Директивата на ЕС за прозрачност в заплащането: България напредва по подготовката за транспонирането ѝ
Компаниите със 100 и повече чиновници ще имат ангажимент да рапортуват разликата в заплащането на дамите и мъжете
България е в напреднал стадий на подготовка за транспониране на директивата на Европейски Съюз за бистрота в заплащането (Директива (ЕС) 2023/970). Предстои главните текстове да бъдат интегрирани в Закона за отбрана от дискриминация и допълнени с разпореждания в Кодекса на труда. Това разгласи зам.-министърът на труда и обществената политика Наталия Ефремова по време на присъединяване си във конгрес, обвързван с ръководството на човешките запаси.
Ефремова посочи, че методът цели да не се утежнява ненужно бизнесът, като в същото време се подсигурява дейно използване на новите правила.
„ Директивата на Европейски Съюз за бистрота в заплащането ще помогне на бизнеса да откри и резервира най-хубавите гении, като вкара ясни правила и правдивост при трудовите хонорари “.
Принципът за равно възнаграждение сред дамите и мъжете към този момент е заложен както в европейското, по този начин и в българското законодателство, само че неговото действително използване остава предизвикателство. Данните демонстрират, че разликата в заплащането в България надвишава 13% в интерес на мъжете – наклонност, която се отразява освен върху настоящите приходи, само че и върху бъдещите пенсии на дамите.
Според Ефремова Директивата не е просто нова регулация, а „ тест за зряла възраст “ за фирмите. В изискванията на дефицит на фрагменти тя основава предпоставки за привличане и задържане на гении посредством създаване на доверие и обективни практики на заплащане.
Сред основните промени, които директивата вкарва, е задължението работодателите да показват диапазон на заплащането още в обявите за работа. Забранява се и практиката претендентите да бъдат питани за предходното си заплащане. Целта е да се прекъсне възпроизвеждането на съществуващи неравенства.
Особено внимание се отделя на въвеждането на справедливи и неутрални по пол критерии за оценка на труда. Те ще се базират на четири съществени детайла – умения, старания, отговорности и условия на труд. На тази основа ще се дефинират равнищата на заплащане и ще се разпознават възможни разлики.
Директивата подсигурява и правото на информация на чиновниците. Те ще могат да получават данни за междинните равнища на възнаграждение в своята категория. При открита разлика над 5%, която не може да бъде обоснована от справедливи критерии, работодателите ще бъдат задължени да подхващат ограничения за нейното превъзмогване.
Предвижда се също основаване на народен орган за наблюдаване, който ще събира и проучва данни, ще следи трендовете и ще извършва превантивна функционалност. Компаниите със 100 и повече чиновници ще имат ангажимент да рапортуват разликата в заплащането на дамите и мъжете.
„ Целта на използването на директивата не е да се вкарват наказания, а предварителна защита и реализиране на правдивост. В последна сметка възнаграждението е най-ясният измерител на труда, а справедливостта – критерият за неговата стойност “, акцентира заместник-министърът.
Тя заключи, че използването на директивата ще способства за по-справедлив и конкурентоспособен пазар на труда, в който фирмите, инвестиращи в бистрота и равнопоставеност, ще имат преимущество в привличането на качествени фрагменти и в построяването на устойчиви екипи.
FaceBookTwitterPinterest




