Отлагат увеличението на минималната работна заплата
Комисията по бюджет и финанси одобри удължителния бюджет на второ четене
Комисията по бюджет и финанси одобри на второ четене законопроекта за продължение действието на разпореждания от Закона за държавния бюджет за 2022 година, Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година, съобщи Българска телеграфна агенция.
На съвещанието министърът на финансите Росица Велкова сподели, че мнението, което сега Министерството на финансите показва, е предлагането за минимална работна заплата (МРЗ) от 770 лева да бъде признато, считано от 1 юли 2023 година
С план на Постановление на Министерския съвет се предлага минималната работна заплата за страната от 1 януари 2023 година да стане 770 лв.. Проектът беше оповестен на страницата на Министерството на труда и обществената политика (МТСП) на 10 декември.
Това предложение е на МТСП, сложено е на публично разискване, напомни Велкова. Становището, което сега показва Министерството на финансите и ще даде към МТСП, е това да бъде признато, считано от 1 юли, защото нямаме бюджет в типичен тип, сподели министър Велкова.
Говорейки за положението на държавния бюджет, финансовият министър цитира прелиминарен отчет на Европейска комисия, съгласно който България е втората страна от страните членки на Европейски Съюз, след Италия, с най-голям систематичен недостиг за 2022 година, който е 4 %. Една трета от приноса за този систематичен недостиг е национално финансиране на първоначални и настоящи разноски, главно нарастване на пенсиите, останалите две трети са нетаргетирани обезщетения и ограничения, уточни Велкова.
При това положение на бюджета, ние да надграждаме разноските, не мисля, че можем да реализираме някакви финансова непоклатимост и резистентност, разяснява още отрасловият министър.
На съвещанието бяха прегледани предложенията, направени сред първо и второ четене на удължителния закон. Редица оферти не бяха позволени за разглеждане в комисия, защото депутатите решиха, че е неприемливо в сходен тип законопроект да се вършат промени в обществения пакет. Те обаче ще бъдат разисквани в пленарна зала при гласуването на второ четене на удължителния закон. Сред недопуснатите до разглеждане текстове, препоръчани от Корнелия Нинова и група депутати, са свързани с минималния размер на главната заплата на най-ниска служба, планувана за заемане от държавен чиновник, от 850 лева месечно от януари.
Министър Велкова напомни, че чисто хазната губи към един милиард лв. от растеж на минималната заплата от 710 на 850 лв.. Парламентът одобри на първо четене минималната работна заплата за идната календарна година да се дефинира до 31 октомври на актуалната година и в размер не по-малък от 50 на 100 от брутната междинна заплата за страната за интервала от дванайсетте месеца, предхождащи определянето ѝ. Към момента това би означавало най-малък размер от 850 лв..
Не бяха позволени за разглеждане от комисията и текстове, свързани с оптималния размер на осигурителния приход.
Не се одобри предлагането на Асен Василев от " Продължаваме Промяната " вместо първите три работни дни от болничния да се покриват от работодателя, те да бъдат два. От Движение за права и свободи предложиха Национален осигурителен институт да заплаща всички дни, а бизнесът нищо, само че и това предложение не се одобри.
Одобрено беше обаче пенсиите да продължат да порастват по модифицирано швейцарско предписание, по което всяка година от 1 юли се актуализират. С смяната, препоръчана от някогашния финансов министър Асен Василев, от тази дата пенсиите, отпуснати до края на миналата година, ще се осъвременяват от 1 юли на идната я със 100 % от инфлацията или 100 % от повишаването на осигурителния приход. Изборът е сред по-високата от двете стойности.
Василев предложи още да се продължи политиката на актуализация на заплатите на учителите в учебното и предучилищно обучение. Проблемът беше, че сметките на депутатите и на Министерството на финансите се разминаваха. Затова ръководителят на комисията Петър Чобанов предложи да стане от 1 януари 2023 г, само че когато бъде признат Закон за държавния бюджет за 2023 година Социалистът Румен Гечев обаче сподели, че преподавателите във висшите образователни заведения имат по-ниски хонорари от тези в междинните учебни заведения. Депутатите се съгласиха с неговите причини. Предложението на Василев не се одобри заради недопустимост и по тази причина депутатите ще обсъдят в пленарна зала по какъв начин да бъдат признати и двете оферти.
Сега разбирам за какво Министерството на финансите и държавното управление внесоха удължителен закон, оттук насетне цялата тежест ще бъде на Народното събрание и на нашата комисия с помощта на популизма, който съумя да витае сред нас. Знаете ли какъв недостиг направихме довечера с нарастване на разноските и понижение на приходите, попита в края на съвещанието депутатът от ГЕРБ и някогашен финансов министър Кирил Ананиев.
Комисията по бюджет и финанси одобри на второ четене законопроекта за продължение действието на разпореждания от Закона за държавния бюджет за 2022 година, Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година, съобщи Българска телеграфна агенция.
На съвещанието министърът на финансите Росица Велкова сподели, че мнението, което сега Министерството на финансите показва, е предлагането за минимална работна заплата (МРЗ) от 770 лева да бъде признато, считано от 1 юли 2023 година
С план на Постановление на Министерския съвет се предлага минималната работна заплата за страната от 1 януари 2023 година да стане 770 лв.. Проектът беше оповестен на страницата на Министерството на труда и обществената политика (МТСП) на 10 декември.
Това предложение е на МТСП, сложено е на публично разискване, напомни Велкова. Становището, което сега показва Министерството на финансите и ще даде към МТСП, е това да бъде признато, считано от 1 юли, защото нямаме бюджет в типичен тип, сподели министър Велкова.
Говорейки за положението на държавния бюджет, финансовият министър цитира прелиминарен отчет на Европейска комисия, съгласно който България е втората страна от страните членки на Европейски Съюз, след Италия, с най-голям систематичен недостиг за 2022 година, който е 4 %. Една трета от приноса за този систематичен недостиг е национално финансиране на първоначални и настоящи разноски, главно нарастване на пенсиите, останалите две трети са нетаргетирани обезщетения и ограничения, уточни Велкова.
При това положение на бюджета, ние да надграждаме разноските, не мисля, че можем да реализираме някакви финансова непоклатимост и резистентност, разяснява още отрасловият министър.
На съвещанието бяха прегледани предложенията, направени сред първо и второ четене на удължителния закон. Редица оферти не бяха позволени за разглеждане в комисия, защото депутатите решиха, че е неприемливо в сходен тип законопроект да се вършат промени в обществения пакет. Те обаче ще бъдат разисквани в пленарна зала при гласуването на второ четене на удължителния закон. Сред недопуснатите до разглеждане текстове, препоръчани от Корнелия Нинова и група депутати, са свързани с минималния размер на главната заплата на най-ниска служба, планувана за заемане от държавен чиновник, от 850 лева месечно от януари.
Министър Велкова напомни, че чисто хазната губи към един милиард лв. от растеж на минималната заплата от 710 на 850 лв.. Парламентът одобри на първо четене минималната работна заплата за идната календарна година да се дефинира до 31 октомври на актуалната година и в размер не по-малък от 50 на 100 от брутната междинна заплата за страната за интервала от дванайсетте месеца, предхождащи определянето ѝ. Към момента това би означавало най-малък размер от 850 лв..
Не бяха позволени за разглеждане от комисията и текстове, свързани с оптималния размер на осигурителния приход.
Не се одобри предлагането на Асен Василев от " Продължаваме Промяната " вместо първите три работни дни от болничния да се покриват от работодателя, те да бъдат два. От Движение за права и свободи предложиха Национален осигурителен институт да заплаща всички дни, а бизнесът нищо, само че и това предложение не се одобри.
Одобрено беше обаче пенсиите да продължат да порастват по модифицирано швейцарско предписание, по което всяка година от 1 юли се актуализират. С смяната, препоръчана от някогашния финансов министър Асен Василев, от тази дата пенсиите, отпуснати до края на миналата година, ще се осъвременяват от 1 юли на идната я със 100 % от инфлацията или 100 % от повишаването на осигурителния приход. Изборът е сред по-високата от двете стойности.
Василев предложи още да се продължи политиката на актуализация на заплатите на учителите в учебното и предучилищно обучение. Проблемът беше, че сметките на депутатите и на Министерството на финансите се разминаваха. Затова ръководителят на комисията Петър Чобанов предложи да стане от 1 януари 2023 г, само че когато бъде признат Закон за държавния бюджет за 2023 година Социалистът Румен Гечев обаче сподели, че преподавателите във висшите образователни заведения имат по-ниски хонорари от тези в междинните учебни заведения. Депутатите се съгласиха с неговите причини. Предложението на Василев не се одобри заради недопустимост и по тази причина депутатите ще обсъдят в пленарна зала по какъв начин да бъдат признати и двете оферти.
Сега разбирам за какво Министерството на финансите и държавното управление внесоха удължителен закон, оттук насетне цялата тежест ще бъде на Народното събрание и на нашата комисия с помощта на популизма, който съумя да витае сред нас. Знаете ли какъв недостиг направихме довечера с нарастване на разноските и понижение на приходите, попита в края на съвещанието депутатът от ГЕРБ и някогашен финансов министър Кирил Ананиев.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ