ЕК е притеснена за целостта на Шенген
Комисарят по въпросите на миграцията, вътрешните работи и поданството Димитрис Аврамопулос още веднъж насочи апел България и Румъния да бъдат признати в Шенгенското пространство откакто преди две седмици ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер също прикани за приемането на двете страни
Още по тематиката
Европейска комисия надува фанфари за бежанската си политика
Страните членки на Европейски Съюз евентуално ще поемат от Италия и Гърция доста по-малко от в началото предвижданите 160 хиляди бежанци
6 сеп 2017
Полският министър председател отхвърли " шантажа " и " диктата " на Брюксел за миграционните квоти
от Дневник,4 сеп 2017
Австрия се подготви да върне граничния надзор с Италия и разпали напрежение в Рим
от Дневник,4 юли 2017
Италия заплашва да затвори пристанищата си за мигранти
Само за тази година повече от 73 хиляди души са пристигнали в Италия по море
29 юни 2017
" Ако Шенген почине, това ще бъде началото на края на Европейския съюз. " Предупреждението беше отправено от комисаря по въпросите на миграцията, вътрешните работи и поданството Димитрис Аврамопулос и беше в изострен контрастност с тематиката на днешната му конференция в Брюксел - " Съхраняване и подсилване на шенгенското пространство ".
Причината за безпокойството на Аврамопулос е възходящият напън на обособени страни членки да запазят опцията си за безсрочно продължение на инспекциите по границите на страните от шенгенското съглашение за свободно напредване. Те бяха въведени през 2015 година от пет страни, откакто бежанската рецесия, почнала през 2013 година, доближи апогея си. Отделно Франция вкара граничен надзор след терористичните актове в страната през същата година.
Сега Франция, Дания, Австрия, Германия и Норвегия насочиха искане Европейска комисия да приготви законодателна самодейност, съгласно която разпоредбите на шенгенското съглашение да разрешат инспекциите да могат да не престават до четири вместо две години. Според досегашните правила инспекциите по границите би трябвало да бъдат отстранени в края на октомври и ноември тази година.
На процедура, в случай че сходно предложение се одобри, то ще даде опция за безсрочно въвеждане на гранични инспекции по вътрешните граници на страните - членки на Шенген, което би било сериозен удар върху главните правила на шенгенското съглашение.
Европейската комисия, както в множеството сходни случаи (например при спазването на разпоредбите за фискална непоклатимост или хранителна безопасност), частично отстъпва на натиска, като се пробва да наложи спомагателни гаранции, че страните няма да злоупотребяват с правото си да вкарват гранични инспекции.
В момента страните в шенгенското пространство имат право да вкарват граничен надзор, когато поради свободното придвижване съществува " сериозна опасност за публичния ред или вътрешната сигурност ". Именно този претекст бе употребен от шестте страни, които вкараха инспекции на границите си през 2015 година Тази мярка може се задейства за шест месеца и с утвърждението на останалите страни членки може да бъде удължавана още три пъти, т.е. общо до две години.
Сега Европейска комисия предлага срокът, в който могат да се вкарват гранични инспекции сред страни от Шенген, да бъде продължен на една година. Ако страните членки потвърдят, че опасността, поради която са прибегнали до тази мярка, продължава, този едногодишен период ще може да бъде продължен с още две години. За това още веднъж ще се изисква разрешението на останалите страни членки на всеки шест месеца. От страните, които желаят това обаче, ще се търсят доста повече доказателства за нуждата от въвеждане на краткотраен граничен надзор.
Предложенията на Европейска комисия занапред би трябвало да бъдат утвърдени от 28-те страни членки и Европейския парламент.
Пак апел България да влезе в Шенген
В този подтекст комисарят Аврамопулос още веднъж насочи апел България и Румъния да бъдат признати в шенгенското пространство. Преди две седмици ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер също прикани за приемането на двете страни, само че Германия и Австрия реагираха извънредно отрицателно. Европейска комисия е на мнение от няколко години, че София и Букурещ извършват техническите критерии за участие в Шенген, само че страни като Холандия и Германия обвързват приемането им с прогрес в промените на правораздавателните системи в двете страни.
Не е ясно дали актуалните оферти за промени в шенгенските правила ще оказват помощ на България и Румъния да станат по-приемливи. От една страна, те дават алтернатива на страни като Унгария, Австрия или Германия да върнат граничния надзор, в случай че преценяват, че има опасност София и Букурещ да не се оправят с защитата на границите си, тъкмо както направиха през 2015 година във връзка с Гърция. От друга страна обаче, новите правила не внасят нищо съществено ново в съществуващата система. Още 50 хиляди бежанци
Европейската комисия предлага страните членки да одобрят преселването на 50 хиляди души, които се нуждаят от протекция. Досега 28-те бяха приели да разселят 160 хиляди бежанци и мигранти, пристигнали в Гърция и Италия, само че след спада на миграционния напън от края на предходната година тази квота надали ще бъде изпълнена. До момента в други страни членки са разселени 27 хиляди души.
Явно Европейска комисия се надява, че това отваря опция за нова стратегия. Новата численост се отнася за бежанци, които са в трети страни като Турция и Йордания (основно сирийци), Ливан, Либия или Нигерия. Целта й, от една страна, е да се извършва съглашението с Анкара от предходната година, съгласно което, когато незаконните прекосявания от Турция към Гърция спаднат доста, страните от Европейски Съюз би трябвало да стартират да одобряват бежанци на регулярна основа. От друга страна, с квотата за преселване Европейска комисия се надява да се лимитират опитите за незаконно секване на Средиземно море от хора, които в действителност имат право на протекция. Това ще разреши и по-лесно затваряне на маршрутите за незаконно прекосяване на мигранти.
Още по тематиката
Европейска комисия надува фанфари за бежанската си политика
Страните членки на Европейски Съюз евентуално ще поемат от Италия и Гърция доста по-малко от в началото предвижданите 160 хиляди бежанци
6 сеп 2017
Полският министър председател отхвърли " шантажа " и " диктата " на Брюксел за миграционните квоти
от Дневник,4 сеп 2017
Австрия се подготви да върне граничния надзор с Италия и разпали напрежение в Рим
от Дневник,4 юли 2017
Италия заплашва да затвори пристанищата си за мигранти
Само за тази година повече от 73 хиляди души са пристигнали в Италия по море
29 юни 2017
" Ако Шенген почине, това ще бъде началото на края на Европейския съюз. " Предупреждението беше отправено от комисаря по въпросите на миграцията, вътрешните работи и поданството Димитрис Аврамопулос и беше в изострен контрастност с тематиката на днешната му конференция в Брюксел - " Съхраняване и подсилване на шенгенското пространство ".
Причината за безпокойството на Аврамопулос е възходящият напън на обособени страни членки да запазят опцията си за безсрочно продължение на инспекциите по границите на страните от шенгенското съглашение за свободно напредване. Те бяха въведени през 2015 година от пет страни, откакто бежанската рецесия, почнала през 2013 година, доближи апогея си. Отделно Франция вкара граничен надзор след терористичните актове в страната през същата година.
Сега Франция, Дания, Австрия, Германия и Норвегия насочиха искане Европейска комисия да приготви законодателна самодейност, съгласно която разпоредбите на шенгенското съглашение да разрешат инспекциите да могат да не престават до четири вместо две години. Според досегашните правила инспекциите по границите би трябвало да бъдат отстранени в края на октомври и ноември тази година.
На процедура, в случай че сходно предложение се одобри, то ще даде опция за безсрочно въвеждане на гранични инспекции по вътрешните граници на страните - членки на Шенген, което би било сериозен удар върху главните правила на шенгенското съглашение.
Европейската комисия, както в множеството сходни случаи (например при спазването на разпоредбите за фискална непоклатимост или хранителна безопасност), частично отстъпва на натиска, като се пробва да наложи спомагателни гаранции, че страните няма да злоупотребяват с правото си да вкарват гранични инспекции.
В момента страните в шенгенското пространство имат право да вкарват граничен надзор, когато поради свободното придвижване съществува " сериозна опасност за публичния ред или вътрешната сигурност ". Именно този претекст бе употребен от шестте страни, които вкараха инспекции на границите си през 2015 година Тази мярка може се задейства за шест месеца и с утвърждението на останалите страни членки може да бъде удължавана още три пъти, т.е. общо до две години.
Сега Европейска комисия предлага срокът, в който могат да се вкарват гранични инспекции сред страни от Шенген, да бъде продължен на една година. Ако страните членки потвърдят, че опасността, поради която са прибегнали до тази мярка, продължава, този едногодишен период ще може да бъде продължен с още две години. За това още веднъж ще се изисква разрешението на останалите страни членки на всеки шест месеца. От страните, които желаят това обаче, ще се търсят доста повече доказателства за нуждата от въвеждане на краткотраен граничен надзор.
Предложенията на Европейска комисия занапред би трябвало да бъдат утвърдени от 28-те страни членки и Европейския парламент.
Пак апел България да влезе в Шенген
В този подтекст комисарят Аврамопулос още веднъж насочи апел България и Румъния да бъдат признати в шенгенското пространство. Преди две седмици ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер също прикани за приемането на двете страни, само че Германия и Австрия реагираха извънредно отрицателно. Европейска комисия е на мнение от няколко години, че София и Букурещ извършват техническите критерии за участие в Шенген, само че страни като Холандия и Германия обвързват приемането им с прогрес в промените на правораздавателните системи в двете страни.
Не е ясно дали актуалните оферти за промени в шенгенските правила ще оказват помощ на България и Румъния да станат по-приемливи. От една страна, те дават алтернатива на страни като Унгария, Австрия или Германия да върнат граничния надзор, в случай че преценяват, че има опасност София и Букурещ да не се оправят с защитата на границите си, тъкмо както направиха през 2015 година във връзка с Гърция. От друга страна обаче, новите правила не внасят нищо съществено ново в съществуващата система. Още 50 хиляди бежанци
Европейската комисия предлага страните членки да одобрят преселването на 50 хиляди души, които се нуждаят от протекция. Досега 28-те бяха приели да разселят 160 хиляди бежанци и мигранти, пристигнали в Гърция и Италия, само че след спада на миграционния напън от края на предходната година тази квота надали ще бъде изпълнена. До момента в други страни членки са разселени 27 хиляди души.
Явно Европейска комисия се надява, че това отваря опция за нова стратегия. Новата численост се отнася за бежанци, които са в трети страни като Турция и Йордания (основно сирийци), Ливан, Либия или Нигерия. Целта й, от една страна, е да се извършва съглашението с Анкара от предходната година, съгласно което, когато незаконните прекосявания от Турция към Гърция спаднат доста, страните от Европейски Съюз би трябвало да стартират да одобряват бежанци на регулярна основа. От друга страна, с квотата за преселване Европейска комисия се надява да се лимитират опитите за незаконно секване на Средиземно море от хора, които в действителност имат право на протекция. Това ще разреши и по-лесно затваряне на маршрутите за незаконно прекосяване на мигранти.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ