КЗК разкри фрапиращи изкривявания на пазара на храни у нас
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разгласява най-мащабния си секторен разбор за пазара на храни в България. Докладът разкрива тежки изкривявания от производството до търговията. Председателят на Комисия за защита на конкуренцията Росен Карадимов изясни, че проблемите са натрупвани десетилетия. Той акцентира, че ролята на комисията е да разкрива структурни деформации, а не да контролира цените.
Карадимов разяснява изявление на Бойко Борисов за „ незабавен безпорядък “ при рухване на кабинета. Той посочи, че Комисия за защита на конкуренцията няма функционална задача да контролира цените. Тази отговорност е на Национална агенция за приходите и Комисията за отбрана на потребителите. Задачата на Комисия за защита на конкуренцията е дълготрайна и сложна. Тя употребява секторните разбори като водещ инструмент.
Карадимов съобщи, че българската стопанска система е тежко изкривена. Това е резултат от сбъркана приватизация и неприятни управнически решения. Комисията стартира работа с най-чувствителния бранш – земеделските артикули и бързооборотните храни. Новият отчет потвърждава систематични изкривявания по цялата верига. Пример за това е млечният бранш, който е в сериозно положение.
Производството на прясно мляко във България е спаднало за 4 години, от 2020 до 2024 година с 25%. 25% за 4 години.
Този спад води до обезлюдяване на райони и изгубване на ферми. Страната ни не може да подсигурява продоволствието си. Вносът на мляко и млечни артикули е 43% за 4 години. Това значи неспособност за обезпечаване на продоволствени потребности. Традиционен български бранш като млекопреработката е под риск. Продукцията става все по-зависима от импорт. Резултатът за потребителите е осезаемо повишение на цените.
Комисия за защита на конкуренцията организира срещи с браншови организации. Целта е разискване на изводите и рекомендациите от отчета. Търсят се механизми за саморегулация на бранша. Предстои и публично разискване на отчета в София Тех Парк. Поканени са всички заинтригувани страни за намиране на решения.
Докладът разкрива, че надценките при хранителни артикули са доста по-високи от междинните в Европа. Например, те доближават до 91% при кашкавала и до 135% при минералната вода. Средните европейски надценки са към 35%. Карадимов показа съпоставяне за бариерите за нахлуване на търговски вериги в Европейски Съюз. България е на последно място. Комисия за защита на конкуренцията регистрира съществени структурни деформации на пазара на храните.
България е на последно място в Европа… За да отворите търговски обект в Австрия, Германия или Франция, има купища изисквания… В България на практика нямате никакви спънки.
Това е довело до най-голямата централизация на огромни търговски вериги в Европа. Липсата на бариери води до ниска конкуренция. Председателят на Комисия за защита на конкуренцията акцентира, че надценките не са равни на облагата на веригите. Производителите вършат отстъпки сред 30-50%. Това постоянно значи, че доставната цена е равна на себестойността. За да оцелеят, производителите са принудени да смъкват качеството. На места надценките стигат до 90%.
Сред рекомендациите на Комисия за защита на конкуренцията са поощряване на кооперирането. Предлага се основаване на къси вериги на доставки. Важно е въвеждането на национални стандарти за качество. Необходими са засилен институционален надзор и по-голяма бистрота в комерсиалните практики. Комисия за защита на конкуренцията приканва за разговор и съдействие сред всички заинтригувани страни. Анализът цели да бъде основа за решение на проблемите.
