Компактните хечбеци предлагат всичко, от което се нуждае един средностатистически

Компактните хечбеци оферират всичко, от което се нуждае един средностатистически консуматор, тъй че за какво ги заобикаляме като чума?

Над този въпрос разсъждава Jarryd Neves, редактор в уеб страницата carbuzz. Нека “чуем ” (в главите си) неговите “размисли и пристрастености ” по тематиката. Човекът живее в Съединени американски щати и разсъжденията му са плод на американската реалност и, по-специално, автомобилна обстановка, само че изгубването на дребните коли от автомобилните фамилии върви в цялостна мощ и в Европа. Освен това има човешки инсайти, които важат и от двете страни на Атлантика.

Неотдавна имах щастието да прекарам известно време зад кормилото на последното потомство Volkswagen Polo. Малкият немски хечбек беше фейслифтнат неотдавна, което трансформира така и така отличния дребен автомобил в напряко магически.

Въпреки компактните външни размери, интериорът е необятен, а в багажника има място за няколко приблизително огромни чанти. Трицилиндровият 1,0-литров мотор с турбокомпресор е мощен, пречистен, а горивото единствено го “душка ”, тъй че и разходът е повече от добър.

Вътре ще намерите всички джаджи, които можете да желаете или от които се нуждаете – в това число опционален деен круиз надзор, сензорен екран с Apple CarPlay, задни датчици за паркиране и други – като доста комфортни седалки.

Автомобилът е превъзходен и за шофиране, с помощта на добре уравновесената возия и бързо превключващата петстепенна механична трансмисия (предлага се и седемстепенна трансмисия с двоен съединител).

И това не е просто „ ОК за стилен автомобил “. Той е брилянтен, завършек на историята. И какво „ търси “ VW за цялата тази деловитост и качество? Около 40 000 лв..

Излязох от късия си престой зад кормилото, чудейки се за какво американският пазар не разполага с жизнеспособни дребни (и в действителност достъпни) разновидности и бях същински слисан. Нима те не дават отговор на потребностите на междинния американец? Дали дребните коли имат неподходящ, отрицателен имидж в Щатите? И в случай че е по този начин, за какво? Или повода може да е друга?

Ако става въпрос за сигурност, размерът няма значение

Макар да е правилно, че по-старите компактни коли не оферират съвсем никаква отбрана при тежък конфликт, актуалните компактни коли – даже и най-евтините – са извънредно безвредни.

Например гореспоменатото Polo получи петзвездна оценка от Euro NCAP, с 94% резултат за отбрана на пасажерите – с 1% повече от новото Audi A7. И това е обстановката не е единствено при дребния Volkswagen.

Новата Honda Fit получи 87% в същата категория и получи обща оценка от пет звезди. Същата е историята и при Toyota Yaris и Renault Clio. Мнозина погрешно одобряват, че защото даден автомобил е по-малък, той предлага по-малка отбрана.

Както знаем, това не е правилно. Някои пикапи и SUV коли, с техния по-висок център на тежестта са по-предразположени към произшествия.

Така че не сигурността е тази, която би спряла хората да си купят дребен автомобил. Може би това са пространството и практичността?

Наистина ли се нуждаете от цялото пространство, което предлага SUV?

Преди да навляза в тази тематика, дано изясним едно: доста хора в действителност се нуждаят от полезността и пространството на пикап или SUV. 

Въпреки това по-голямата част от водачите разполагат с „ повече автомобил “, в сравнение с им е нужен. Не е загадка, че Америка, примерно, обича огромните коли. Там сътвориха пълноразмерния фамилен автомобил, сложиха V8 в съвсем всичко и собственоръчно убиха седаните и комбитата с манията си по пикапите и SUV.

Попитайте множеството притежатели на SUV за какво са си купили автомобила и те ще ви отговорят прагматично. „ Имам потребност от пространство, тъй като имам деца “ или „ Просто е по-практично “. Въпреки че в някои случаи това е правилно, то не е доста тъкмо.

Прекарайте единствено 30 минути на тротоара на който и да е претъпкан град и ще забележите безчет Събърбани, Ескалейди и сходни по мярка SUV коли единствено с един или двама пасажери. През множеството време останалите седалки са незаети, като се изключи редките случаи, когато децата са на втория ред.

Да, слушам ви да казвате: “Ние имаме повече от четири деца ”. В подобен случай потребността ви от огромен SUV с три реда се оказва изцяло оправдана. Но съгласно последните статистически данни междинното американско семейство има единствено 1,94 деца.

Дори и с един кокалест младеж на буксир, нещо като Volkswagen Polo или Honda Fit би трябвало да задоволи потребностите на средностатистическото американско семейство – и то с ненужно пространство. Истинската причина, заради която хората купуват огромни джипове (в по-голямата си част), е доста по-повърхностна.

Но преди да обсъдим това, дано се спрем в резюме на кросоувърите. Това са хечбеци, облечени като корави SUV-та, само че без никакви благоприятни условия. Това, което получавате в подмяна на парите си, е по-скъп автомобил, който е по-малко прелестен за шофиране, изразходва повече гориво и предлага единствено малко повече пространство.

Потребителите са очаровани от „ коравия “ външен тип и „ приключенската “ визия и заплащат по-висока цена за това – макар че нещо като Honda Civic или комби би задоволило потребностите им.

Имиджът играе значима роля при притежаването на SUV/кросоувър

И по този начин, каква е повода хората да купуват SUV и кросоувъри? Някои считат, че всичко се дължи на имиджа. Хората желаят да бъдат възприемани като по-висши, а SUV/кросоувърът/камионът внушава това по няколко метода. Не единствено че физически седите по-високо, което провокира чувство за власт, само че SUV постоянно се е свързвал с разцвет. По асоциация кросоувърът също е обвързван с тези качества.

Освен това някои специалисти считат, че повода, заради която всеобщо купуваме SUV, е обвързвана с инстинктите ни за оцеляване. Известният експерт по маркетинг и психолог Клотер Рапайл счита, че те задействат нещо в нашия рептилоиден мозък.

Знаем, че SUV-ите, камионите и кросоувърите не са по-безопасни от всеки различен актуален автомобил, само че към момента вътрешно имаме вяра, че това е правилно.

Възможно ли е да е нещо друго? Може би това са нашите традиции и полезности?

Компактният автомобил е цар в Европа, Южна Америка, Африка и Азия. Той може да прави съвсем всичко: той е фамилен автомобил, такси, удобен работен кон и съвършен метод за напредване от точка А до точка Б – изключително по тесни и препълнени пътища. Но в Америка ние не сме обременени с тези ограничавания или ограничавания.

Поради това методът на средностатистическия американец към колите е доста друг от този в останалата част на света, както изяснява Сам Фиорани, вицепрезидент на отдела за световно прогнозиране на колите в Auto Forecast Solutions. „ Американците постоянно са били хора, които считат, че по-голямото е по-добро… концепцията, че по-голямото е по-безопасно, отблъсква част от търсенето на коли. Желанието да се впечатли съседът се отразява още по-силно на търсенето от „ дребни “ коли към по-големи кросоувъри, пикапи и SUV. “

Защо тогава потребностите на Америка от коли са толкоз разнообразни от тези на всички останали страни? Според Фиорани отговорът може да се крие още в 40-те години на предишния век.

Възможно ли е повода да е Втората международна война?

След края на Втората международна война доста страни бяха стопански смутени и дребните коли бяха отговор на разнообразни транспортни потребности. Италия предложи Fiat 500, Франция – Citroen 2CV, а приносът на Англия беше емблематичното Mini.

От другата страна на Атлантика американската стопанска система процъфтява след войната. „ Американците видяха следвоенния взрив, който ги насърчи да се развъждат, да купуват жилища в предградията и да имат големи коли с високи задни капаци “, прибавя Фиорани. Дори не можем да упрекваме локалните производители на коли, че не се пробват да възприемат по-малките коли.

Фиорани отбелязва, че възходът на SUV и кросоувърите може да се наблюдава до въведените през 80-те години на предишния век екологични правила CAFE. Докато от леките коли се е очаквало да имат приблизително 8,5 l/100 km, от товарните коли се е изисквало да имат приблизително единствено 12,4 l/100 km. Няколко години по-късно, през 1990 година, се появява Ford Explorer и дава началото на наклонност, която продължава и до през днешния ден.

Може би повишението на цените на горивата ще накара хората да купуват по-малки коли

Бензинът не е на ниска цена. Средната цена на премиум горивото сега е 2,60 лева на литър, което значи, че зареждането на резервоара на автомобил като Audi SQ5 коства близо 180 лева. Това би се отразило съществено на портфейла на средностатистическия човек.

Това значи, че пълненето на резервоара на Toyota Corolla ще коства равностойността на 130 лева Така че в Америка може да се кара автомобил, който харчи по-малко гориво, в сравнение с дребен автомобил в Европа или Обединеното кралство. Малко евентуално е цените на горивата да намалеят в близко бъдеще, тъй че има възможност по-малките и по-ефективни коли да се завърнат.

Производителите на коли желаят да купувате по-големи транспортни средства

Както към този момент споменахме, разпоредбите CAFE трансформираха автомобилния пейзаж. „ Тъй като автомобилните производители бяха принудени да вършат губещи Ескорти, с цел да компенсират печелившите Краун Виктория, те постепенно пренасочиха фокуса си към пикапите “, изяснява Фиорани.

Това докара до по-големи облаги за автомобилните компании, които осъзнаха, че са блъснали златна жила. „ Не единствено, че трябваше да прескочат по-малките трудности, свързани с икономията на гориво, само че по това време имаше и по-лесни правила за сигурност. Тези коли, най-малко първоначално, костваха по-малко за произвеждане и а в това време костваха същите или повече пари “, прибавя той.

Малкото дребни налични коли, които остават в продажба в Америка, се продават постепенно, за което свидетелстват статистическите данни за продажбите. Последните числа на КИА го изписват добре: през предишния месец корейският авто производител е продал 12 862 Sportages и 10 005 Tellurides. За същия интервал КИА съумя да трансферира едвам 2 216 екземпляра от Рио, чиято цена стартира от 16 750 $. Дори EV6 съумя да изпревари по продажби Rio.

Малките коли заслужават втори късмет в Америка (и в Европа, тоже)

През последните няколко години в Съединените щати бяха продадени десетки компактни коли на налични цени. Ford изпрати Focus преди години, а Fiesta беше унищожена в международен мащаб. VW продава единствено версии на Golf, а най-малката Toyota, която може да се купи с пари, е Corolla – автомобил, систематизиран като междинен клас в множеството райони.

Електромобилността може да докара до завръщането на дребния автомобил

За никого не е загадка, че електрическите коли са скъпи за закупуване и в случай че в действителност желаеме да демократизираме колите без излъчвания, ще се нуждаем от доста по-евтини други възможности. Може би компактни коли като идния Volkswagen ID. 2all (спряган за електрически сурогат на Golf) ще разпали още веднъж тази наклонност и локалните консуматори ще осъзнаят, че огромните камиони и SUV са ненужни за 90% от дейностите ни.

Ако успеем да превъзмогнем манията си по статута, размера и желанието да впечатлим съседите си, дребният автомобил може да се радва на подем в Америка и да активизира масите в електрическата епоха – сходно на Европа след Втората международна война.

Авторът дава образци от Съединени американски щати, само че дребният автомобил е изчезващ тип даже и в Европа. Тук аргументите са разнообразни спрямо “Мюрика ”, само че резултатът е сходен.

Малките коли изкарват по-малко пари на производителите, а в един ексклузивен интервал – харчеха чипове, които можеха да се осребрят доста по-добре в по-висок клас автомобил.

Търкулнало се гърнето, та си намерило капак. Недостигът на чипове беше този капак за гърнето, което по този начин или другояче се беше търкулнало да задушава дребния автомобил. А той е отлично средство за напредване в огромния град, тъкмо при започване на електрическата ера.

В града, където V8 поривът за независимост, поискал път, обтегнат като борд на новобранско легло, естествено прелива в криволичещи меандри с разнообразни по мярка и ъгъл на удоволствието завои, че даже и фиби, бива заместен от действеност, нулеви CO2 излъчвания от шумозаглушител по време на придвижване (скоро идват излъчванията от каучук и накладки).

В града един e!up е на върха на соевата хранителна верига на микромобилността. И до момента в който открием образован и модулен превоз, който да бъде он деманд и да се разпада до съвсем личен подобен, дребни електрички като тази са най-интелигентното решение за личен превоз.

Предричаме още едно завръщане на е!мини, 500e, trabant!e е!zastavа и тн. момент преди да ни лишават правото да су купуваме лични транспортни средства и ни връчат ключовете за някакви мобилни телепортатори за богати или общи телепортационни за бедните.