Бюджетната комисия разглежда на второ четене временния закон за бюджета
Комисията по бюджет и финанси на Народно събрание ще прегледа през днешния ден на второ четене Законопроекта за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2025 година до приемането на държавния бюджет и на бюджетите на Държавното публично обезпечаване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за тази година, импортиран от Министерския съвет.
Законопроектът урежда събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2025 година за период, не по-дълъг от три месеца, при съблюдаване условията на Закона за обществените финанси, Кодекса за обществено обезпечаване и Закона за здравното обезпечаване.
Съгласно наредбата на член 87, алинея 1 от Закона за обществените финанси, в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде признат от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в сходство с настоящите закони, а осъществяването на разноските и даването на прехвърляния е в размер, не по-голям от размера им за същия интервал на миналата година, до размера на постъпилите доходи, помощи и дарения, като се регистрират влезнали в действие актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които плануват спомагателни или понижени бюджетни средства, и при съблюдаване на фискалните правила по този закон и утвърдените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели. Подобни разпореждания по отношение на бюджета на Държавното публично обезпечаване и бюджета на НЗОК се съдържат в Кодекса за обществено обезпечаване и в Закона за здравното обезпечаване.
Законопроектът включва текст, съгласно който, когато приходите за съответния интервал са незадоволителни да покрият разноските и прехвърлянията, лимитите за заплащания се понижават пропорционално до размера на приходите. Първостепенните разпоредители с бюджетни средства приоритизират заплащанията си, като разноските за заплати и обществени заплащания са приоритет и се изплащат в цялостен размер.
Законопроектът беше признат на първо четене от Народното събрание на 9 януари единомислещо с 207 гласа " за ". В пленарната зала служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова изясни, че служебният кабинет е изработил Законопроекта за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2025 година, защото импортираните законопроекти за държавния бюджет и бюджетите на НЗОК и на ДОО за 2025 година не са прегледани от Народното събрание.
С оферти законопроект се предлага правна рамка, която, от една страна, да обезпечи безпроблемното действие на страната и общините, а въпреки това, да подсигурява правата и законните ползи на жителите, предоставяйки им правна сигурност по отношение на изплащането на хонорари, пенсии, обществени помощи и други обществени заплащания, прилагане на данъчни преференции и облекчения, както и осъществяването на други заплащания. Едновременно с това препоръчаният законопроект обезпечава използването на специфичните закони, уреждащи характерни публични връзки, до приемането на бюджетните закони за 2025 година, написа в претекстовете на вносителя.
Между първо и второ четене са импортирани осем оферти за промени в законопроекта, оповестени на интернет страницата на Народното събрание.
Сред тях са на депутата Йордан Цонев ( " ДПС- Ново начало " ), с които се предлага нулева ставка Данък добавена стойност за хляба и брашното да стане непрекъсната мярка по Закона за Данък добавена стойност, а не краткотрайна както до момента, както и удължение периода на преференциалната Данък добавена стойност ставка за ресторантьорския отрасъл до 31 декември 2025 година
С друго предложение Цонев предлага включване на нов параграф в законопроекта, с което се цели основаването на условия за обезпечаване на нужното финансиране и продължение на националната мярка за компенсиране на небитовите крайни клиенти, заради високите цени на електрическата сила. Подобно предложение вършат и депутати от " ГЕРБ - Съюз на демократичните сили ", " БСП- Обединена левица " и " ИТН ".
Бюджетната комисия ще прегледа на съвещанието през днешния ден също Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българската национална банка (БНБ), импортиран от Министерския съвет, както и Законопроекта за одобрение на Финансовия контракт сред България и Европейската капиталова банка за финансиране на план " България - съфинансиране по Фондовете на Европейски Съюз 2021 - 2027 (СПЗ) ".
С оферти план на промени в Закона за Българска народна банка се цели реализиране на цялостно правно сходство на Закона за Българска народна банка с условията на Договора за действието на Европейски Съюз (ДФЕС) и Устава за институционална и лична самостоятелност на Централната банка по отношение на реда за назначение на служебно държавно управление, очакван в член 99, алинея 5 от Конституцията на България, се отбелязва в претекстовете към законопроекта. Посочва се още, че това е обвързвано с отразяване на рекомендациите, регистрирани в отчетите за конвергенция на ЕЦБ и Европейска комисия за 2024 година
В законопроекта е записано, че при положение на назначение на шефа или на подуправител на Българска народна банка за длъжностен министър-председател по реда на член 99, алинея 5 от Конституцията, изборът на нов шеф, надлежно подуправител, се създава не по-късно от един месец от преустановяване на пълномощията му. В случай че шефът или подуправител е изразил категорично единодушие да бъде назначен за длъжностен министър-председател по реда на член 99, алинея 5 от Конституцията, той подава оставка. Управителят или подуправител има правото да откаже да бъде назначен за длъжностен министър-председател по реда на член 99, алинея 5 от Конституцията, е записано в законопроекта.
Сключването на финансовия контракт сред България и Европейска инвестиционна банка за финансиране на план " България - съфинансиране по Фондовете на Европейски Съюз 2021 - 2027 (СПЗ) " е планувано в текст от Закона за държавния бюджет на България за 2024 година, се отбелязва в претекстовете към законопроекта за ратификация. Финансовият контракт е подписан за Европейска инвестиционна банка на 9 декември 2024 година в Люксембург и за България на 12 декември 2024 година в София. Съгласно документа Европейска инвестиционна банка дава на България систематичен програмен заем в размер 250 млн. евро. Това е рамков заем, средствата от които постъпват в централния бюджет и са предопределени за обезпечаването на нужните бюджетни средства за покриването на националния принос по плановете, изпълнявани по допустимите оперативни стратегии, се изяснява в претекстовете. Това е третият систематичен програмен заем, които Европейска инвестиционна банка дава за поддръжка на държавното управление на България при усвояването на средствата от фондовете на Европейски Съюз. В обсега на заема за програмен интервал 2021 - 2027 година се включват стратегиите " Транспортна съгласуваност ", " Околна среда ", " Развитие на районите ", " Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията " и " Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна ".
Всеки миг е значим! Последвайте ни ви , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Законопроектът урежда събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2025 година за период, не по-дълъг от три месеца, при съблюдаване условията на Закона за обществените финанси, Кодекса за обществено обезпечаване и Закона за здравното обезпечаване.
Съгласно наредбата на член 87, алинея 1 от Закона за обществените финанси, в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде признат от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в сходство с настоящите закони, а осъществяването на разноските и даването на прехвърляния е в размер, не по-голям от размера им за същия интервал на миналата година, до размера на постъпилите доходи, помощи и дарения, като се регистрират влезнали в действие актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които плануват спомагателни или понижени бюджетни средства, и при съблюдаване на фискалните правила по този закон и утвърдените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели. Подобни разпореждания по отношение на бюджета на Държавното публично обезпечаване и бюджета на НЗОК се съдържат в Кодекса за обществено обезпечаване и в Закона за здравното обезпечаване.
Законопроектът включва текст, съгласно който, когато приходите за съответния интервал са незадоволителни да покрият разноските и прехвърлянията, лимитите за заплащания се понижават пропорционално до размера на приходите. Първостепенните разпоредители с бюджетни средства приоритизират заплащанията си, като разноските за заплати и обществени заплащания са приоритет и се изплащат в цялостен размер.
Законопроектът беше признат на първо четене от Народното събрание на 9 януари единомислещо с 207 гласа " за ". В пленарната зала служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова изясни, че служебният кабинет е изработил Законопроекта за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2025 година, защото импортираните законопроекти за държавния бюджет и бюджетите на НЗОК и на ДОО за 2025 година не са прегледани от Народното събрание.
С оферти законопроект се предлага правна рамка, която, от една страна, да обезпечи безпроблемното действие на страната и общините, а въпреки това, да подсигурява правата и законните ползи на жителите, предоставяйки им правна сигурност по отношение на изплащането на хонорари, пенсии, обществени помощи и други обществени заплащания, прилагане на данъчни преференции и облекчения, както и осъществяването на други заплащания. Едновременно с това препоръчаният законопроект обезпечава използването на специфичните закони, уреждащи характерни публични връзки, до приемането на бюджетните закони за 2025 година, написа в претекстовете на вносителя.
Между първо и второ четене са импортирани осем оферти за промени в законопроекта, оповестени на интернет страницата на Народното събрание.
Сред тях са на депутата Йордан Цонев ( " ДПС- Ново начало " ), с които се предлага нулева ставка Данък добавена стойност за хляба и брашното да стане непрекъсната мярка по Закона за Данък добавена стойност, а не краткотрайна както до момента, както и удължение периода на преференциалната Данък добавена стойност ставка за ресторантьорския отрасъл до 31 декември 2025 година
С друго предложение Цонев предлага включване на нов параграф в законопроекта, с което се цели основаването на условия за обезпечаване на нужното финансиране и продължение на националната мярка за компенсиране на небитовите крайни клиенти, заради високите цени на електрическата сила. Подобно предложение вършат и депутати от " ГЕРБ - Съюз на демократичните сили ", " БСП- Обединена левица " и " ИТН ".
Бюджетната комисия ще прегледа на съвещанието през днешния ден също Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българската национална банка (БНБ), импортиран от Министерския съвет, както и Законопроекта за одобрение на Финансовия контракт сред България и Европейската капиталова банка за финансиране на план " България - съфинансиране по Фондовете на Европейски Съюз 2021 - 2027 (СПЗ) ".
С оферти план на промени в Закона за Българска народна банка се цели реализиране на цялостно правно сходство на Закона за Българска народна банка с условията на Договора за действието на Европейски Съюз (ДФЕС) и Устава за институционална и лична самостоятелност на Централната банка по отношение на реда за назначение на служебно държавно управление, очакван в член 99, алинея 5 от Конституцията на България, се отбелязва в претекстовете към законопроекта. Посочва се още, че това е обвързвано с отразяване на рекомендациите, регистрирани в отчетите за конвергенция на ЕЦБ и Европейска комисия за 2024 година
В законопроекта е записано, че при положение на назначение на шефа или на подуправител на Българска народна банка за длъжностен министър-председател по реда на член 99, алинея 5 от Конституцията, изборът на нов шеф, надлежно подуправител, се създава не по-късно от един месец от преустановяване на пълномощията му. В случай че шефът или подуправител е изразил категорично единодушие да бъде назначен за длъжностен министър-председател по реда на член 99, алинея 5 от Конституцията, той подава оставка. Управителят или подуправител има правото да откаже да бъде назначен за длъжностен министър-председател по реда на член 99, алинея 5 от Конституцията, е записано в законопроекта.
Сключването на финансовия контракт сред България и Европейска инвестиционна банка за финансиране на план " България - съфинансиране по Фондовете на Европейски Съюз 2021 - 2027 (СПЗ) " е планувано в текст от Закона за държавния бюджет на България за 2024 година, се отбелязва в претекстовете към законопроекта за ратификация. Финансовият контракт е подписан за Европейска инвестиционна банка на 9 декември 2024 година в Люксембург и за България на 12 декември 2024 година в София. Съгласно документа Европейска инвестиционна банка дава на България систематичен програмен заем в размер 250 млн. евро. Това е рамков заем, средствата от които постъпват в централния бюджет и са предопределени за обезпечаването на нужните бюджетни средства за покриването на националния принос по плановете, изпълнявани по допустимите оперативни стратегии, се изяснява в претекстовете. Това е третият систематичен програмен заем, които Европейска инвестиционна банка дава за поддръжка на държавното управление на България при усвояването на средствата от фондовете на Европейски Съюз. В обсега на заема за програмен интервал 2021 - 2027 година се включват стратегиите " Транспортна съгласуваност ", " Околна среда ", " Развитие на районите ", " Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията " и " Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна ".
Всеки миг е значим! Последвайте ни ви , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ