Конституционната комисия прие на второ четене кои лица ще могат да бъдат служебни премиери
Комисията по конституционни въпроси в Народното събрание одобри на второ четене текста за кръга от лица , които могат да бъдат избирани и назначавани за длъжностен министър-председател от президента . Това се случи по време на днешното изключително съвещание, без редакции и макар рецензиите, предават от пресцентъра на Висшия адвокатски съвет.
Предложението , което не претърпя смяна и беше гласувано с 6 гласа „ за “, 3 „ срещу “ и нито един „ въздържал се “, гласи :
„ Служебните министър председатели ще се избират всред ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Върховния касационен съд, шефа или подуправител на Българската национална банка, ръководителя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител. Ограничения в пълномощията на служебното държавно управление могат да бъдат планувани в закон. “
От Висшия адвокатски съвет акцентират, че Комисията не е взела поради мнението на Върховния касационен съд /ВКС/, с което висшите съдии упорстваха ръководителят на Върховен касационен съд да не бъде измежду лицата, които да заемат поста на длъжностен министър председател.
„ Посочихме, че използваме гръцкия модел – в Гърция ръководителят на Върховен касационен съд също е в листата от лица, които могат да бъдат номинирани за длъжностен министър председател. Така че това по-скоро ускорява събитието, че служебният кабинет не би трябвало да бъде партийно привързан, той не се е явявал на избори и няма политически мандат от обществото “, сподели за „ Българска национална телевизия “ Надежда Йорданова от групата на „ Продължаваме Промяната – Демократична България “/ПП-ДБ/.
„ Надяваме се апропо да няма служебно държавно управление. Най-важното съгласно мен, което постигнахме през днешния ден, е редакцията на правилото за непрекъсваемост на действието на законодателната власт в България. Получавайки непрекъсваемост на законодателната власт, ние получаваме надзор върху служебното държавно управление “ , съобщи ръководителят на комисията Радослав Чолаков .
Според правосъдния министър минималният период, в който тази административна процедура по правенето на законопроекта и неговото публично консултиране може да завърши някъде през март 2024 година . Поне съгласно Министерството на правораздаването 6 месеца са един рационален период , в който целия развой може да завърши.
Настоящият състав на Висш правосъден съвет /ВСС/ ще продължи да работи най-малко още 9 месеца след приемането на измененията в Конституцията. Ограничение във функционалностите му ще е само да не може да назначава ръководители на висшите съдилища и основен прокурор. Предложението е импортирано от депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Серия рецензии към предлаганите промени направи изтъкнатият конституционалист проф. Пенчо Пенев . От това дали някои предлагани текстове са въобще в полето на Конституцията, до такива, които се пробват да прикрият нежеланието на Народното събрание да се откаже да номинира претендентите и особено тези за Висш съдебен съвет.
„ Сега се поставя точката с прокурори и следователи и концепцията е настоящи съдии да влязат в извънсъдебната квота във Висшия прокурорски съвет. Моля ви, не правете това, но доста ви апелирам. Това е най-прекият път да скараме двете гилдии, които така и така не са в блестящи връзки “ , прикани депутатите проф. Пенев.
На 19 декември ще се организира второ гласоподаване в пленарната зала , а преди Коледа и финалното им трето четене.
