си в поддръжка на контракта от Преспа, обвързване е да се върви напред със или без нови избори.
В профила си във Фейсбук той изнася някои обстоятелства за референдума.
„ Ако имаше един, един глас „ против” повече, щяхме да се поклоним и да вдигнем ръце. Но с това безапелационно болшинство "за ", наш дълг към народа е да намерим метод да вървим напред, със или без нови избори “, споделя ръководителят на дипломацията.
„ Дали е реалност, че повече от половината от жителите (903 169) от общия брой регистрирани гласоподаватели (1 806 336) не гласоподаваха на референдума? Да. Дали е реалност, че описът на гласоподавателите въобще не е действителен, в случай че се вземат поради данните на здравноосигурителния фонд? Да. 416 382 са малолетните лица без право на глас от общо 1 872 466 обезпечени лица. Дали стотици хиляди жители са изселени? Да. Дали е реалност, че референдумът беше съвещателен, а не наложителен? Да. Дали е реалност, че без публично минаване на референдума, без решение на народа, решението се връща на институциите? Да. Дали е реалност, че с постигнатата изборна интензивност бяха нужни единствено 441 585 гласа „ за “? Да. Дали е реалност, че имаме 609 813 гласа „ за “? Да. Това значи, че ни трябваха повече гласове „ за “, акцентира Димитров. Той приключва с думите, че в случай че е било елементарно, нямаше да е историческо и че страната би трябвало да продължи напред и нагоре.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ