Комисията по конституционни въпроси пусна проекта за промени в Конституцията

Комисията по конституционни въпроси " пусна " плана за промени в Конституцията на ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи към пленарната зала. Това се случи след близо 7-часов спор, в който по предложенията валяха най-вече рецензии, освен това от всички страни.

Парламентарната комисия по конституционни въпроси гласоподава с 5 гласа " за ", 3 " срещу " и без " въздържали се " да предложи на Народното събрание планът за промени в Конституцията, импортиран в края на юли с подписите на 166 депутати (от ГЕРБ, " Продължаваме промяната - Демократична България " и ДПС). В продължение на близо 7 часа предложенията бяха показани, разисквани и по тях мнения показаха редица институции и неправителствени организации.

Критиките към измененията бяха преобладаващи в изявленията като се чуха даже оферти планът да се върне на вносителите за цялостна преправка. Въпреки противоречивите текстове, гласуването в зала е планувано за 6 октомври (петък), а прогнозите са, че измененията ще бъдат дефинитивни признати в последния месец на тази година. 

Промените в главния закон се преглеждат на три четения. За да бъдат признати, те би трябвало да бъдат подкрепени от най-малко три четвърти от всички народни представители, т.е. 180. Ако това не се случи, само че планът събере най-малко 160 гласа, той се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предлагането се приема, в случай че за него са дали своят вот не по-малко от 160 народни представители.

Почти несъмнено е, че планът, импортиран от 166 депутати, ще върви по по-бавната писта, само че ръководителят на конституционната комисия Радомир Чолаков даде да се разбере, че ще се употребява минимума на периода - т.е. 2 месеца. Очаква се първото четене на измененията да се случи в петък.

" Между първо и второ четене ще се направи сериозен опит всички рационални оферти да бъдат отразени ", даде обещание министърът на правораздаването Атанас Славов.

Дискусията в комисията през днешния ден беше открита с позицията на президента Румен Радев. От негово име съветничката му проф. Емилия Друмева засипа с рецензии плана.

Основните рецензии на президента са към концепцията да бъде изменена фигурата на служебното държавно управление, както и отнемането на последната му дума при назначението на основния прокурор и ръководителите на двете висши съдилища.

Проектът планува, че когато Народното събрание не може да излъчи държавно управление, президентът отново ще назначава служебно. Но за министър председател ще би трябвало да уточни някой всред ръководителите на Народното събрание, Конституционния съд или шефа на Българска народна банка.  " Когато в 7-дневен период президентът не назначи Министерския съвет, препоръчан от избрания длъжностен министър-председател, служебното държавно управление се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно заседание в период до два месеца след назначение на служебното държавно управление. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен период преди производство на изборите ", написа в плана.

Според Друмева когато се пристъпва към лишаване на пълномощия на подобен върховен държавен орган, определен директно, се визира сърцевината на действието на парламентарния парламентарен модел, формата на държавното ръководство. Такова изменение може да направи единствено Великото национално заседание.

" Няма потвърдена нужда за смяна в тази посока. Досега не е имало оборване на резултати от предварителни избори, които минават през служебно държавно управление. ", уточни Друмева. Тя акцентира, че по този начин евентуалните служебни министър председатели биха изпаднали в тежка несъответственост.

Съветникът на президента разяснява и отнемането на ролята му при назначението на тримата огромни в правосъдната власт. Според нея това " доста понижава правното състояние на тези върхови позиции в правосъдната власт и на тежестта на цялата правосъдна власт. Техният статус се приравнява на едни административни ръководители ", акцентира тя и изясни, че присъединяване на президента е гаранция против капсулиране на системата.

Според Друмева концепцията пълномощията на основния прокурор да бъдат лимитирани до висшата прокуратура, е уместна. Но тя имаше забележки за намаляването на опциите му да сезира Конституционния съд. " Сега той няма ограничаване. А се предлага да се изравни с Висшия адвокатски съвет и омбудсмана. Това не е удачно, не отговоря на функционалностите на прокуратурата и се надяваме, че може да се откри решение в посока възможностите на основния прокурор да бъдат обвързани с естеството на функционалностите на прокуратурата ", уточни тя.

За някои от концепциите в плана някогашният парламентарен арбитър Румен Ненков разяснява, че са " неповторими по своята противоконституционност и в цялостно противоречие с универсалните интернационалните стандарти за без значение правораздаване ".

Преподавателят по административно право и процес проф. Райна Николова пък уточни, че опцията за избиране на хора с двойно поданство за депутати съгласно нея минира държавността, защото ще им отвори пътя и за поста на президент и членове на Министерски съвет.

По-рано Висшият правосъден съвет (ВСС) разруши на пух и прахуляк препоръчаните промени в Конституцията. Съветът се събра изключително през днешния ден сутринта, с цел да одобри становище по тематиката, преди отрасловата парламентарна комисия да прегледа плана. Вече обаче е ясно, че ГЕРБ се отмята от предлагането 24 май да бъде вписан като народен празник в главния закон. Предстои да се разбере и дали стоят зад подписите си за другите оферти - и за новата уредба на служебните държавни управления, и за опцията депутати и министри да имат двойно поданство.

Становището на Висш съдебен съвет се отнася само за " правосъдната " част от плана. Единственото предложение, което Висш съдебен съвет поддържа, е плануваното болшинство на съдии, определени от съдии, в Съдийската гилдия.

Всички останали хрумвания са подложени на сериозна рецензия като тя е изключително засилена във връзка с предлагането за премахването на Пленума на Висш съдебен съвет и основаването на два обособени съвета, разказва  " Лекс ". Според съвета това може да бъде направено единствено от Велико национално заседание. Само Велико народно събрание може и да понижи мандатите на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, на главния прокурор и на членовете на Висш съдебен съвет - това са други предложения, свързани със правосъдната власт в плана.

Съветът вижда в доста от предложенията интервенция в независимостта на правосъдната власт. Включително и с наредбите, които се отнасят до наредбите за механизма за следствие на основния прокурор. 

" Очевидно е, че предложенията на законодателя за делене на Висш съдебен съвет на два органа и намаляването на мандата му, както и на тези на ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор не подхождат на наложителното пояснение на Конституционния съд (за Велико народно събрание, б.а.). Накърнен е и салдото сред управляващите с лишаването на президента на републиката от пълномощието да назначава и освобождава ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и основния прокурор, по предложение на Пленума на Висш съдебен съвет “, се споделя в мнението и се цитират решения на Конституционния съд.

Според съвета Народното събрание би надхвърлил своята подготвеност. И в случай че позволява Конституцията да се променя и добавя от Обикновено национално заседание, без съблюдаване на процедурата, планувана в главния закон, " нищо не може да обезпечи нейното изключително място в правната система на страната "  и " може да я направи жертва на преждевременно изменение или краткотрайни ползи ". " Приемането на по този начин препоръчаните текстове би довело и до неизчерпаеми проблеми за правосъдната система ", се споделя в мнението на съвета.

Пленумът обръща внимание на състава на Прокурорския съвет и по-специално на превеса на членовете, определени от Народното събрание. Предвижда се трима от кадровиците да бъдат определени от професионалната квота, а шестима от Народното събрание.

Съветът недоумява и от предлагането в пълномощията на бъдещия Прокурорски съвет да влезе приемането на правила за общо методическо управление върху активността на прокурорите. Това съгласно кадровиците всъщност съставлява изземване на функционалност на основния прокурор и възлагането ѝ на административен орган, което е неприемливо.

" Даването на общи методически управления за активността на прокуратурите изисква познаването в дълбочина на спецификите на прокурорската работа, каквато не би могъл да има този групов орган, състоящ се от 10 души, от които единствено двама прокурори и един следовател, определени от професионалната квота. Подобен метод би могло да се преглежда и като интервенция в активността на органите на правосъдната власт ", акцентира Висш съдебен съвет.

Резерви има и към плануваното орязване на пълномощията на основния прокурор и приравняването му с всеки друг административен началник.

" Подхождаме с схващане към устрема на законодателя за съкращаване на пълномощията на основния прокурор, само че тази фигура е наложителна за естественото действие на прокуратурата, която е обединен, независим и профилиран парламентарен орган, претрупан със задачата да следи за съблюдаване на законността. Надзорът за правда и методическото управление, които основният прокурор реализира върху активността на всички прокурори, имат предназначението да обезпечават точното и еднообразно използване на законите от всички прокурори при осъществяваните инспекции и процесуално-следствени дейности в досъдебната фаза на наказателното произвеждане, по отношение на постигането на общата, конституционно закрепена цел на активността на правосъдната власт – отбрана на правата и законните ползи на жителите, юридическите лица и страната ", счита съветът.

Друго предложение, което буди паниката на съвета, е обвързвано с плануваното пълномощие на министъра на правораздаването да предлага прокурори и следователи за назначение, повишение, пренасяне и освобождение от служба, а за съдиите - само за освобождение. Така на процедура се дава възможност на министъра да кадрува в прокуратурата.

Заедно със мнението си, кадровиците ще изпратят на Комисията по конституционни въпроси и протокола от днешното съвещание, тъй като Атанаска Дишева не бе съгласна с болшинството и поддържа част от предложенията за промени в главния закон.

" Изненада ме монолитността на становището на Висш съдебен съвет, единствено един глас " срещу " обособени елементи. Но това не е изненадващо поради цялата история на взети решения на този състав на съвета ", разяснява след съвещанието на съвета министърът на правораздаването Атанас Славов, препращайки към всички противоречиви решения и безпринципни позиции на кадровия орган.

Славов счита, че ще отбрани плана за промени в Конституцията пред Венецианската комисия. По думите му след разделянето на съвета на съдийски и прокурорски, ще се гарантира самостоятелност и самоуправление на съдиите с болшинство съдии, определени от съдии, както и отчетност и отговорност на прокуратурата.

" Принципът за самоуправление е използван напълно единствено за съдиите, в доста страни прокуратурите се ръководят от органи на изпълнителната власт ", акцентира Славов.

Той не е склонен, че с плана Обикновеното национално заседание нагазва в пълномощията на Велико народно събрание. " Предлага се по-скоро оптимизация на функционалности, пълномощия на органи в границите на правосъдната власт, според Тълкувателно решение 8 от 2005 година на Конституционния съд това е в прерогативите на Обикновено национално заседание ", счита той.

Заявените от Народното събрание упоритости са измененията в Конституцията да бъдат признати до края на годината.