Комисията за противодействие на корупцията (КПК) е изправена пред сериозни

...
Комисията за противодействие на корупцията (КПК) е изправена пред сериозни
Коментари Харесай

Делата на Антикорупционната комисия катастрофират в съда, върнаха 18 хил. лв. на депутата Ибрямов

Комисията за противопоставяне на корупцията (КПК) е изправена пред съществени провокации. На депутата Джейхан Ибрямов са върнати 18 000 лв., конфискувани при обиски. Това става с определение на Софийския градски съд, откакто прокуратурата отказала да върне парите. Ибрямов бе задържан през октомври 2024 година по следствие на КПК за искане на рушвет от 100 000 лева, обвързван с социална поръчка.

Липсва прогрес както по избора на ново управление на КПК, по този начин и по двата законопроекта за нейното закриване. Брюксел отхвърля милиарди евро по Плана за възобновяване и резистентност поради неефективността на комисията. Въпреки чуването и класирането на претендентите за управление в края на август 2025 година, процесът е в застой.

КПК, която има проверяващи функционалности от близо две години, е подложена на рецензии за мудни следствия и аварирали каузи в съда. Стотици каузи с обвинени остават без правосъдни процеси, а присъди даже на първа инстанция са необичайност. Няколко кметове и знакови предприемачи са били арестувани, само че нито един настоящ или някогашен министър.

Първоначално Ибрямов е упрекнат за търговия с въздействие в Министерството на защитата, само че след това обвиняването е променено за здравното министерство. Той е единственият народен представител с публични обвинявания от КПК. Двама негови сътрудници също са забъркани в следствия. Едното е против сина на някогашния съпредседател на Движение за права и свободи Джевдет Чакъров. Трети народен представител, „ незнайното лице с имунитет “ по делото против кмета на Варна Благомир Коцев, съгласно свидетелски показания е Асен Василев, ръководител на „ Продължаваме промяната “. Василев е отишъл да даде показания пред КПК, само че му е отказано.

От Антикорупционния фонд (АКФ) показват, че новият Закон за противопоставяне на корупцията (след закриването на КПКОНПИ) страда от липса на външен надзор. Те подлагат на критика двойствената роля на новата КПК като проверяващ и контролиращ орган. Движение за права и свободи и Демократична България също подлагат на критика сегашния модел на КПК. Те го дефинират като неефикасен и оферират прекачване на функционалностите към прокуратурата или други органи, с цел да се избегне политическо потребление на комисията. ГЕРБ и Бойко Борисов също показват мощни рецензии, наричайки КПК „ страшилище “ с несъразмерни пълномощия без съответен надзор.

Само три каузи на КПК са стигнали до съда към края на 2025 година Най-шумното е против Благомир Коцев, двама общински съветници от Политическа партия във Варна и предприемач. Другото е против някогашния зам.-кмет на София Никола Барбутов. Третото дело, против някогашния кмет на Омуртаг Ешреф Ешрефов, бе върнато на прокуратурата от съда. Подобна орис е имало и друго дело на КПК за корупция с белязани пари против служител от Министерството на спорта Иван Иванов и татко му.

Големите корупционни каузи на КПК, почнали напролет и лятото на 2024 година, към момента не са стигнали до съда. Сред тях са делото за митниците с обвинени някогашната шефка Петя Банкова, ексглавния секретар на Министерство на вътрешните работи Живко Коцев и предприемачи. Разследването против някогашния регионален водач на Движение за права и свободи във Варна Сали Табаков също е на пауза. Няма развиване и по случая за заема от 150 млн. лева от ББР към компания, обвързвана с Румен Гайтански-Вълка. През декември 2025 година КПК се прочу и с интервенция за пране на пари против лица, свързани с построяването на Исторически парк до Варна, при която са упрекнати седем души, само че без главния воин Ивелин Михайлов, който е народен представител.

Докато депутатите разискват закриването на неефективната КПК, въпросът с Комисията за лишаване на нелегално добито имущество (КОНПИ) остава провесен. КОНПИ продължава да губи огромна част от гражданските си искове в съда, а плащаните такси и компенсации надвишават бюджета ѝ. Историческият подтекст демонстрира, че антикорупционните политики в България постоянно са под външен напън, само че водят до нулеви резултати.

Източник: paragraph.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР