Пълен крах на закона на Данаил Кирилов в Съвета на Европа и Венецианската комисия
Комитетът на министрите към Съвета на Европа и Венецианската комисия разкритикуваха остро проектозакона на министъра на правораздаването Данаил Кирилов по един от най-съществените проблеми на българската правосъдна система – безконтролността и безнаказаността на основния прокурор и намесата му в кадровата активност на съда.
Първо Комитетът на министрите излезе с безпощадна рецензия в най-острата си резолюция за България досега. В нея се споделя, че основният прокурор ще остане недостижим, а казусът с безграничната му власт даже ще се задълбочи. Малко по-късно излезе и мнението на Венецианската комисия, която предизвестява, че измененията не би трябвало да се отнасят за висшите съдии, защото това може да бъде " проблематично от позиция на независимостта на правосъдната власт ". Данаил Кирилов през днешния ден не се отзова на поканата да отбрани плана си пред комисията.
Комитетът беше сложил ултиматум на държавното управление до 1 октомври да показа плануваните ограничения за промени в закона, които да лимитират недосегаемостта на основния прокурор и да създадат допустимо следствието му. Тази рекомендация беше дадена в решението на Европейския съд по правата на индивида по делото " Колеви против България ", когато в Страсбург откриха, че няма кой да проверява основния прокурор на България даже когато има подозрение, че е забъркан в ликвидиране. Тази рекомендация към този момент 10 години стои неизпълнена.
В резултат Данаил Кирилов създаде законопроект, в който предлага следствието за съзнателно закононарушение от общ темперамент на основния прокурор да се обвърже в обща процедура с ръководителите на висшите съдилища. Предлага се даже при подозрения те да бъдат отстранявани от постовете си. Идеята на Кирилов е произрводството да стартира по предложение на най-малко трима членове на съответната гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) или на министъра на правораздаването, а пленумът му да дава позволение с най-малко 17 гласа " за ". Този план срещна голям брой рецензии от експерти, а всеки миг се чака оценката и на Венецианската комисия.
Тази година към този момент беше оповестено авансово мнение на отдела по осъществяване на решенията на съда в Страсбург, че предлаганият законопроект от Кирилов, освен няма да реши казуса, а ще го задълбочи. За осъществяването на въпросното решение се настояваше още веднъж и в последния отчет на мониторинга на Европейската комисия, който към този момент не е изнемощял. Още тогава Кирилов опита да неглижира мнението като сподели, че не бил чул рецензии към законопроекта.
Съветът на Европа: Все още няма гаранции за без значение следствие против основния прокурор В последното си мнение от през днешния ден Съветът на Европа обрисува като главен проблем продължаващата липса на гаранции за основаване на опция за без значение и дейно следствие против основния прокурор, в случай че има данни за закононарушение. В документа се упорства българските управляващи да вкарат правосъден надзор на отводите на прокуратурата да стартира следствие, дружно с ограничения против несъразмерното натоварване на съдилищата и прокуратурите. Настоява се и навреме да бъде предоставена подробна оценка на обсега и изискванията, които би трябвало да има подобен правосъден надзор.
Съветът на Европа приканва българските управляващи да вкарат солидни гаранции за институционална, йерархична и практическа самостоятелност на всички органи, които управляват или организират следствие против основния прокурор, във всички обстановки (с изключение на незабавни дейности по разследването) и на всички стадии на производството, в това число предварителните следствия.
България би трябвало неотложно да изготви нови законодателни оферти, гарантиращи независимостта и успеваемостта на вероятно следствие против основния прокурор. В мнението се показва, че, в случай че има непреодолими конституционни спънки, би трябвало да препоръчани нужните промени в конституцията.
Съветът на Европа акцентира и че българското държавно управление би трябвало да премисли и преразгледа концепциите на Данаил Кирилов, залегнали в законопроекта за " тримата огромни " от 14 юни и по-конкретно опцията за краткотрайно премахване на ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
В мнението се насочва и апел към държавното управление най-накрая да одобри промени в законодателството, с които се отпадне опцията за автоматизирано премахване на съдии по искане на основния прокурор.
От Съвета на Европа акцентират за следващ път и констатитрания систематичен проблем с неефективните наказателни следствия в България, както и продължаващата липса на гаранции да се вкара опция за без значение и дейно следствие против основния прокурор. Отбелязва се " със страдание ", че предложенията на държавното управление на този стадий не са задоволително съответни.
" Отбелязваме също с дълбока угриженост, че законопроектът от 14 юни 2019 година по отношение на следствието на основния прокурор и ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд освен не съумява да позволи съществуващите дефекти, свързани с независимостта и успеваемостта на следствието по отношение на основния прокурор, само че би могъл да затрудни сходно следствие ", акцентират в мнението си от Съвета на Европа.
И още веднъж показват, че осъществяването на решението по делото " Колеви " не изисква по никакъв метод да се трансформират разпоредбите за следствие на ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Съветът на Европа отбелязва със угриженост, че законопроектът на Данаил Кирилов съдържа разпореждания за автоматизирано премахване двамата висши съдии, което би могло да заплаши тяхната самостоятелност.
Освен това акцентират, че е обвързване на всяка страна според Конвенцията за отбрана на правата на индивида и осовните свободи да съблюдава и извършва изцяло, дейно и навреме окончателните решения на Европейския съд по всеки проблем, по който страната е страна.
Венецианската комисия: Промените да не засягат висшите съдии
Становището на Венецианската комисия е, че препоръчаният от министъра на правораздаването Данаил Кирилов план за промени евентуално ще се провали предвид на задачите, които са сложени. Нещо повече – измененията не би трябвало да засягат и двамата ръководители на висшите съдилища – Върховния касационен и Върховния административен съд, както предлага Кирилов.
Венецианската комисия приветства решимостта на българските управляващи да се оправят със сериозен минус в българската наказателноправна система – даже хипотетично е невероятно да се проверява основния прокурор. Съществува сериозен риск препоръчаният от държавното управление механизъм за премахване на основния прокурор да не извърши задачите си.
Ще са нужни композиция от институционални промени, нови правила и еволюция в политическата просвета. Освен това Венецианската комисия е срещу разширението на механизма за прекъсване на двама основни съдии, се споделя в мнението на комисията.
Проблемът с невъзможността да стартира без значение следствие за закононарушение против основния прокурор в България, което на процедура го прави недостижим, беше разпознат през ноември 2009 година от Европейския съд по правата на индивида в решението си по делото Колеви против България, напомнят специалистите.
© Пресцентър на Министерството на правораздаването
В началото на ноември специалисти от Венецианската комисия се срещнаха в България с министър Данаил Кирилов, с премиера Бойко Борисов, президента Румен Радев и неправителствени организации.
За да се оправят с казуса и да подобрят отчетността на основния прокурор и на двамата висши съдии, българските управляващи създадоха механизъм, който разрешава да бъдат отстранени тримата висши магистрати и да стартира следствие против тях. Това предложение беше необятно разисквано в България и Венецианската комисия приветства решимостта на управляващите да се оправят с казуса, се споделя още в мнението. От комисията регистрират позитивно и това, че " управляващите са отворени към сериозен и приобщаващ разговор с всички сътрудници и заинтригувани страни ".
Въпреки че предложенията за премахване на основния прокурор наподобява рационално решение на доктрина, то може би няма да работи на процедура поради позицията на основния прокурор в границите на държавното обвиняване и неговото значимо въздейстие върху Висшия правосъден съвет, акцентират от комисията.
Подобно решение би трябвало да се основава всъщност на информацията, получена от следователи и прокурори, които са подчинени на основния прокурор. Освен това ще бъде мъчно да се намерят трима членове на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, които биха внесли предложение за следствие и 17 членове да гласоподават решението за премахване и започване на следствие, считат от комисията и оферират няколко метода за преобразяване на механизма в работещ и по-ефективен.
Комисията предлага " самостоятелен прокурор " да проверява основния
Например законодателят може да задължи основният прокурор да се въздържа от каквито и да е указания в случаи, които го засягат. Друго предложение е членовете на Върховния правосъден съвет, които не са свързани с прокуратурата, да могат да внасят искане за краткотрайно премахване на основния прокурор.
Сред вероятните механизми е и да бъде свален прагът на болшинството, нужен за решение за краткотрайно премахване на основния прокурор. От Венецианската комисия оферират да се вкара и опция за правосъден надзор на решенията да не се образува наказателно следствие или поверяване на наказателни преписки на някакъв " самостоятелен прокурор ".
Проектът за промени на Данаил Кирилов планува също разширение на механизма и опция за краткотрайно премахване и наказателно гонене на двамата висши съдии. Това не е било поставяно като условие от Европейския съд по правата на индивида и е проблематично от позиция на независимостта на правосъдната власт, предизвестяват специалистите на Венецианската комисия.
Отстраняването на висши магистрати от пленума на Висш съдебен съвет, в който съдиите са малцинство, опонира на европейските стандарти и не подхожда нито на текста, нито на логиката на българската Конституция. Венецианската комисия приканва българските управляващи да се откажат от тази част от предлагането.
Комисията още един път напомня своите предходни рекомендации за по-общи промени за състава на Висш съдебен съвет, и акцентира, че казусът, посочен в правосъдното решение по делото " Колеви против България ", не може да се позволи с една единствена корекция, а ще изисква композиция от институционални промени, нови процедурни и законодателни правила, както и еволюция на професионалната нравственос и държание и на политическата просвета.
Целият текст със мнението на Венецианската комисия се чака да бъде оповестено на 9 декември на страницата на комисията.
Становищата на Венецианската комисия не са наложителни за осъществяване, само че са целесъобразни. Премиерът Бойко Борисов преди дни увери, че всички рекомендации на комисията ще бъдат изпълнени. Той изрази и подготвеност за бързи промени.
В изявлението си по Би Ти Ви в сряда обаче той разгласи напълно различен вид. Борисов заяви, че към този момент имал рекомендации от черновата на Венецианската комисия. " За подсъдността на основния прокурор те споделят, че би трябвало да има безусловно без значение прокурорско звено, с две трети да се избере от прокурорската гилдия и в случай че има осъществено закононарушение, този прокурор да може да го организира това следствие, без да се регистрира на никого ", изясни министър председателят.
Борисов се възползва от обстоятелството, че никой още не е виждал черновата на отчета, и изрази подготвеност измененията да се одобряват небрежно – " още в събота ", от Министерския съвет.
Препоръките на Венецианската комисия са значими, изключително в светлината на последните самопризнания на основния прокурор Сотир Цацаров и премиера Бойко Борисов, че изборът на правосъдните ръководители се случва отвън правосъдния съвет. Заради изказванията им ръководителят на Върховния касационен съд Лозан Панов прикани да бъдат разследвани за търговия с въздействие.
Първо Комитетът на министрите излезе с безпощадна рецензия в най-острата си резолюция за България досега. В нея се споделя, че основният прокурор ще остане недостижим, а казусът с безграничната му власт даже ще се задълбочи. Малко по-късно излезе и мнението на Венецианската комисия, която предизвестява, че измененията не би трябвало да се отнасят за висшите съдии, защото това може да бъде " проблематично от позиция на независимостта на правосъдната власт ". Данаил Кирилов през днешния ден не се отзова на поканата да отбрани плана си пред комисията.
Комитетът беше сложил ултиматум на държавното управление до 1 октомври да показа плануваните ограничения за промени в закона, които да лимитират недосегаемостта на основния прокурор и да създадат допустимо следствието му. Тази рекомендация беше дадена в решението на Европейския съд по правата на индивида по делото " Колеви против България ", когато в Страсбург откриха, че няма кой да проверява основния прокурор на България даже когато има подозрение, че е забъркан в ликвидиране. Тази рекомендация към този момент 10 години стои неизпълнена.
В резултат Данаил Кирилов създаде законопроект, в който предлага следствието за съзнателно закононарушение от общ темперамент на основния прокурор да се обвърже в обща процедура с ръководителите на висшите съдилища. Предлага се даже при подозрения те да бъдат отстранявани от постовете си. Идеята на Кирилов е произрводството да стартира по предложение на най-малко трима членове на съответната гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) или на министъра на правораздаването, а пленумът му да дава позволение с най-малко 17 гласа " за ". Този план срещна голям брой рецензии от експерти, а всеки миг се чака оценката и на Венецианската комисия.
Тази година към този момент беше оповестено авансово мнение на отдела по осъществяване на решенията на съда в Страсбург, че предлаганият законопроект от Кирилов, освен няма да реши казуса, а ще го задълбочи. За осъществяването на въпросното решение се настояваше още веднъж и в последния отчет на мониторинга на Европейската комисия, който към този момент не е изнемощял. Още тогава Кирилов опита да неглижира мнението като сподели, че не бил чул рецензии към законопроекта.
Съветът на Европа: Все още няма гаранции за без значение следствие против основния прокурор В последното си мнение от през днешния ден Съветът на Европа обрисува като главен проблем продължаващата липса на гаранции за основаване на опция за без значение и дейно следствие против основния прокурор, в случай че има данни за закононарушение. В документа се упорства българските управляващи да вкарат правосъден надзор на отводите на прокуратурата да стартира следствие, дружно с ограничения против несъразмерното натоварване на съдилищата и прокуратурите. Настоява се и навреме да бъде предоставена подробна оценка на обсега и изискванията, които би трябвало да има подобен правосъден надзор.
Съветът на Европа приканва българските управляващи да вкарат солидни гаранции за институционална, йерархична и практическа самостоятелност на всички органи, които управляват или организират следствие против основния прокурор, във всички обстановки (с изключение на незабавни дейности по разследването) и на всички стадии на производството, в това число предварителните следствия.
България би трябвало неотложно да изготви нови законодателни оферти, гарантиращи независимостта и успеваемостта на вероятно следствие против основния прокурор. В мнението се показва, че, в случай че има непреодолими конституционни спънки, би трябвало да препоръчани нужните промени в конституцията.
Съветът на Европа акцентира и че българското държавно управление би трябвало да премисли и преразгледа концепциите на Данаил Кирилов, залегнали в законопроекта за " тримата огромни " от 14 юни и по-конкретно опцията за краткотрайно премахване на ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
В мнението се насочва и апел към държавното управление най-накрая да одобри промени в законодателството, с които се отпадне опцията за автоматизирано премахване на съдии по искане на основния прокурор.
От Съвета на Европа акцентират за следващ път и констатитрания систематичен проблем с неефективните наказателни следствия в България, както и продължаващата липса на гаранции да се вкара опция за без значение и дейно следствие против основния прокурор. Отбелязва се " със страдание ", че предложенията на държавното управление на този стадий не са задоволително съответни.
" Отбелязваме също с дълбока угриженост, че законопроектът от 14 юни 2019 година по отношение на следствието на основния прокурор и ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд освен не съумява да позволи съществуващите дефекти, свързани с независимостта и успеваемостта на следствието по отношение на основния прокурор, само че би могъл да затрудни сходно следствие ", акцентират в мнението си от Съвета на Европа.
И още веднъж показват, че осъществяването на решението по делото " Колеви " не изисква по никакъв метод да се трансформират разпоредбите за следствие на ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Съветът на Европа отбелязва със угриженост, че законопроектът на Данаил Кирилов съдържа разпореждания за автоматизирано премахване двамата висши съдии, което би могло да заплаши тяхната самостоятелност.
Освен това акцентират, че е обвързване на всяка страна според Конвенцията за отбрана на правата на индивида и осовните свободи да съблюдава и извършва изцяло, дейно и навреме окончателните решения на Европейския съд по всеки проблем, по който страната е страна.
Венецианската комисия: Промените да не засягат висшите съдии
Становището на Венецианската комисия е, че препоръчаният от министъра на правораздаването Данаил Кирилов план за промени евентуално ще се провали предвид на задачите, които са сложени. Нещо повече – измененията не би трябвало да засягат и двамата ръководители на висшите съдилища – Върховния касационен и Върховния административен съд, както предлага Кирилов.
Венецианската комисия приветства решимостта на българските управляващи да се оправят със сериозен минус в българската наказателноправна система – даже хипотетично е невероятно да се проверява основния прокурор. Съществува сериозен риск препоръчаният от държавното управление механизъм за премахване на основния прокурор да не извърши задачите си.
Ще са нужни композиция от институционални промени, нови правила и еволюция в политическата просвета. Освен това Венецианската комисия е срещу разширението на механизма за прекъсване на двама основни съдии, се споделя в мнението на комисията.
Проблемът с невъзможността да стартира без значение следствие за закононарушение против основния прокурор в България, което на процедура го прави недостижим, беше разпознат през ноември 2009 година от Европейския съд по правата на индивида в решението си по делото Колеви против България, напомнят специалистите.
© Пресцентър на Министерството на правораздаването
В началото на ноември специалисти от Венецианската комисия се срещнаха в България с министър Данаил Кирилов, с премиера Бойко Борисов, президента Румен Радев и неправителствени организации.
За да се оправят с казуса и да подобрят отчетността на основния прокурор и на двамата висши съдии, българските управляващи създадоха механизъм, който разрешава да бъдат отстранени тримата висши магистрати и да стартира следствие против тях. Това предложение беше необятно разисквано в България и Венецианската комисия приветства решимостта на управляващите да се оправят с казуса, се споделя още в мнението. От комисията регистрират позитивно и това, че " управляващите са отворени към сериозен и приобщаващ разговор с всички сътрудници и заинтригувани страни ".
Въпреки че предложенията за премахване на основния прокурор наподобява рационално решение на доктрина, то може би няма да работи на процедура поради позицията на основния прокурор в границите на държавното обвиняване и неговото значимо въздейстие върху Висшия правосъден съвет, акцентират от комисията.
Подобно решение би трябвало да се основава всъщност на информацията, получена от следователи и прокурори, които са подчинени на основния прокурор. Освен това ще бъде мъчно да се намерят трима членове на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, които биха внесли предложение за следствие и 17 членове да гласоподават решението за премахване и започване на следствие, считат от комисията и оферират няколко метода за преобразяване на механизма в работещ и по-ефективен.
Комисията предлага " самостоятелен прокурор " да проверява основния
Например законодателят може да задължи основният прокурор да се въздържа от каквито и да е указания в случаи, които го засягат. Друго предложение е членовете на Върховния правосъден съвет, които не са свързани с прокуратурата, да могат да внасят искане за краткотрайно премахване на основния прокурор.
Сред вероятните механизми е и да бъде свален прагът на болшинството, нужен за решение за краткотрайно премахване на основния прокурор. От Венецианската комисия оферират да се вкара и опция за правосъден надзор на решенията да не се образува наказателно следствие или поверяване на наказателни преписки на някакъв " самостоятелен прокурор ".
Проектът за промени на Данаил Кирилов планува също разширение на механизма и опция за краткотрайно премахване и наказателно гонене на двамата висши съдии. Това не е било поставяно като условие от Европейския съд по правата на индивида и е проблематично от позиция на независимостта на правосъдната власт, предизвестяват специалистите на Венецианската комисия.
Отстраняването на висши магистрати от пленума на Висш съдебен съвет, в който съдиите са малцинство, опонира на европейските стандарти и не подхожда нито на текста, нито на логиката на българската Конституция. Венецианската комисия приканва българските управляващи да се откажат от тази част от предлагането.
Комисията още един път напомня своите предходни рекомендации за по-общи промени за състава на Висш съдебен съвет, и акцентира, че казусът, посочен в правосъдното решение по делото " Колеви против България ", не може да се позволи с една единствена корекция, а ще изисква композиция от институционални промени, нови процедурни и законодателни правила, както и еволюция на професионалната нравственос и държание и на политическата просвета.
Целият текст със мнението на Венецианската комисия се чака да бъде оповестено на 9 декември на страницата на комисията.
Становищата на Венецианската комисия не са наложителни за осъществяване, само че са целесъобразни. Премиерът Бойко Борисов преди дни увери, че всички рекомендации на комисията ще бъдат изпълнени. Той изрази и подготвеност за бързи промени.
В изявлението си по Би Ти Ви в сряда обаче той разгласи напълно различен вид. Борисов заяви, че към този момент имал рекомендации от черновата на Венецианската комисия. " За подсъдността на основния прокурор те споделят, че би трябвало да има безусловно без значение прокурорско звено, с две трети да се избере от прокурорската гилдия и в случай че има осъществено закононарушение, този прокурор да може да го организира това следствие, без да се регистрира на никого ", изясни министър председателят.
Борисов се възползва от обстоятелството, че никой още не е виждал черновата на отчета, и изрази подготвеност измененията да се одобряват небрежно – " още в събота ", от Министерския съвет.
Препоръките на Венецианската комисия са значими, изключително в светлината на последните самопризнания на основния прокурор Сотир Цацаров и премиера Бойко Борисов, че изборът на правосъдните ръководители се случва отвън правосъдния съвет. Заради изказванията им ръководителят на Върховния касационен съд Лозан Панов прикани да бъдат разследвани за търговия с въздействие.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ