Роботи се учат да шият джинси
Компании за облекло и технологии в това число немските Siemens AG и Levi Strauss & Co, започнаха да опитват с роботи-шивачи .
" Облеклото е последната промишленост за трилиони долари, която не е автоматизирана ", споделя Ойген Соловьов, който управлява план в лабораторията на „ Сименс “ в Сан Франциско и от 2018 година работи по автоматизиране на производството на облекло.
Идеята за потребление на роботи за връщане на повече произвеждане от чужбина набра скорост по време на пандемията, когато закъсалите вериги за доставки подчертаха рисковете от това да се разчита на отдалечени заводи.
Намирането на метод за унищожаване на ръчния труд в Китай и Бангладеш би разрешило повече произвеждане на облекла да се върне на западните потребителски пазари, в това число в Съединени американски щати. Но това е сензитивна тематика.
Много производители на облекло се тормозят да приказват за устрема към автоматизация , защото това провокира опасения, че служащите в разрастващите се страни ще пострадат. Джонатан Зорнов, който е създал техника за автоматизиране на някои елементи от фабриките за джинси, споделя, че е получил рецензии в интернет и една смъртна опасност.
Говорител на Levi's съобщи, че компанията е взела участие в ранните стадии на плана, само че отхвърли да разяснява повече.
Проблемът с тъканите
Шиенето съставлява изключително предизвикателство за автоматизацията. За разлика от бронята на автомобил или пластмасовата бутилка, които резервират формата си, когато роботът ги обработва, платът се предлага в безконечен набор от дебелини и текстури. Роботите просто нямат умелото допиране , което е особено за човешките ръце. Според откриватели, роботите се усъвършенстват, само че ще са нужни години, с цел да се развие изцяло способността им да обработват тъкани.
Но какво би станало, в случай че задоволително огромна част от тази работа може да бъде осъществена от машини, с цел да се понижи най-малко малко разликата в разноските сред Съединените щати и евтините задгранични заводи? Това е фокусът на изследователските старания, които се организират сега.
Работата в „ Сименс “ е резултат от напъните за основаване на програмен продукт за ръководство на роботи, които могат да обработват всички типове гъвкави материали, като да вземем за пример тънки кабели, споделя Соловьов. Наскоро специалистите са осъзнали, че една от най-подходящите цели са облеклата. Световният пазар на облекло се прави оценка на 1,52 трилиона $, съгласно самостоятелната платформа за данни Statista.
„ Сименс “ работи с Института за усъвършенствана роботика за производството в Питсбърг, основан през 2017 година и финансиран от Министерството на защитата, с цел да помогне на производителите от старите линии да намерят способи да употребяват новата технология. Те идентифицираха стартъп от Сан Франциско с обещаващ метод към казуса с тъканите. Вместо да учи роботите по какъв начин да боравят с плата, стартъпът Sewbo Inc. втвърдява плата с химикали, тъй че по време на производството да може да се борави с него по-скоро като с ризница на автомобил. След като бъде приключена, готовата дреха се изпира, с цел да се в профил втвърдителят.
" Почти всяко парче деним по този начин или другояче се изпира, откакто е направено, тъй че това се вписва в съществуващата индустриална система ", споделя Зорнов, откривател на Sewbo.
Привличане на роботи
В последна сметка тези проучвателен старания се разрастват и включват няколко компании за облекло, в това число Levi's и Bluewater Defense LLC, дребен американски производител на военни униформи. Те получиха безплатни средства в размер на 1,5 млн. $ от Института по роботика в Питсбърг, с цел да опитват с техниката.
Съществуват и други старания за автоматизиране на шивашките заводи. Software Automation Inc - стартъп в Джорджия, е създал машина, която може да шие тениски, да вземем за пример посредством издърпване на материала върху особено оборудвана маса.
Ерик Спаки , основен изпълнителен шеф на Bluewater Defense, производител на униформи, е взел участие в изследователските старания на „ Сименс “, само че е скептично надъхан към метода на Sewbo. " Поставянето на (втвърдяващ) материал в дрехата - това просто прибавя още един развой ", което усилва разноските, споделя Спаки, макар че това може да има смисъл за производители, които към този момент перат облекла като част от нормалната си активност, като да вземем за пример производителите на джинси.
Първата стъпка е въвеждането на роботи във фабриките за облекла.
Санджиев Бахл , който преди две години откри дребна фабрика за джинси в центъра на Лос Анджелис, е проучил машините Sewbo и се приготвя да конфигурира първата си пробна машина .
" Ако това работи, мисля, че няма причина да не се възвърне огромното произвеждане на джинси тук, в Съединени американски щати ", сподели той.
" Облеклото е последната промишленост за трилиони долари, която не е автоматизирана ", споделя Ойген Соловьов, който управлява план в лабораторията на „ Сименс “ в Сан Франциско и от 2018 година работи по автоматизиране на производството на облекло.
Идеята за потребление на роботи за връщане на повече произвеждане от чужбина набра скорост по време на пандемията, когато закъсалите вериги за доставки подчертаха рисковете от това да се разчита на отдалечени заводи.
Намирането на метод за унищожаване на ръчния труд в Китай и Бангладеш би разрешило повече произвеждане на облекла да се върне на западните потребителски пазари, в това число в Съединени американски щати. Но това е сензитивна тематика.
Много производители на облекло се тормозят да приказват за устрема към автоматизация , защото това провокира опасения, че служащите в разрастващите се страни ще пострадат. Джонатан Зорнов, който е създал техника за автоматизиране на някои елементи от фабриките за джинси, споделя, че е получил рецензии в интернет и една смъртна опасност.
Говорител на Levi's съобщи, че компанията е взела участие в ранните стадии на плана, само че отхвърли да разяснява повече.
Проблемът с тъканите
Шиенето съставлява изключително предизвикателство за автоматизацията. За разлика от бронята на автомобил или пластмасовата бутилка, които резервират формата си, когато роботът ги обработва, платът се предлага в безконечен набор от дебелини и текстури. Роботите просто нямат умелото допиране , което е особено за човешките ръце. Според откриватели, роботите се усъвършенстват, само че ще са нужни години, с цел да се развие изцяло способността им да обработват тъкани.
Но какво би станало, в случай че задоволително огромна част от тази работа може да бъде осъществена от машини, с цел да се понижи най-малко малко разликата в разноските сред Съединените щати и евтините задгранични заводи? Това е фокусът на изследователските старания, които се организират сега.
Работата в „ Сименс “ е резултат от напъните за основаване на програмен продукт за ръководство на роботи, които могат да обработват всички типове гъвкави материали, като да вземем за пример тънки кабели, споделя Соловьов. Наскоро специалистите са осъзнали, че една от най-подходящите цели са облеклата. Световният пазар на облекло се прави оценка на 1,52 трилиона $, съгласно самостоятелната платформа за данни Statista.
„ Сименс “ работи с Института за усъвършенствана роботика за производството в Питсбърг, основан през 2017 година и финансиран от Министерството на защитата, с цел да помогне на производителите от старите линии да намерят способи да употребяват новата технология. Те идентифицираха стартъп от Сан Франциско с обещаващ метод към казуса с тъканите. Вместо да учи роботите по какъв начин да боравят с плата, стартъпът Sewbo Inc. втвърдява плата с химикали, тъй че по време на производството да може да се борави с него по-скоро като с ризница на автомобил. След като бъде приключена, готовата дреха се изпира, с цел да се в профил втвърдителят.
" Почти всяко парче деним по този начин или другояче се изпира, откакто е направено, тъй че това се вписва в съществуващата индустриална система ", споделя Зорнов, откривател на Sewbo.
Привличане на роботи
В последна сметка тези проучвателен старания се разрастват и включват няколко компании за облекло, в това число Levi's и Bluewater Defense LLC, дребен американски производител на военни униформи. Те получиха безплатни средства в размер на 1,5 млн. $ от Института по роботика в Питсбърг, с цел да опитват с техниката.
Съществуват и други старания за автоматизиране на шивашките заводи. Software Automation Inc - стартъп в Джорджия, е създал машина, която може да шие тениски, да вземем за пример посредством издърпване на материала върху особено оборудвана маса.
Ерик Спаки , основен изпълнителен шеф на Bluewater Defense, производител на униформи, е взел участие в изследователските старания на „ Сименс “, само че е скептично надъхан към метода на Sewbo. " Поставянето на (втвърдяващ) материал в дрехата - това просто прибавя още един развой ", което усилва разноските, споделя Спаки, макар че това може да има смисъл за производители, които към този момент перат облекла като част от нормалната си активност, като да вземем за пример производителите на джинси.
Първата стъпка е въвеждането на роботи във фабриките за облекла.
Санджиев Бахл , който преди две години откри дребна фабрика за джинси в центъра на Лос Анджелис, е проучил машините Sewbo и се приготвя да конфигурира първата си пробна машина .
" Ако това работи, мисля, че няма причина да не се възвърне огромното произвеждане на джинси тук, в Съединени американски щати ", сподели той.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ