България с първи законопроект за крипто активите
Комисията за финансов контрол (КФН) се чака да има водеща роля в новия Закон за пазарите на крипто активи, който бе оповестен за публично разискване от Министерския съвет.
Проектът , формиран от Министерството на финансите, цели да внедри наредбите, признати от Европейския съюз през предходната година посредством Регламента за пазарите на крипто активи (MiCA).
Едно от решенията е да не се основава обособен държавен регулатор за крипто активи, като то е стимулирано от по-ниските разноски, свързани с включването на ново звено в границите на КФН, както и от опцията да се употребява към този момент съществуващата административна инфраструктура на комисията.
Създателите на законопроекта акцентират, че заради известни прилики сред MiCA и съществуващите процеси по Закона за общественото предложение на скъпи бумаги (ЗППЦК) и Закона за пазарите на финансови принадлежности (ЗПФИ), ще бъдат употребени едни от най-хубавите интегрирани практики ви те ще обезпечат нужната последователност при осъществяването на надзорните функционалности на органа.
Българска народна банка и Европейската централна банка са органите, отговарящи за издаването и отнемането на лицензи на кредитни институции, които правят криптовалутни действия.
КФН дава отговор за лицензирането, наблюдението за съблюдаване на разпоредбите, налагането на наказания и отнемането на лицензи на издатели на – постоянни монети, крипто активи, платформи за търговия с криптовалути и снабдители на услуги в този бранш.
Регулаторът би трябвало да получи по този начин наречената “ ” за даден крипто актив, съдържаща подробна информация за издателя, посредника или лицето, желаещо да бъде позволено до търговията, плана, който ще се осъществя с набрания капитал, общественото предложение на крипто активитe, обвързваните права и отговорности, употребяваната технология, както и съпътстващите опасности.
Що се отнася до лицензирането, планува се опция за отвод от страна на комисията, в случай че тя не вземе решение по подадено заявление в границите на 6 месеца.
По смисъла на закона и на европейския правилник, емитентите на токени, обезпечени с активи, би трябвало да разполагат с капитал, чиято стойност е не по-малка от €350,000, 2% от междинния размер на запасите в активи или една четвърт от непрекъснатите общи разноски за миналата година.
Членовете на управителните органи на доставчиците на услуги за крипто активи би трябвало да не са осъждани за умишлени закононарушения, да не са били глобени за избран кръг нарушавания в разнообразни периоди обратно във времето, да нямат възбрана за осъществяване на материалноотговорни действия и да не са били част от ръководството на компании, които са банкрутирали или са изгубили лиценза си от Българска народна банка или КФН.
Притежатели, потребителите на услуги за крипто активи, както и други заинтригувани лица, в това число потребителски сдружения, могат да подават тъжби и сигнали до КФН за нарушавания на новия закон. В взаимозависимост от нарушаването глобите варират от 1,000 лева до 60 милиона лв.. или % от оборота при открити пазарни операции. Предвижда се публичното разискване да продължи до 20 септември.
