Комисията по бюджет и финанси на НС ще разгледа на второ четене временния закон за бюджета
Комисията по бюджет и финанси на Народно събрание ще прегледа през днешния ден на второ четене Законопроекта за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2025 година до приемането на държавния бюджет и на бюджетите на Държавното публично обезпечаване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за тази година, импортиран от Министерския съвет.
Законопроектът урежда събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2025 година за период, не по-дълъг от три месеца, при съблюдаване условията на Закона за обществените финанси, Кодекса за обществено обезпечаване и Закона за здравното обезпечаване.
Съгласно наредбата на член 87, алинея 1 от Закона за обществените финанси, ако до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде признат от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в сходство с настоящите закони, а осъществяването на разноските и даването на прехвърляния е в размер, не по-голям от размера им за същия интервал на миналата година, до размера на постъпилите доходи, помощи и дарения, като се регистрират влезнали в действие актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които плануват спомагателни или понижени бюджетни средства, и при съблюдаване на фискалните правила по този закон и утвърдените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели. Подобни разпореждания по отношение на бюджета на Държавното публично обезпечаване и бюджета на НЗОК се съдържат в Кодекса за обществено обезпечаване и в Закона за здравното обезпечаване.
Законопроектът включва текст, съгласно който, когато приходите за съответния интервал са незадоволителни да покрият разноските и прехвърлянията, лимитите за заплащания се понижават пропорционално до размера на приходите. Първостепенните разпоредители с бюджетни средства приоритизират заплащанията си, като разноските за заплати и обществени заплащания са приоритет и се изплащат в цялостен размер.
Законопроектът беше признат на първо четене от Народното събрание на 9 януари единомислещо с 207 гласа " за ". В пленарната зала служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова изясни, че служебният кабинет е изработил Законопроекта за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2025 година, защото импортираните законопроекти за държавния бюджет и бюджетите на НЗОК и на ДОО за 2025 година не са прегледани от Народното събрание.
Бюджетната комисия ще прегледа на съвещанието през днешния ден също Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българската национална банка (БНБ), импортиран от Министерския съвет, както и Законопроекта за одобрение на Финансовия контракт сред България и Европейската капиталова банка за финансиране на план " България - съфинансиране по Фондовете на Европейски Съюз 2021 - 2027 (СПЗ) ".
С оферти план на промени в Закона за Българска народна банка се цели реализиране на цялостно правно сходство на Закона за Българска народна банка с условията на Договора за действието на Европейски Съюз (ДФЕС) и Устава за институционална и лична самостоятелност на Централната банка по отношение на реда за назначение на служебно държавно управление, очакван в член 99, алинея 5 от Конституцията на България, се отбелязва в претекстовете към законопроекта. Посочва се още, че това е обвързвано с отразяване на рекомендациите, регистрирани в отчетите за конвергенция на ЕЦБ и Европейска комисия за 2024 г.
Законопроектът урежда събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2025 година за период, не по-дълъг от три месеца, при съблюдаване условията на Закона за обществените финанси, Кодекса за обществено обезпечаване и Закона за здравното обезпечаване.
Съгласно наредбата на член 87, алинея 1 от Закона за обществените финанси, ако до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде признат от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в сходство с настоящите закони, а осъществяването на разноските и даването на прехвърляния е в размер, не по-голям от размера им за същия интервал на миналата година, до размера на постъпилите доходи, помощи и дарения, като се регистрират влезнали в действие актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които плануват спомагателни или понижени бюджетни средства, и при съблюдаване на фискалните правила по този закон и утвърдените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели. Подобни разпореждания по отношение на бюджета на Държавното публично обезпечаване и бюджета на НЗОК се съдържат в Кодекса за обществено обезпечаване и в Закона за здравното обезпечаване.
Законопроектът включва текст, съгласно който, когато приходите за съответния интервал са незадоволителни да покрият разноските и прехвърлянията, лимитите за заплащания се понижават пропорционално до размера на приходите. Първостепенните разпоредители с бюджетни средства приоритизират заплащанията си, като разноските за заплати и обществени заплащания са приоритет и се изплащат в цялостен размер.
Законопроектът беше признат на първо четене от Народното събрание на 9 януари единомислещо с 207 гласа " за ". В пленарната зала служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова изясни, че служебният кабинет е изработил Законопроекта за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2025 година, защото импортираните законопроекти за държавния бюджет и бюджетите на НЗОК и на ДОО за 2025 година не са прегледани от Народното събрание.
Бюджетната комисия ще прегледа на съвещанието през днешния ден също Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българската национална банка (БНБ), импортиран от Министерския съвет, както и Законопроекта за одобрение на Финансовия контракт сред България и Европейската капиталова банка за финансиране на план " България - съфинансиране по Фондовете на Европейски Съюз 2021 - 2027 (СПЗ) ".
С оферти план на промени в Закона за Българска народна банка се цели реализиране на цялостно правно сходство на Закона за Българска народна банка с условията на Договора за действието на Европейски Съюз (ДФЕС) и Устава за институционална и лична самостоятелност на Централната банка по отношение на реда за назначение на служебно държавно управление, очакван в член 99, алинея 5 от Конституцията на България, се отбелязва в претекстовете към законопроекта. Посочва се още, че това е обвързвано с отразяване на рекомендациите, регистрирани в отчетите за конвергенция на ЕЦБ и Европейска комисия за 2024 г.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ




