Правната комисия прие на първо четене три проекта за промени в Закона за съдебната власт във връзка с ВСС и главния прокурор
Комисията по конституционни и правни въпроси одобри на първо четене три законопроекта за промени в Закона за правосъдната власт.
В законопроекта на „ Възраждане “ е записано, че Пленум на Висшия правосъден съвет (ВСС) с изминал мандат не може да организира процедура и да гласоподава оферти за основен прокурор, ръководител на Върховния касационен съд (ВКС) и ръководител на Върховния административен съд (ВАС).
Цвета Рангелова от „ Възраждане “ съобщи, че техният план дава позволение на проблеми, касаещи опцията на страни по висящи производства да могат да сезират инспектората за дейности и бездействия на органи на правосъдната власт.
Съдебната система е мощно политизирана и това се вижда изключително блестящо в последните месеци и не без присъединяване на избрани правосъдни органи, уточни тя.
Законопроектът на „ Продължаваме промяната – Демократична България “ планува всички членове на Висш съдебен съвет, а освен тези от Прокурорската гилдия, да могат да оферират основен прокурор. Според концепциите, в случай че президентът върне препоръчаната кандидатура, правосъдните кадровици ще могат да потвърдят избора си с болшинство на членовете, избирани от магистратската квота.
Предложенията включват прекратяването на почналите процедури по желание на основен прокурор и ръководител на Върховен административен съд. За втората към момента няма претенденти. За първата претендент е Борислав Сарафов.
От „ ИТН “ оферират структурата на прокуратурата да следва тази на съдилищата, които преглеждат наказателни каузи. Както и ограничението на пълномощията на основния прокурор в границите на пълномощията му като независим парламентарен орган.
Служебният министър на правораздаването Мария Павлова изрази позиция, че правосъдна промяна се прави от 30 години и всяка е по-лоша от идната, тъй като се прави на парче и небрежно. Разбирам, че би трябвало да се вземе политическо решение, тъй като би трябвало да се отговори на някои публични упования, само че не може с способи, които опонират на законите, уточни тя.
Не е това методът небрежно и на парче да се вършат нещата. Процедурата за основния прокурор не завършва на 16 януари, не бързайте толкоз доста, нищо няма да се позволи с това бързане. Премислете хубаво нещата, съобщи още министърът. Павлова означи, че в края на декември 2024 година Министерството на правораздаването разгласява за публично разискване промени в правосъдния закон.
В законопроекта на „ Възраждане “ е записано, че Пленум на Висшия правосъден съвет (ВСС) с изминал мандат не може да организира процедура и да гласоподава оферти за основен прокурор, ръководител на Върховния касационен съд (ВКС) и ръководител на Върховния административен съд (ВАС).
Цвета Рангелова от „ Възраждане “ съобщи, че техният план дава позволение на проблеми, касаещи опцията на страни по висящи производства да могат да сезират инспектората за дейности и бездействия на органи на правосъдната власт.
Съдебната система е мощно политизирана и това се вижда изключително блестящо в последните месеци и не без присъединяване на избрани правосъдни органи, уточни тя.
Законопроектът на „ Продължаваме промяната – Демократична България “ планува всички членове на Висш съдебен съвет, а освен тези от Прокурорската гилдия, да могат да оферират основен прокурор. Според концепциите, в случай че президентът върне препоръчаната кандидатура, правосъдните кадровици ще могат да потвърдят избора си с болшинство на членовете, избирани от магистратската квота.
Предложенията включват прекратяването на почналите процедури по желание на основен прокурор и ръководител на Върховен административен съд. За втората към момента няма претенденти. За първата претендент е Борислав Сарафов.
От „ ИТН “ оферират структурата на прокуратурата да следва тази на съдилищата, които преглеждат наказателни каузи. Както и ограничението на пълномощията на основния прокурор в границите на пълномощията му като независим парламентарен орган.
Служебният министър на правораздаването Мария Павлова изрази позиция, че правосъдна промяна се прави от 30 години и всяка е по-лоша от идната, тъй като се прави на парче и небрежно. Разбирам, че би трябвало да се вземе политическо решение, тъй като би трябвало да се отговори на някои публични упования, само че не може с способи, които опонират на законите, уточни тя.
Не е това методът небрежно и на парче да се вършат нещата. Процедурата за основния прокурор не завършва на 16 януари, не бързайте толкоз доста, нищо няма да се позволи с това бързане. Премислете хубаво нещата, съобщи още министърът. Павлова означи, че в края на декември 2024 година Министерството на правораздаването разгласява за публично разискване промени в правосъдния закон.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ